Световно първенство по футбол

Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа, Мондиал (от фр. mondial – „световен“) и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните членки на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА). Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този на Олимпийските игриИзявление на Сеп Блатер в информационен бюлетин на ФИФА от 1997 г.Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г.Телевизионно отразяване на световното първенство през 2002 г. От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват приблизително три години преди финалите. В квалификационната фаза участват представители на почти 200 държави, от които до финалния турнир понастоящем достигат 48 национални отбора. Той се провежда в избраната страна-домакин и продължава приблизително един месец. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1991 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.

Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 национални отбора: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жул Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

В историята на всичките 21 проведени световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия и Германия се нареждат след нея с по 4 спечелени шампионата. Аржентина е с три титли. Уругвай и Франция са с по две титли, Испания 2 пъти и Англия 1 път. Единадесет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите десет световни първенства отборите от Южна Америка са печелили трофея осем пъти, а европейските два – Испания през 2010 г. в ЮАР и Германия през 2014 г. в Бразилия. Само два пъти някой от отборите на Бразилия, Германия, Италия или Аржентина не е достигал до финал: 2010 г. в ЮАР, когато Испания надделява над Нидерландия и през 2018 в Русия, когато Франция побеждава Хърватия. Само три пъти национален отбор на държава, която не е от Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г., Южна Корея през 2002 г. и Мароко през 2022 г.

Двадесет и второто световно първенство се провежда в Катар от 20 ноември до 18 декември 2022 г. Аржентина става шампион за трети път в историята си, след като печели финала срещу носителя на титлата Франция с 4:2 при изпълнение на дузпи след равенство 2:2 в редовното време и 3:3 след продължения.

История Международни състезания преди 1930 г. Първият мач между национални отбори е изигран през 1872 г. между Шотландия и Англия. По това време футболът се играе почти изключително само на Британските острови. Когато футболът започва да привлича все повече почитатели, на Олимпийските игри през 1900 и 1904 г. е включен в програмата като демонстрационен спорт, както и на игрите през 1906 г. На Олимпиадата през 1908 г. футболът вече е част от официалната програма на мероприятието. То се планира от Футболната асоциация и право на участие в него имат единствено аматьори. Великобритания, представена от английския национален отбор по футбол за аматьори, печели надпреварата през 1908 и 1912 г.

През 1906 г. ФИФА прави опит да организира международно футболно състезание за национални отбори в Швейцария, което да бъде независимо от програмата на Олимпиадите, но то се проваля.

Тъй като футболът продължава да бъде аматьорски спорт на Олимпийските игри, сър Томас Липтън основава турнира за Купа „Сър Томас Липтън“ в Торино през 1909 г. Този турнир е първенство между отделни клубове от различни държави, всеки от който представлява своята страна. Въпреки че не участват национални отбори, това състезание се определя понякога като Първата световна купа, и в него се включват най-престижните футболни клубове от Италия, Германия и Швейцария. Първият турнир е спечелен от „Уест Окланд“, английски аматьорски клуб на миньори от графство Дъръм, който е поканен след като Футболната асоциация отказва да се присъедини към спортното събитие. „Уест Окланд“ защитава трофея през 1911 и призът остава завинаги в Уест Окланд.

През 1914 г. ФИФА се съгласява да признае олимпийското състезание като „световно футболно първенство за аматьори“ и поема отговорността да ръководи събитието. Този акт подготвя почвата за междуконтинентално футболно състезание, което се провежда на Олимпийските игри (ОИ) 1920 г. с участието на Египет и 13 европейски отбора. Белгия става златен медалист, а Уругвай печели състезанието през 1924 и 1928 г. На ОИ през 1932 г. в Лос Анджелис не се предвижда футболът да е част от програмата поради недостатъчната популярност на този спорт в САЩ (по това време американският футбол набира все по-голяма популярност в своята родина). ФИФА и Международният олимпийски комитет (МОК) не постигат съгласие относно участието на професионалистите в олимпийския турнир и така футболът е премахнат от програмата на игрите за 1932 г.

Първото официално световно първенство Президентът на ФИФА Жул Риме планира да основе турнир за Световната купа в Уругвай през 1930 г. ФИФА определя Уругвай за домакин на световното първенство през 1930 г. Поводът е, че Уругвай е вече два пъти олимпийски шампион, а освен това чества стогодишнината от своята независимост.

Футболните асоциации на определени страни са поканени да изпратят свой отбор, но изборът на Уругвай като домакин на събитието означава за европейските отбори дълго и скъпо пътуване през Атлантическия океан. Утежняващ обстоятелствата фактор е и започналата през 1929 г. световна икономическа криза. Първенството е пред провал, когато едва около два месеца преди началото му, Риме успява да убеди отборите на Белгия, Франция, Румъния и Югославия да участват. Общо 13 страни вземат участие в първото състезание – седем от Южна Америка, четири от Европа и две от Северна Америка. Първите два мача от Световното първенство се играят едновременно: Франция побеждава Мексико с 4:1, а САЩ – Белгия с 3:0. Първият гол в историята на световните първенства е отбелязан от Люсиен Лоран от Франция. На финала Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души в Монтевидео, и така става първата страна, спечелила Световното първенство.

Разрастване Проблемите пред първите световни първенства са дългите разстояния и предвоенната обстановка. Малко са южноамериканските отбори, които се съгласяват да пътуват до Европа през 1934 и 1938 г. Бразилия е единственият южноамерикански участник присъствал и на двата турнира. Първенствата през 1942 и 1946 г. са отменени поради Втората световна война и нейните опустошителни последици.

В квалификациите за СП 1950 за първи път се включват четирите британски отбора. Британските федерации се оттеглят от ФИФА през 1920 г. поради нежелание да играят срещу страни, с които са воювали през Първата световна война и като протест срещу нарастващото влияние във футбола на небритански държави. През 1946 г. ФИФА ги кани да станат членове на световната федерация и този път те приемат поканата. През 1950 г. се завръщат бившите световни шампиони от Уругвай, които бойкотират предишните две световни първенства. Уругвай отново печели титлата.

На световните първенства, които се провеждат между 1934 и 1978 г. участващите отбори са 16, освен през 1938 (класиралата се Австрия е анексирана от Германия) и 1950 г., когато Шотландия, Индия и Турция се отказват след като вече са се класирали. Участват почти само отбори от Европа и Латинска Америка, и много малко отбори от Африка, Азия и Океания. В повечето случаи тези отбори са лесно отстранявани от европейските и южноамерикански състави, с изключение на Северна Корея (КНДР), които достигат четвъртфиналите през 1966 г.

На финалите през 1982 г. броят на участниците е увеличен на 24, а през 1998 г. на 32. Така се дава възможност на повече отбори от Африка, Азия и Северна Америка да вземат участие. В последните години тези сравнително нови и неопитни участници постигат впечатляващи успехи: Мароко стига до осминафиналите на СП '86, Камерун става четвъртфиналист през 1990, Саудитска Арабия е на осминафиналите през 1994, Нигерия е осминафиналист през 1994 и 1998, Япония стига до осминафиналите през 2002, Сенегал е четвъртфиналист през 2002; след „завръщането си“ на футболната сцена САЩ достигат четвъртфиналите през 2002, Южна Корея са четвърти през 2002 г., а Австралия и Гана достигат фазата на директните елиминации през 2006 г.

198 нации се включват в надпреварата за класиране за Световното първенство по футбол през 2006 г. Само 3 от общо 207 страни-членки на ФИФА не са играли в квалификациите за световните финали. Това са Коморските острови, Източен Тимор и Бутан, тъй като по време на тегленето на жребия за мачовете от квалификациите Коморските острови и Източен Тимор не са все още членове на ФИФА.

Подобно първенство за жени се организира от ФИФА, като първото се провежда през 1991 г. в Китай.

Купата От 1930 до 1970 г. световният шампион получава купата „Златната Нике“. В чест на президента на ФИФА по чиято инициатива е създадено състезанието, през 1946 г. тя е преименувана на „Жул Риме“. През 1970 г. печелейки трофея за трети път, Бразилия получава правото да го задържи завинаги. През нощта на 19 срещу 20 декември 1983 г. обаче „живата история на световния футбол“ е открадната от резиденцията на Бразилската футболна федерация в Рио де Жанейро и никога повече не е открита.Милко Стефанов, Димитър Попдимитров, Димитър Пищийски – „Футбол 85“, изд. СО „Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС, София 1985 г.

След 1970 г. е изготвен втори трофей, наречен Трофей на Световното първенство на ФИФА. Той не може да стане вечно притежание на нито един отбор, независимо от това колко първенства е печелил. Националният отбор на ФРГ/Германия и този на Аржентина са печелил този трофей три пъти, а отборите на Италия и Бразилия – по два пъти. Той ще продължава да се връчва на победителите до 2038 г., когато предвиденото пространство за имената на световните шампиони ще се запълни.

Вторият трофей, наричан обикновено „Златен глобус“, е висок 36,5 см и тежи 6,175 кг. Направен е от 18-каратово злато. Основата се състои от два слоя полускъпоценен малахит, а на долната му страна на са гравирани годината и името на всеки победител на Световно първенство след 1974 г. Победителите задържат трофея до началото на следващото световно първенство като се награждават и с позлатено копие.

Формат Квалификации От второто световно първенство, проведено през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. Например в Европа квалификациите се провеждат под шапката на УЕФА. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона, като по принцип база за това решение е относителната сила на отборите на всяка конфедерация, но също така и лобирането от страна на конфедерациите.