Лука Григоров Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.

Биография Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357 Произхожда от известния възрожденски род Джерови, братовчед е на Спиро Джеров и внук на Спиридон Джеров.„Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“ В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. През 1892 година подпомага Даме Груев и заедно с Анастас Лозанчев създава революционна група с име „Учителски съюз“. В София през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в Младата македонска книжовна дружина и подпомага издаването на списание „Лоза“ и вестник „Глас македонски“. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет с четата на Стефан Попов. След това се изтегля в България и редактира вестник „Глас македонски“.

От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в демирхисарското село Цер, а през 1897 – 1898 учителства в Кичево. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и игумена на манастира на „Пречиста“ – архимандрит Софроний. Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества Георги Сугарев след разкритията на Йосифовата афераКолектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260. На Смилевския конгрес през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води чета, заедно с Ванчо Сърбака, от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.

След потушаването на въстанието се прибира в България и се сближава с групата на санданистите. През март 1904 година се връща с чета в Кичевско за кратко и пак се оттегля в София. В 1905 година отново навлиза в Македония и заедно с четата на Димко Могилчето дава голямо сражение на османска войска и гръцки андарти при Ивени. Джеров е ранен в сражението и се лекува нелегално в Битоля. През 1907 година води чета в Битолско. След Междусъюзническата война се установява в София. Участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО.

Чета на Лука Джеров, 1 август 1907 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Лука Джеров Битоля 2. Атанас А. Лимонов Бургас 3. Димитър Х. Узунов Лозенград 4. Костадин Димитров Кратово 5. Тодор Велев Битоля 6. Тальо Петров Битоля 7. Глигор Гьоков Охрид 8. Димитър Марков Палеор Кайлярска 9. Пандо п. Христов Олища Костурска 10. Михаил Стоянов Ораовец Кичевско 11. Фото Дичев Дреновени Костурска 12. Янаки Лазаров Апоскеп Костурска 13. Петро Георгиев Клисура Костурска 14. Коле Блажев Охрид 15. Яне Димитров Поздивища Костурска 16. Крум Петишков Плевен 17. Никола Радев Челопеч Пирдопска 18. ? Иванов Ямбол 19. Сандо Здравков Щип 20. Георги Стоянов Неврокоп 21. Алек. Петров Ямбол 22. Петър Наумов Битоля 23. Петър Наумов Велес 24. Гаврил Чанаков Тетово 25. Ташо Наумов Битоля 26. Солтир Стрезов Битоля 27. Димитър Захариев Радомирска 28. Атанас Ив. Бъклов Пирок Одринска 29. Никола Ив. Нешов Хасково 30. Никола Г. Кондов Мокрино Костурска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.

Умира в София на 20 ноември 1948 година.

Родословие

Външни препратки Спомени на Лука Джеров – на македонска литературена норма „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, Свидетелство от Лука Джеров за дейността на Рафаел Камхи, София, 1943 година „Битолското клане“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 5 (15), София, април 1929 година "Принос към историята на Илинденското въстание през 1903 г. Защо не въстанаха мияците от Дебърско", публикувано в "Илюстрация Илинден", год. II, кн. 7, София, юни 1929 година

Бележки

Категория:Родени в Битоля Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Починали в София Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация Лука Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония