Меронимия (от гръцки език думите meros = част и onoma = име) е семантично отношение, използвано в лингвистиката. Меронимът денотира съставна част от или член на нещо, тоест:
X е мероним на Y, ако X-вете са части от Y(-те) или X е мероним на Y, ако X-вете са членове на Y(-те).
Например, 'пръст' е мероним на 'ръка', защото пръстът е част от ръката. По подобен начин 'колело' е мероним на 'автомобил'.
Меронимията е обратното на холонимия. Много близка е концепцията на мерологията, която специално се занимава с отношенията част/цяло в логиката. Това формално се изразява в условията на логиката от първи ред.
Мероним означава част от цяло. Дума, която денотира под-сет (под-клас) на друга дума е хипоним.
В езиците за репрезентиране (представяне/визуализация) на знание, меронимията е често изразявана с „част-от“ (part-of).
В естествените езици, последното намира по-широко приложение като езиковия принцип „част от цялото“ (напр. един от тези хора).
Външни препратки Обяснение на меронимията в Everything2 entry
Категория:Семантика Категория:Логика Категория:Изкуствени езици