Месимер (, Месимери, катаревуса Μεσημέριον, Месимерион) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География Селото се намира на 400 m надморска височина, на 2 km западно от демовия център Воден (Едеса), по течението на река Вода.

История В Османската империя В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619 – 1620 година Месимер е отбелязано като село със 112 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Ст. Андреев).

В Месимер в XVIII и XIX век се заселват жителите на околните по-малки селища, разтурени от разбойнически банди Къдрево, Фурка, Ливадица, Алгер, Свети Николци и Свети Георги.

В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месимери (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Месимеръ живеят 880 жители българи.

В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат:

Христо Силянов пише за Месимер:

Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученици и гръцко с 4 учители и 100 ученици.

В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Месимер остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мисмер има 190 къщи славяни християни.

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), като дава много убити и много бежанци в Югославия.

Селото произвежда жито, кестени, череши, праскови и ябълки. Донякъде е развито и скотовъдството.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Месимер на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Извор Ίσβόρ Пиги Πηγήрека на Ю от Месимер (Валимари), приток на Бела Мачкояни Ματσκογιάννη Гатоянос Γατόγιαννοςвръх в Каракамен на Ю от Месимер (688 m) Раблак Ραμπλάκ Петрини Дексамени Πέτρινη Δεξαμενήвръх в Каракамен на З от Месимер (706 m) Валимари Βάλιμάρι Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека в Каракамен на Ю от Месимер (Извор), приток на Бела Барово или Борово Μπάροβο Лакувес Λακκούβεςвръх в Каракамен на ЮЗ от Месимер Стурда Στούνρτα Мандри Μαντρίвръх в Каракамен на Ю от Месимер (981 m) Киларци Κιλάρτσι Скотино Рема Σκοτεινό Ρέμαрека в Каракамен на ЮЗ от Месимер Врецма Βρέτσμα Агриокерасия Άγριοκερασιάместност в Каракамен на ЮЗ от Месимер

Личности

Родени в Месимер Атанас Филчев, български революционер от ВМОРО Благой Ташев, български учител, преподавал 1908/1909 година в Минощица Вани Андев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27 Вани Къчов – Манафа (1881 – 1908), български революционер от ВМОРО Васил Караджов (1902 – ?), български комунистически деец Георги Каламчев (1891 – 14 декември 1943, Кавадарци), югославски лекар Георги Касапчето, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Георги Манолов (Γεώργιος Μανωλάκης), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител на гръцкия комитет, подпомага четите на Гарефис, Караманолис и Йотов Георги Поптрифонов (Γεώργιος Παπατρύφων), гръцки андартски деец от трети клас, селски свещеник и ръководител на гръцкия комитет в селото Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιάννης), гръцки андартски деец от трети клас Иванчо Христов – Хаджията (1877 – 1908), български революционер от ВМОРО Йоан Нисиотис (Ιωάννης Νησιώτης ή Μυλωνάς), гръцки андартски деец от втори клас, кординатор на действията по оста Воден – Мъглен, подпомага дейността на доктор Китанос и Христос Карапанос, баща му Христос Нисиотис е убит от ВМОРО през 1905 година Костадин Попстоянов (Κωνσταντίνος Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец, четник Коле Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40 Лазо Ханджията, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г. Методи Единаков (1908 – ?), войвода на местната чета на ОхранаШклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 186-202. Панайот Божинов (1918 – 1946), гръцки партизанин от НОФ Сотир Николов (? – след 1943), български революционер от ВМОРО Стоян Попиванов (Ιωάννης Παπαϊωάννου, Παπαστογιάννης, 1842 – 1905), гръцки андартски деец от трети клас Ташо Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман Христос Пердикас (Χρήστος Περδίκας), гръцки андартски деец от трети клас (1905 – 1907)

Починали в Месимер Йоан Цицов – Влахос (? – 1905), гръцки андартски деецΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ

Бележки

Категория:Села в дем Воден Категория:Българска общност в Гърция