Бегнище, още Бегнища или Бегница (), е село в Северна Македония, в Община Кавадарци с население от 369 души.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бѣгоуништи < -itji от личното име *Бѣгоунъ, от което са и селищните имена Бегуновци в Брезнишко и Бегунце в Косово. Бегнища се обяснява с редукция и изчезване на неудареното -у-.
Според Йордан Заимов името произхожда от личното име *Běgno, образувано със суфикс (-ъ)no. Според Дуриданов това е малко вероятно, тъй като то което няма успоредици в другите славянски езици.
Средновековие Край селото е частично запазена средновековната скална църква „Свети Лазар“, ценен архитектурен паметник със съхранени стенописи от XIV век.Црква Св.Лазар с.Бегниште (пештерна црква)
В Османската империя В XIX век Бегнище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Основна забележителност на селото е църквата „Света Богородица“, изградена и изписана в 1881 година от братята Вангел, Никола и Коста Анастасови от Крушево. Църквата е голяма трикорабна базилика с два реда колони.
През 30-те години на XIX век коджабашия в Бегнища е Тренчо, а свещеник - поп Цветко. И двамата, заедно с местния терзия Бошко са спомоществуватели на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски и отпечатано в Солун в 1839 година.Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по молдавски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврейски и после по святое крещение се чини учител христианский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се преписа во простий и краткий язик болгарский к разумению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд (без номерация на страници).
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бегнища има 860 жители българи християни. Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бегнища (Begnichta) има 1360 българи екзархисти.
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Бегнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, при която жестоко са малтретирани кмета Христо Спанджов, свещеника Илия Григоров и други трима българи. Търсен е българският учител Коста Димитров, за да бъде убит, защото ходил във Велес да доведе българската войска.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
В Сърбия и Югославия След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бегнище е център на община в Кавадарска околия и има 675 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101.
През 1919 година сърбоманският войвода Йован Бабунски отвлича и убива общинския кмет в Бегнище Иван Даскалов.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Беглища (Beglišta) като българско християнско село.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома П. Лозанов от Велес е български кмет на Бегнище от 1 ноември 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Иван Ганчев Коев от Мекиш (20 октомври 1942 - 10 септември 1943), Тодор Ценов Вълчев от Горна Митрополия (30 септември 1943 - 18 декември 1943) и Благой М. Божилов от Велес (11 януари 1944 - 21 юли 1944).
В Северна Македония Според преброяването от 2002 година селото има 368 жители, самоопределили се както следва:
Националност Всичко македонци 367 албанци 0 турци0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Бегнище Алекса Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Атанас Консулов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7 Димче Кичевски (1950 - 2015), каратист и треньор от Република Македония Пано Петров Камчев, български революционер от ВМОРО Петър Григоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина Петър Тевов (Кевов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина Томе Спанджов, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала АзияПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ , www.dnevnik.mk/, посетен на 24 октомври 2013 г. Яни Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина
Починали в Бегнище Александър Иванов Дрожев (Дражев), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 527, л. 2
Бележки
Категория:Села в община Кавадарци