Синтаксис в словенския език.

Изречение (Poved) Съставни части (Stavčni členi) В изречението може да има четири вида съставни части, чийто словоред рядко е от решаващо значение: подлог (osebek) + сказуемо (povedek) + допълнение (predmet) + обстоятелство (prislovno določilo).

Чрез промяна на словореда, логическото ударение сменя мястото си върху различни части на изречението. То може да служи и за създаване на поетично настроение, обикновено чрез инверсия в поезията.

Просто изречение (Prosti stavek) Včeraj sem šel domov. (Вчера се връщах у дома) Danes prihajam domov. (Днес пристигам у дома.) Jutri bom šel od doma. (Утре заминавам у дома.)

Непълно изречение (Nepopolna poved) Това са изречения, които нямат сказуемо.

Rana ura, zlata ura. (Рано пиле, рано пее, буквално Ранен час, златен час))

Вметнато изречение (Vloženi stavek) V tistih časih – bil sem še mlad in sem od sveta veliko pričakoval – sem lepega večera srečal starega berača in ... (По онова време – бях млад и очаквах много от света – една хубава вечер срещнах един стар просяк и...)

Съединително изречение и пряка реч (Spremni stavek in dobesedni govor) „Dobro jutro“, je rekla Lojza. („Добро утро“ – каза Лойза.) Lojza je rekla: „Dobro jutro“. (Лойза каза: „Добро утро“.) – Добро утро. (– Добро утро)

Сложно изречение (poved) Съчинителен съединителен съюз in: Kuham v majhni kuhinji in umivam se v tesni kopalnici. (Готвя в малка кухня и се мия в тясна баня.)

Съчинителни противопоставителни съюзи: ampak: Vreme je lepo, ampak večeri so hladni. (Времето е хубаво, но вечерите са хладни.) Študiram v Ljubljani, ampak doma sem v Kočevju. (Следвам в Любляна, но съм от Кочеуйе.)

pa: Moj oče je Slovenec, moja mama je Italijanka, jaz pa sem Američanka. (Баща ми е словенец, майка ми е италианка, а аз съм американка.) Jaz rada smučam, moj fant pa ne. (Аз обичам да карам ски, а моят приятел не (обича).)

Подчинителен допълнителен съюз da: A imava mleko? – Mislim, da ne. (Имаме ли мляко? – Мисля, че не) A veš, da ima Marjana novega fanta? (Знаеш ли, че Маряна има нов приятел?) Povedala mi je, da ga je spoznala na morju in da je iz Kopra. (Каза ми, че се е запознала с него на морето и че е от Копер.)

Подчинителни обстоятелствени съюзи:

- за причина: ker: Jaz bom kavo, ker sem zaspana. (Ще пия кафе, защото съм сънена.) Zdaj stanujem v Ljubljani, ker tukaj študiram. (Сега живея в Любляна, защото тук следвам.) Gospod Novak je zelo vesel, ker ima ob petih zmenek z gospodično Hribar. (Господин Новак е много радостен, защото в пет има среща с госпожица Хрибар)

zato: Moj avto je na servisu, zato sem šla na avtobus. (Колата ми е на сервиз, затова отидох на автобуса.) Gospod Novak je bil utrujen, zato je počival. (Господин Новак беше уморен, затова си почиваше.)

- за време: kadar и ko:  – съюзът ko има по-широко значение и може почти винаги да замени съюза kadar. Използва се със свършени и несвършени глаголи;  – съюзът kadar може да се използва само със значение на vedno kadar / ko, когато има редовно повтаряне на действие. Използва се с несвършени и свършени глаголи, които са моментни и означават повторяемост на действието. Примери: Kdaj nosiš kravato? – Kadar grem na koncert. (Кога носиш вратовръзка? – Когато отивам на концерт.) Ko sem prišel v Slovenijo, nisem znal nobene slovenske besede. (Когато пристигнах в Словения, не знаех нито една словенска дума.) Ko sem povabil Majo na kavo, je bila zelo vesela. (Когато поканих Мая на кафе, беше много радостна.) Съюзът ko се използва без изключение в следните случаи: Ko je bila Maja pripravnica, je imela nizko plačo (Когато Мая беше стажантка, имаше ниска заплата, т.е. Мая е била стажантка само през един период от живота си). Не е възможно да кажем: [*Kadar] je bila Maja pripravnica, je imela nizko plačo. Ko je Mateja prebrala zanimiv oglas za delo, je takoj napisala prijavo. (Щом Матея прочете интересната обява за работа, веднага написа молба, т.е. в момента, когато престанала да чете, започнала да пише.) Обаче: Ko preberem zanimiv oglas za delo, obvestim prijatelja, ki išče službo = (Vedno) kadar preberem zanimiv oglas za delo, obvestim prijatelja, ki išče službo. ([Винаги] когато прочета интересна обява за работа, уведомявам [някой] приятел, който търси работа.) Ko berem, imam rad mir. = Kadar berem, imam rad mir. (Когато чета, обичам [да съм на] спокойствие.) Последователността на зависимото и главното изречение, както и словоредът на енклитиките, е както при другите сложни изречения с подчинителна връзка: Ko je bila Maja pripravnica, je imela nizko plačo. = Maja je imela nizko plačo, ko je bila pripravnica. Kadar preberem zanimiv oglas za delo, obvestim prijatelja, ki išče službo. = Prijatelja, ki išče službo, obvestim, kadar preberem zanimiv oglas za delo. Понякога е възможно подчинителната връзка за време да се преобразува със съществително, което изразява понятия, свързани с време, или събития: Ko je bila Maja pripravnica, je imela nizko plačo. → Med pripravništvom je imela Maja nizko plačo. (По време на стажуването си Мая имаше ниска заплата.) = Maja je imela nizko plačo, ko je bila pripravnica. → Maja je imela nizko plačo med pripravništvom. (Мая имаше ниска заплата по време на стажуването си.)

medtem ko, preden и potem ko:  – едновременност (двете действия протичат едновременно): Medtem ko je direktor pisal poročilo, je tajnica pripravila gradivo za sestanek. (Докато директорът пишеше отчета, секретарката приготви материалите за съвещанието.) = Tajnica je pripravila gradivo za sestanek, medtem ko je direktor pisal poročilo. Medtem ko ima direktor sestanek, ne sprejema telefonskih klicev. (Докато е на съвещание, директорът не приема телефонни обаждания.) = Med sestankom direktor ne sprejema telefonskih klicev. (По време на съвещание директорът не приема телефонни обаждания.)

 – предходност (едното действие става преди другото): Preden boš šel na razgovor, poišči informacije o delodajalcu. (Преди да отидеш на интервю [за работа], потърси информация за работодателя.) = Poišči informacije o delodajalcu, preden boš šel na razgovor. → Pred razgovorom poišči informacije o delodajalcu. (Преди интервюто [за работа], потърси информация за работодателя.)

 – следходност (едното действие става след другото): Potem ko bo konec sestanka, si lahko vzameva odmor. (След като завърши заседанието, [ние двамата] можем да си направим почивка.) = Оdmor si lahko vzameva, potem ko bo konec sestanka. → Po sestanku si lahko vzameva odmor. (След заседанието [ние двамата] можем да си направим почивка.)

- за условие: če: Če bo imela Ana mačko, bo imela veliko dela. (Ако Ана имаше котка, щеше да има много работа.) Če bom šel v kino, te bom prej poklical. (Ако отивам на кино, ще ти се обадя предварително.) Če bi imela včeraj čas, bi naredila torto (ampak nisem imela časa.) (Ако вчера имах време, щях да направя торта (но нямах време).) Če bi imela danes čas, bi naredila torto (rada bi jo naredila, ampak nimam časa.) (Ако днес имах време, щях да направя торта (с удоволствие бих я направила, но нямам време).) Če bi imela čas, bi jutri naredila torto (ampak jutri sploh ne bom imela časa.) (Ако имах време, утре щях да направя торта (но утре изобщо няма да имам време).)

- за отстъпване и изключване: čeprav: Naredil je izpit, čeprav se ni veliko učil. (Взе си изпита, въпреки че не беше учил много.) Soba je bila hladna, čeprav je bila prižgana peč. (Стаята беше хладна, въпреки че беше запалена печката.) = Soba je bila hladna kljub prižgani peči. (Стаята беше хладна въпреки запалената печката.) Čeprav je tri dni deževalo, elektrarne še nimajo dovolj vode. (Въпреки че три дена валя дъжд, за електроцентралите все още няма достатъчно вода.)

Препинателни знаци (Ločila) Препинателните знаци отбелязват паузите в изречението, вида на изречението, съкращения на думи и т.н.

В словенски се използват следните препинателни знаци: точка (.), въпросителен знак (?), удивителен знак (!), запетая (), точка и запетая (;), двоеточие (:), тире (–), малко тире (-), многоточие (...), различни видове кавички (" ", ' ', ‚‘, „ “, »«), скоби (()), средни скоби ([]), големи скоби ({}) (които имат синтактични функции), както и апостроф (',’), наклонена черта (/), знак за равенство (=), и т.н.

Точка (Pika) Синтактична функцияТочката (.) е препинателен знак, който се подравнява вляво, т.е., пише се непосредствено след предшестващата го дума, като винаги след точката се оставя един интервал.

Точката обикновено се използва за означаванена края на неутрално съобщително (декларативно) изречение (глаголни и безглаголни). To je bilo včeraj. (Това беше вчера.) Včeraj. (Вчера.)

При изговаряне на изречение от този вид, интонацията се понижава към края му.

В сложно съчинено изречение в изявително наклонение, чиято последна част е независимо просто изречение, което не завършва с точка, точката не се пише, например: Rekli so mi, naj grem, a kam? (Казаха ми да вървя, но накъде?) (а не: Rekli so mi, naj grem, a kam?.)

Препинателният знак за край на цитирано изречение в рамките на съобщително се изпуска, ако пред цитата няма двоеточие, например: Ko smo hodili po travi, smo opazili prepoved Ne hodi po travi. (Когато се разхождахме по тревата, забелязахме табелка Не ходи по тревата.) Ko smo hodili po travi, smo opazili prepoved: Ne hodi po travi!

При пряка реч точката се заменя със запетая преди съединително изречение, например: „Oh, mar bi bile ostale doma“, je zamrmrala Marjeta. („О, по-добре да си бяхме останали у дома“, мърмореше Мариета.)Други случаи на употреба на точкатаСъкращенията винаги се означават с точка. dr. (doktor – доктор, д-р); npr. (na primer – например, напр.); tj. (to je – то ест, т.е.); l. (leto – година, г., год.); t.i. (tako imenovani – нака нареченият, т.нар.); itn., itd. (in tako naprej, in tako dalje – и така нататък, и т.н.).

При съкратени сложни названия от инициален тип никога не се пишат точки: ZDA (Združene države Amerike – САЩ, Съединение американски щати)

Точки не се пишат и при съкращения на единици за измерване и химически елементи: km (kilometer, км, километър) Fe (železo – Fe, желязо)

След числителните редни се пише точка. leto 2004. (2004 г.)

Точката се използва като разделител в числа, при следните случаи: при отбелязване на време (час, минути): Ob 22.15 (dvaindvajset petnajst или dvaindvajsetih in petnajst minut) se film konča. (В 22.15 филмът свършва.) 22.15 може да се напише и като 2215 за разделяне на групите при големи числа: 1.000.000 (en milijon – един милион, 1 000 000) (но по-обичаен начин е: 1 000 000) като знак за умножение: 3 · 9 (tri krat devet – три по девет) Забележка: в този случай точката е повдигната до средата на реда и от двете и́ страни има интервали.

В датите се използват точки за разделяне на деня от месеца и на месеца от годината, но в словенски след точките се остава интервал: 1. 10. 2003 (prvi deseti dva tisoč tri, prvi oktober dva tisoč tri – първи октомври две хиляди и трета, 1.10.2003 г.) 25. 6. 1992 (petindvajseti šesti (junij) tisoč devetsto dvaindevetdeset – двайсет и пети юни хиляда деветстотин деветдесет и втора, 25.6.1991) 30. maj (trideseti maj трийсети (тридесети) май)

Ако в края на изречението има точка с функция, различна от синтактичната, след нея не се пише друга точка: Prodajam časopise, avtobusne žetone, zobne ščetke itd. (Продавам вестници, жетони за автобус, четки за зъби и т.н.) Обаче ако се постави още една точка, не е грешно: Prodajam časopise, avtobusne žetone, zobne ščetke itd..

Многоточие (Tri pike) Синтактична функцияМноготочието (на словенски буквално три точки) (...) е препинателен знак, от двете страни на който се оставя по един интервал. То означава изпуснати думи. Nekaj sem govorila ... (Говорех нещо...) ... kaj to ni res? (... не е ли истина?) Heh ... česa vsega ne pove. (Ех... какво ли не казва.) Ja ... in? (Е ... и?) Saj bi šel, pa ... (Бих отишъл, но...) (алтернативно може да се напише: Saj bi šel, pa –)