Анастас Спасов Разбойников, наричан Канарски и Скандала, е български просветен деец, историк и географ, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Анастас Разбойников е роден в 1882 година в Мустафа паша в Османската империя. Завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1902 година. Там заедно със свои съученици основава ученически революционен кръжок. След като завършва, става главен учител в Бунархисарско. Там се среща с четата на Тодор Шишманов, за да се уговаря начинът на организиране на населението. По време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров.
Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса. През 1905 – 1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909 – 1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр, а в 1910 – 1912 година – в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра“ и „Знание“), публикува първите си научни трудове.Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999, с. 374 – 375.
След навлизането на Българската армия в Мустафа паша по време на Първата Балканска война е избран за кмет на града. Участва в Междусъюзническата война.Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско? Чавде Чернески, ISBN 954-323-631-3, стр. 57. Мобилизиран е в началото на Първата световна война и в свободното си време пише записки върху тракийското освободително движение.
В периода 1913 – 1934 година Разбойников живее в Пловдив, където е учител, директор на Учителския институт, окръжен училищен инспектор, гимназиален директор. През 1922 г. Разбойников започва редактирането на „Научна географска библиотека“, от която до 1934 г. излизат 11 книги. В 1934 година се установява в София, където работи като окръжен училищен инспектор и гимназиален директор до 1943 г. Продължава да работи активно в Тракийски организации и в Тракийския научен институт. Работи като сътрудник на Институтите за история, география, етнография и археология при БАН.
Анастас Разбойников умира в София през 1967 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 345 – 346.
Научна дейност Разбойников публикава над 180 труда с научно значение, посветени предимно на българското минало по време на Османския период и Възраждането. Географски, интересите на Разбойников са ориентирани преди всичко към изследването на Тракия. Той изследва поселищна история, демографски процеси, социални отношения, националноосвободително движение в Тракия и Македония, публикува или въвежда в обращение османски и други извори. Разбойников е автор и на учебници по различни географски дисциплини.
Сътрудник е на Институтите по история, география етнография и археология към БАН.
Научни трудове Село Булгаркьой, Тракийски сборник, 2, 1930, с. 63 – 103. Клокотница, Българска историческа библиотека, 1930, № 3, с. 228 – 237. Свиленград. Произход на селището, Тракийски сборник, 3, 1930, с. 115 – 163. Обезбългаряването на Западна Тракия, София, 1940, 132 с., второ издание – София, 1941. Народностният образ на източния дял от Западна Тракия, София 1944, 128 с. Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Иван Батаклиев и Иван Орманджиев) Чифлици и чифлигари в Тракия преди и след 1878 г., Известия на Института по история, 9, 1960, с. 143 – 186. Турски извори за българската история, т. XVI, 1972 (в съавторство с Бистра Цветкова) Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999.
Учебници и учебни помагала География на Европа. Пособие по география за курсисти от Учителския институт и за прогимназиални учители. Ч. I Общ преглед. северозападна Европа. Южна Европа, Пловдив 1922, 152 с. Америка. Географски четива, Пловдив 1924, 32 с. География на Америка, Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив 1929, 208 с. Австралия и Океания. Отбрани географски четива, София, (1929), 32 с. Кратка климатология. Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив, 1930, 104 с. Кратка хидрография. Ръководство за курсисти и учители, Пловдив 1931, 60 с. Черно море. Географско описание. Книжка за курсисти и учители, Пловдив, 1931, 48 с. Азия на мусоните. Отбрани географски четива, София 1931, 24 с. Австролия и Океания. ръководство по география за курсисти от Учителския институт и учители, Пловдив 1932, 120 с. Планински климати (Свободен и допълнен превод на съчиненията на Emm. de Martonne. Допълнени с данни за България), Пловдив 1934, 28 с. Обща стопанска география. Помагало за ученици от IV клас на средните реални училища, Пловдив 1935, 108 с. Учебник по география. За II клас на прогимназиите, София 1940, 120 с., второ издание – София 1942, 115 с.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Български просветни дейци от Тракия Категория:Български историци Категория:Български географи Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Свиленград Категория:Дейци на Българската матица Категория:Учители в Сярското българско педагогическо училище Категория:Възпитаници на Софийския университет