Д-р Стефан Рачев Клечков е български общественик, юрист и държавен администратор от времето на Царство България.
Биография Роден в бедно габровско семейство на ветеринарен фелдшер с 4 деца, през 1920 година Стефан Клечков завършва висшето си образование в Софийския университет със специалност финанси. Запознат с интелект му, габровският индустриалец Метев заплаща учението му по право в Хайделберг 73 години от Освобождението на Южна Добруджа, ТВ+,25 септември 2013 и защитата на докторската му дисертация по международно право в Италия.
Убеден родолюбец, той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския договор. През февруари 1935 година става редактор на списание „Нация и политика“, около което се събира кръг от млади интелектуалци и бъдещи политици, които образуват органзиацията „Млада България“. Централна фигура в която е убитият от комунистическата власт на 1 февруари 1945 г. д-р Никола Минков. Д-р Стефан Клечков е близък с Дора Габе и други много поети, писатели и високо културен човек.
През 1938 година, д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Старозогорска област. Едвига Ангелова Красини, която отблизо е познавала работата му, свидетелства за него: „Той беше неподкупен администратор, принципен, високо морален човек и истински патриот.“Янко Гочев, Габровци патриоти управляват Българското Беломорие през 1941 – 1944 г.
На 25 септември 1940 г. д-р Клечков идва в Добрич като царски пратеник назначен за комисар по администрацията и приемането на Южна Добруджа от Румъния по Крайовския договор и устройване на областта, което той организира и осъществява на образцово ниво.Бонка Денчева, Кой уби доктор Клечков? Родина БГ, 20.06.2006
На 16 април 1941 г. е назначен от премиера Богдан Филов за ръководител на създадената със „Закон за организиране на българската младеж“ и издържаната от държавата профашистка младежка организация „Бранник“. Изграден по образец на Национална организация „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия, ръководената от Клечков организация има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и профашистки дух.
В началото на 1942 г., предвид добре свършената работа в Добруджа Стефан Клечков е назначен за областен управител на новоучредената българска Беломорска област с главен град Ксанти и се оттегля от ръководството на „Бранник“. Приема поста към 20 януари 1942 от временно изпълняващия го след оставката на Илия Кожухаров о.з. генерал от авиацията ген. м-р Христо Герджиков Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти. Окръжно № 210 на областния управител на Беломорска област Ксанти, 10 януари 1942 г. ЦДА, ф. 662К, оп. 1, а.е. 30, л. 27‒27. До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се нови стради и транспортни линии.
Опитите му да се противопостави на депортирането на беломорските евреи останали без българско поданство след отнемането на областта от България след Ньойския договор в 1920 г. от Великите сили са грубо осуетени от немската комендатура. Въпреки бурния му скандал с немските военни власти и изпратените от нето като областен управител телеграми до всички кметове в Беломорието да не се допуска депортиране на евреите, а когато в Ксанти идва телеграма от министър Габровски да изпрати беломорските евреи към Кюстендил, д-р Ст. Клечков издава друго нареждане – да останат всички евреи, които са български граждани, мнозинството от другите на които Антантата е отнела българското поданство и са под немска юрисдикция е вън от властта му да направи нещо. Има обаче запазен протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Ст. Клечков строго наказва офицери от администрацията и стражари, които не са опазвали имуществото в изоставените еврейски къщи. Все пак от транспортираните към Кюстендил евреи той успява да върне обратно в Беломорието 37 евреи, включително известния гинеколог д-р Леви, баща на прочутия днес по цял свят български композитор Милчо Левиев и художника Йоан Левиев и така спасява от сигурна смърт тези десетки хора.
На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига телеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се да замине още на другия ден – 9 септември, но сутринта Радио София съобщава, че в България е извършен преврат и д-р Клечков решава да мине през турската граница с група български индустриалци. На 18 септември 1944 година, край Саръшабан българският областен управител е пленен от гръцки партизани. На 13 октомври 1944 г. близките му научават, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, д-р Карамалаков, известен в Сливен лекар, се среща с него. При разговора им д-р Ст. Клечков казва, че ще го убият. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там, защото е предаден на гръцките партизани от ЕЛАС.
В българското Интернет пространство дълги години битува страховита, полулегендарна версия за смъртта му, сътворена от един от основните новописци на българска история, а именно че на 13 февруари 1945 година, "д-р Клечков е бил убит от гръцките партизани по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията и накрая така е разстрелян, като преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака и че гробът му край Драма е неизвестен."
Гръцкия вестник "Λαϊκή Φωνή της Θεσσαλονίκης" (Лаики фони от Солун) представя снимка и съобщава, че Стефан Клечков е екзекутиран публично пред 8 000 човека в Драма. Текста към снимката гласи, че бившият областен управител е съден от военния съд на ЕЛАС в Драма, с председател адвокат Алекос Павлидис и народен обвинител адвокат Бурганис и с Решение № 12 от 12 февр. 1945 г. на този съд е осъден на разстрел. Този разстрел е извършен на площад "Елефтериас" в Драма. Според гръцки източници той е съден е и осъден не толкова заради доказаните в управляваната от него област екзекуции, мъчения и грабежи, които в голямата си част се приема, че са дело на военните власти и той не може да е отговорен за тях, но присъдата му е основно заради унищожаването на еврейската общност в региона. На сметката са му записани депортирани с неговия подпис към лагерите на смъртта (основно в Треблинка) от Кавала - 1800 души, от Драма - 780, от Серес - 596, от Ксанти - 261, от Комотини - 700, от Александруполис - 150 и др.
През 1945 г. в България XII състав на Народния съд също съди д-р Стефан Клечков. Според обвинителния акт той е обвинен и съден като ръководител на „Бранник“ и като публицист. Според изследователи целта е била икономическа – да му се вземе имуществото, но при изпълнението на присъдата се оказва, че д-р Ст. Клечков е живял под наем на ул. „Узунджовска“ в София и уж единственото, което са взели е била изключително богатата му библиотека.
Осиротялата му дъщеря се е омъжила за Петър Драгулев, внук на бореца за освобождение на Тракия и Македония - Петър Драгулев.
Източници
Външни препратки обща информация (1) обща информация (2)
Категория:Български националисти Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в Драма Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Екзекутирани в Гърция Категория:Български юристи