Баламир, Баламер или Баламбер (Balamir, Balamber) e владетел на хуните, известен само от едно споменаване в „Гетика“ на Йорданес. Йорданес го нарича просто „крал на хуните“ (на латински : rex Hunnorum) и пише историята за Баламбер, който смазва племената на Остроготите през 370-те години; някъде между 370 и по-вероятно 376 сл. Хр.
Редица историци твърдят, че Баламбер може би никога не е съществувал и е бил объркван с други владетели или дори измислица.
Етимология Името е записано в три варианта от Йорданес и още два от преписвачите: Балабер, Баламбер, Баламур, Баламбир, Баламир.
Ото Менхен-Хелфен твърди, че първоначалната форма на името е била Балимбер и че значението му е неизвестно.
Омелян Прицак смята Баламур за единствената оригинална хунска форма на името. Той го извежда от дума, сродна на монголския balamut, balamud, balamad (див, смешен, дързък). Така Прицак реконструира името като идващо от bala + mur , което означава „най-великият сред смелите, дръзките“.
Хюн Джин Ким твърди, че името е просто изкривяване на името Валамир, което според него е в основата на фигурата на Йорданес. Ким отбелязва, че Валамир е написано Βαλαμηρ ( Balamêr ) на гръцки. Той твърди, че името е с несигурно значение, но „изглежда, че има източен произход“ и предполага връзка с град в Централна Азия, наречен Валаам ( Βαλαάμ ). Литература Peter J. Heather: The Goths. Oxford 1996. Otto J. Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997 (Erstauflage 1978). Thompson, E.A. (1996), The Huns, The Peoples of Europe (Revised ed.), Oxford: Blackwell, ISBN 0-631-21443-7 Edward A. Thompson: The Huns. Oxford 1999 (Nachdruck der Auflage von 1948, mit einem Nachwort von Peter Heather). Йорданес, O pochodzeniu i czynach Gotów [w:] Edward Zwolski, Kasjodor i Jordanes. Historia gocka czyli Scytyjska Europa, Wydawnictwo Towarzystwa Naukowego Katolickiego Uniwersytetu Lubelskiego, Lublin 1984.
Източници
Категория:Хуни