Ацтекска митология се нарича комплексът от митологични представи и вярвания на ацтеките, народ заселил се в земите на Мексико в края на XII в. – началото на XIII в., идвайки от север. Базирана е на по-ранна подобна система, усвоена от тях, посредством заимстване най-вече откъм техните предшественици толтеките, но е повлияна и от митологиите на сапотеките, маите, мищеките и тараско, а също така и от тези на покорените от тях по-малки племена.
Основни мотиви в ацтекската митология Устройство на света Подобно на много други митологични системи, ацтекската разглежда света в хоризонтален и вертикален план. Според ацтеките хоризонтално светът е разделен на четири части и център. Над центъра властва богът на огъня Шиутекутли. Четирите части са ориентирани по посоките на света. Изток е страната на изобилието и благоденствието и над него господстват Тлалок и Мишкоатл; Запад също се смята за добро място, тъй като се вярва, че там е домът на бог Тлауискалпантекутли (планетата Венера) – едно от превъплъщенията на Кетцалкоатъл. Юг е приеман като област на злото, негови владетели са Шипе Тотек и Макуилшочитл, а Север е владение на бога на смъртта Миктлантекутли.
Във вертикален план според ацтеките светът се дели на 13 небеса, всяко подвластно на отделен бог и 9 подземни ада (подобна представа съществува и в митологията на маите).
Световни епохи Основни мотиви в митологията ацтеките са непрекъснатата борба между доброто и злото, зависимостта на хората от волята на божествата, цикличността на вселенското развитие. Според тях на всеки 52 години вселената е застрашена от унищожение. Затова краят на такъв цикъл и започването на новия са ознаменувани с много тържествени и изключително важни за ацтеките обреди. Друго основно тяхно вярване, предпоставящо широко застъпената практика на човешки жертвоприношения е това, че за боговете изпитват е жизненоважно да се хранят с човешка кръв, а оттам – и за хората, които опазвайки ги от смърт предотвратяват световна катастрофа, каквито се твърди е имало в по-ранни времена и са засегнали по-ранни човечества (общо 4, а това към което принадлежат според разбиранията им ацтеките е петото). Първият етап от развитието на света (Вселената), създаден преди всичко от боговете Тескатлипока и Кетцалкоатъл, е ерата, наречена „Четирите ягуара“. При нея върховен бог (Слънцето) е Тескатлипока, а земята е населявана от племе от великани, които са избити от ягуарите. Втората ера се нарича „Четирите ветрове“ и бог Слънце (върховен бог) е Кетцалкоатъл. Ерата завършва с ураганни ветрове, а хората се превръщат в маймуни. Третата ера, „Четирите дъждове“, е ерата на бог Тлалок, който е върховен бог, и завършва с потоп. През четвъртата ера, известна като „Четирите води“, Слънце става богинята на водите Чалчиутликуе. Ерата приключва също с потоп, а хората се превръщат в риби. Петата, „съвременната“ ера, е ерата на „Четирите земетресения“. Върховен бог е Тонатиу и според митовете тя трябва да завърши с ужасяващи природни катаклизми. За обслужването на култовете към божествата си, ацтеките създават добре развита жреческа институция и ритуално-празнична система. На боговете са строени импозантни храмове, в които са поставяни техни статуи; в тяхна чест се създават химни и славословия.
Пантеон Характерна за ацтекската митология е и нееднозначността и съчетаването на единичност и множественост на божествата. Така например Кетцалкоатъл е и белият Тескатлипока, Шипе Тотек е червен Тескатлипока (възможно е това да е заемка от митологията на толтеките), Тлалок е единствен бог на дъжда и бурята, но и много тлалоци живеят в планините.Списъкът на ацтекските богове включва: Айаутеотл, Аяутеотл () – богиня на нощните и сутрешните скреж и мъгла. Асоциира се с тщеславието и знаменитостта. Аколмистли () – Един от боговете на подземното царство. Друго име Аколнауакатл (Acolnahuacatl). Акуекукиотисиуати () – богиня на океана, течащата вода и реките. Ипостас на богинята Чалчиутликуе. Амимитл () – бог на езерата и рибарите. Атлакамани () – богиня на бурите, започващи в океана. Атлакойя () – богиня на сушата. Атлатонин () – едно от имената на ацтекската богиня-майка. Атлауа () – „Владетел на водите“, могъщ бог на водата. Асоциира се с метателното копие (атлатл) и е бог-покровител на рибарите. Атл () – ацтекски бог на водата. Еекатл (Ехекатл) () Иламатекутли () – „Старата владетелка“, богиня, свързана с култа към земята и царевицата, един от ипостасите на богинята на земята и раждането Сиуакоатл. Итцлаколиуке (Ишкимили-Итцлаколиуке) (, Ixquimilli-Itzlacoliuhque) – бог на обсидиановия нож, едно от въплъщенията на Тескатлипока Ицли, Итцли () – бог на каменния нож и жертвоприношенията. Ицпапалотл () – „Обсидиановата пеперуда“, богиня на съдбата, свързана с култа към растенията. Първоначално е едно от ловните божества на чичимеките. Ишкуина () – „Поглъщаща (унищожаваща) мръсотията“; богиня на похотта, покровителка на проститутките и неверните съпрузи, един от ипостасите на Тласолтеотл. Ищлилтон, Иштлилтон () – „Черното личице“, бог на здравето и изцелението, също и на празненствата и игрите. Камащли () – бог на войната, лова и съдбата. Творец на огъня. Един от четирите бога, създали света. Също така е племенен бог на чичимеките. Кетцалкоатл, Кецалкоатл (Тлауицкалпантеку(х)тли, Еекатл, Топилцин Се Акатл Кетцалкоатл) () – бог на вятъра. Коатликуе () – „Тя е в дреха от змии“; богиня на земята и огъня, в същото време и на смъртта. Койолшауки () – „Златни камбанки“. Богиня на земята и Луната, владетелка на четиристотинте божества на звездите Уицнауна. Кочиметл () – бог на търговията, покровител на търговците и купувачите. Майауел (Майауал, Майоуел) () Макуилшочитл () – друго име на бог Шочипили (Xochipilli). Малиналшочи () – богиня, сестра на Уицилопочтли; вълшебница, властваща над скорпионите, змиите и другите жилещи и хапещи обитатели на пустините. Мецтли () – „Луна“, божество на Луната, нощта и земеделците, покровител на реколтата. Мештли () – бог на войната и бурите, често асоцииран с Уицилопочтли, или Мишкоатл. Миктлансиуатл () – съпруга на Миктлантекутли, управляваща заедно с него деветото подземно царство Миктлан. Миктлантекутли (Миктлантекухтли, Миктланциуатль () – „Владетел на Миктлан“. Владетел на подземното царство Миктлан. Мишкоатл () – „Облачната змия“ или Истак Мишкоатл „Бялата облачна змия“. Божество на Млечния път, звездите, особено Полярната звезда, чиято персонификация е, и облаците. Нанауацин () – ацтекски бог, който в началото на Петата ера се хвърля в огъня, ставайки Слънце. Вж. също Тонатиу. Омакатл () Омесиуатл () Ометекутли () Ометеотл () Опочтли () Пайнал () – „Припреният“; заместник на Уицилопочтли, докато той е в подземното царство. Патекатл () Сенцон Мимишкоа () Сенцон Тоточтин () Сенцон Уицнауа (Сенцонуицнауа, ) Сипактли () Ситлалатонак () Ситлаликуе () Сиуакоатл () или Сиукоатл () Тексистекатл () Теояомки () Тепейолотл () Тескатлипока () Тетеоинан (), или Тетео Инан – един от ипостасите на богинята-майка Тоси или Тласолтеотл. Тлалтекутли () Тлалок () Тласолтеотл (; ) Тлауискалпантекутли (Тлауицкалпантеку(х)тли) (Tlahuizcalpantecuhtli) Тлоке Науаке () Тонакасиуатл () Тонакатекутли () Тонанцин () Тонатиу () Тоци () Уицилопочтли () Уиштосиуатл () Уеуетеотл () Уеуекойотл () Центеотл () Чалмекатл () Чалчиутлатонал () Чалчиутотолин () Чалчиутликуе () Чантико () Чикомекоатл (Чальчихуатль, Чикомекатль, Ксилонен) () Чикомешочтли () бог-покровител на художниците. Чиконауи () – богиня на домашното огнище, пазителка на семейството. Чиконауиехекатл () Шилонен () Шипе Тотек („Нашият одран господар“) () Шиукоатл () Шиутекутли () Шокотл () Шолотл () Шочикецал () Шочипили () Якатекутли ()
Мъдреци и културни герои тламатини, тламатиниме Несауалкойотл ()
Митични места Ацтлан (или Астлан; ) Миктлан Тлалокан
Вижте също Теночтитлан Йокути Сеноте
Външни препратки