Ослово или Ослой (, Панагица, до 1926 година Όσλοβο, Ослово) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География Селото е разположено на 720 m надморска височина, на 20 km западно от град Воден (Едеса) и на около 5 km северно от Острово.
История Праистория и античност Западно от Ослово в посока към Жерви е разкрито Ословското праисторическо селище, обитавано от Бронзовата до Елинистическата епоха.
В Османската империя В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ослово като българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ослой (Osloy) е посочено като село с 55 домакинства и 96 жители българи и 115 помаци.
В началото на XX век Ослово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ослой (Ослави) живеят 50 българи християни и 1100 турци. Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ослово (Oslovo) има 16 българи екзархисти.
Георги Трайчев пише за селото:
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ослово има 350 къщи турци. Последните българи от селото се изселват в Жерви.
Турското му население се изселва по силата на Лозанската конвенция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. Понтийците носят със себе си иконите и църковната утвар от XV – XVI век, които днес са в църквата „Успение Богородично“.Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία
В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 180 бежански семейства и 761 души бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Панагица. В селото има етнографски музей.
В землището на Ослово, на север от селото, са били разположени каракачанските колибарски селища Колиби на Янкула, северно от Ослово, и Колиби на Нана на 5 km от първото. В преброяването от 1940 година Колибите на Янкула имат 129 жители – всички каракачани. В януари 1944 година и двете колибарски селища са изгорени от германските войски.
Селото е сравнително бедно и населението му мигрира към градските центрове. Произвежда се жито, развито е и овощарството и скотовъдстовото.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ослово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Аса Баглар Άσά Μπαγλάρ Халинари Χαλινάριрека на ЮИ от Ослово Скърката Σκάρκατα Петротопос Πετρότοποςвръх на ЮИ от Ослово и на СЗ от Нисия (809 m) Делеклер или Делеклерия Ντέλεκλερ Трипотопос Τρυπότοποςместност на ЮЗ от Ослово Куприва Κουπρίβα Цукнида Τσουκνίδαрека на И от Ослово Куприва Κουπρίβα Цукнидотопос Τσουκνιδότοποςместност на И от Ослово Ослово Όσλοβον Панагица Παναγίτσαвръх на З от Ослово (761,6 m) Рамна бука Ρόμνα Πούκα Исия Оксия Ίσια Όξυάрека на С от Ослово Тъпан Τάπαν Тимбанон Τύμπανονвръх в Нидже на С от Ослово (1515 m) Османак Όσμανάκος Стратиотис Στρατιώτηςвръх в Нидже на С от Ослово (1963,4 m)
Бележки
Категория:Села в дем Воден