Ту̀мба () е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
География Селото е разположено на 80 m надморска височина в северозападния край на Солунското поле на изток от Гумендже (Гумениса) и на юг от Боймица (Аксиуполи).
История Античност Името си селото дължи на антична гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – Тумбенска гробница I и Тумбенска гробница II. В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.
В Османската империя В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година от Дичо Зограф.
В 70-те години на XIX век в Тумба е отворено българско училище, което единствено от боймишките български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти. Заслуга за това имаАлбум-алманах „Македония“, София, 1931. Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници. От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод Георги Пейков. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (Tumba), на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Тумба (Τούμπα), християнско село.
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички българи християни.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
По данни на Екзархията в 1910 година Тумба има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква. В 1909 година властите арестуват бившия председател на конституционния клуб в Тумба Милче Трайчев.Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τούμπα) има 670 екзархисти.
По време на Балканската война 2 души от Тумба се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото е освободено от български чети начело с Ичко Димитров, като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев:
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (Τούμπα) като село с 278 мъже и 238 жени. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тумба има 45 къщи славяни християни. От 90 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 88 семейства и в селото остават само 2 български семейства. Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България. На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село Джелеп, 30 от малоазиатското Флогия и 3 от Фенеркьой (Фанари), Източна Тракия.Сайт на Дем Ашиклар .
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци. В 1940 година в селото има 675 жители, от които 20 с местен произход.
До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.
Селото традиционно се занимава с производство на тютюн, памук, както и с краварство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Тумба на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Ячинот Γιατσινὸτ Какорема Κακόρεμαрека на ЮЗ от Тумба Посит Πόσιτ Рематаки Ρεματάκιрека на ЮЗ от Тумба Караагач Καραγάτς Фтелия Φτελιάместност на ЮЗ от Тумба Йени Куле Γενεή Κουλέ Ептапиргион Έπταπύργιονместност на ЮЮЗ от Тумба Курт тепе Κούρτ Τεπέ Ликовуни Λυκοβούνιвъзвшение на З от Тумба
Личности
Родени в Тумба Атанас Кошничаров (1859 – след 1943), български революционер от ВМОРО Вангел Кехайов (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО Златан Христов Милушев (1896 – ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в БеленеПетринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7. Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 4 рота на 15 щипска дружина Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с Андон Иванов Терзиев край Църна река
Починали в Тумба Никола Минов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Тумба
Бележки
Категория:Села в дем Пеония