Убийството на Тодор Александров е извършено на 31 август 1924 година в Пирин, близо до село Сугарево, когато той е на път за конгреса на Серския революционен окръг. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.

История

На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в Пирин. Той взема двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите – Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.

Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души – Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес.

Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа намират малка долина, наричана Двете реки, тъй като там два потока се събират в Сугарската река, и спират, за да починат и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.

Последици

Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров – Иван Михайлов, зет му – Михаил Монев и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до църквата „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата при така наречените Горноджумайски събития. Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца.

Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на Александър Цанков след подписването на Майския манифест.Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“ Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 117 – 118, 396 – 398 Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

Литература

50-те най-големи атентата в българската история. Крум Благов. № 34. Убийството на Тодор Александров Убийството на Тодор Александров през 1924 година Пърличев, К. „Убийството на Тодор Александров. Изследване и документи“, София, 2002; Васев, К. „Майският манифест като точка на пречупване: политическите позиции на Тодор Александров между 9 юни 1923 г. и 31 август 1924 г.“, сп. „Македонски преглед“, год. XLVII, кн. 2, 2024; Тюлеков, Д. „Един век от гибелта на Тодор Александров – неюбилейни размисли“, сп. „Македонски преглед“, год. XLVII, кн. 2, 2024; Жежов, Н. „Една стогодишна таjна. Убиството на Тодор Александров“, Скопје, 2024; Жила, Л. „Виенска „стапица“. Историја на преговорите меѓу. СССР и ВМРО на Тодор Александров“, Скопје, 2014; Swire, J. "Bulgarian conspiracy", London, 1939; Влахов, Д. „Изменниците на македонското дело“, Прага, 1926; Ампов, Х." „Стъпки по краищата на Македонските освободителни борби; Моралния лик на един политически шейретин - Димитър Влахов (машинопис)“, София, 1970.

Бележки

Категория:Тодор Александров Александров, Тодор Александров, Тодор Категория:ВМОРО Категория:ВМРО Категория:1924 година в България