Войната в Босна и Херцеговина () е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 декември 1995 г. на територията на Босна и Херцеговина (бивша република в състава на Югославия) между въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на Република Босна и Херцеговина) и хървати (Хърватски съвет за отбрана). В началния етап на войната участие взима и Югославската народна армия (ЮНА). В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци), както и въоръжени сили на НАТО. Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, докато сърбите я считат за гражданска война.
Войната е част от разпадането на Югославия. След като Словения и Хърватия обявяват независимост от СФР Югославия през 1991 г., мултиетническата Социалистическа република Босна и Херцеговина, която е населявана главно от мюсюлмански бошняци (44%), православни сърби (32,5%) и католически хървати (17%), обявява референдум за независимост на 29 февруари 1992 г. Босненските сърби бойкотират референдума и отхвърлят резултатите от него. След като Босна и Херцеговина се самопровъзгласява за независима страна и е призната на международната сцена, босненските сърби, водени от Радован Караджич и подкрепяни от сръбското правителство на Слободан Милошевич и ЮНА, мобилизират силите си към Босна и Херцеговина, за да заделят територия за сърбите, а скоро след това войната се разпростира из цялата страна.
Макар сърбите първоначално да превъзхождат във военно отношение (благодарение на оръжията и ресурсите на ЮНА), мощта им накрая стихва, когато босненците и хърватите се обединяват срещу Република Сръбска през 1994 г. след образуването на Федерация Босна и Херцеговина. Вследствие на кланетата при Сребреница и пазара Маркале, НАТО се намесва във войната през 1995 г. с операция „Преднамерена сила“, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на Дейтънското мирно споразумение в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците понасят и много повече цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени, особено в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
Според подробния доклад за войната, съставен от Централното разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия във връзка с Балканските войни през 1990-те години. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците – заради индивидуални.
Предвоенна ситуация
Разпадането на социалистическа Югославия поставя началото на всички конфликти на Балканския полуостров през 1990-те години. През 1989 г., след падането на Берлинската стена, в страните от социалистическия лагер започват процеси на разпадане и влошаване на междуетническите конфликти. През март 1989 г. политическата криза в Югославия набира нови размери, след като са приети промени в сръбската конституция, които ограничават правомощията на автономните области Косово и Войводина. В началото на 1991 г. са проведени много срещи между лидерите на шестте бивши югославски републики и двата автономни региони, за да се дискутира кризата в Югославия. Сръбското ръководство се обявява за федерално решение, докато хърватите и словенците предпочитат съюз между независими държави. Босненският водач Алия Изетбегович предлага асиметрична федерация, според която Словения и Хърватия ще поддържат свободна връзка с останалите четири републики. Скоро след това той променя позицията си и се застъпва за суверенна Босна като необходимо предварително условие за една такава федерация.
В Югославия, авторитетът на властите на местната комунистическа партия започва да пада, докато националистическите и сепаратистките сили се увеличават. На 9 януари 1992 г. босненските сърби обявяват създаването на Република Сръбска, но не обявяват официално независимостта ѝ. На 29 февруари и 1 март 1992 г. в Босна се провежда референдум за независимост, който е бойкотиран от босненските сърби. Избирателната активност е 63,7%, като 92,7% от гласувалите дават гласа си в полза на независимостта. Сръбското политическо ръководство използва референдума като повод да барикадира пътища из страната в знак на протест. Независимостта на страната е официално провъзгласена от босненския парламент на 3 март 1992 г.
По време на референдума на 1 март, Сараево е спокоен, с изключение на стрелба на сръбска сватба. Развяването на сръбски знамена в квартала Баш чаршия е прието от мюсюлманите като целенасочена провокация в деня на референдума, който е подкрепян от повечето босненски мюсюлмани и хървати, но бойкотиран от сърбите. Бащата на булката е убит, а свещеникът е ранен. Убиецът е Рамиз Делалич – престъпник и член на босненската паравоенна група Зелени барети. Сефер Халилович от босненската Патриотична лига заявява, че това не е било сватба, а провокация. Още на следващия ден се появяват барикади на ключови места из града, които са охранявани от поддръжници на Сръбската демократическа партия.
След обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина от Югославия на 3 март, избухват спорадични боеве между сърби и правителствени сили из страната.Cannon, P., The Third Balkan War and Political Disunity: Creating A Cantonal Constitutional System for Bosnia-Herzegovina, Jrnl. Trans. L. & Pol., Vol. 5 – 2 Водачите на трите етноса в страната се събират на 18 март за мирни преговори, но на 28 март Алия Изетбегович обявява, че ще се противопостави на всякакъв вид етническо разделение в Босна.
Към края на март 1992 г. вече се водят схватки между сърби и комбинирани хърватско-босненски сили около Босански Брод, което води до избиването на десетки сръбски цивилни в село Сиековац. От своя страна, сръбските паравоенни извършват клане над десетки цивилни бошняци в Биелина на 1 – 2 април 1992 г.
Ход на войната 1992
Босненският сръбски политически деец Радован Караджич заявява: „Нашият опуим е Велика Сърбия, а ако не това, то поне Федерална Югославия.“. Войната в Босна ескалира през април 1992 г. На 3 април започва битка за Купрес между Югославската народна армия (ЮНА) и Хърватския съвет за отбрана, която завършва на 11 април с победа за ЮНА. На 6 април сръбски части започват артилерийски обстрел на Сараево, а през следващите два дни пресичат Дрина от Централна Сърбия и обсаждат мюсюлманските градове Зворник, Вишеград и Фоча. Към средата на април вече цяла Босна е потънала във война. На 23 април ЮНА евакуира военния си персонал с вертолет от казармите на Чаплина,Niške Vesti „Izvedena za samo 75 minuta“, 24-Apr-15. които са блокирани от 4 март. Положени са известни усилия да се предотврати насилието. На 27 април босненското правителство нарежда на ЮНА да се подчини на цивилната власт или да се изтегли, което е последвано от поредица конфликти в началото на май. Приедор е превзет от сърбите на 30 април. На 2 май босненските Зелени барети и местни гангстери отблъсват дезорганизирана сръбска атака, целяща да раздели Сараево на две. На 3 май Алия Изетбегович е отвлечен на летище Сараево от офицери на ЮНА и е използван за невредимото преминаване на войските на ЮНА от центъра на Сараево. Босненските сили обаче нападат конвоя на ЮНА, което озлобява и двете страни. Прекратяване на огъня и споразумение за евакуирането на ЮНА е подписано на 18 май, а на 20 май босненското президентство обявява ЮНА за окупационна сила.
Армията на Република Сръбска тъкмо се е появила и се намира под командването на генерал Ратко Младич. Бомбардировките на Сараево от 24, 26, 28 и 29 май са приписвани на Младич от генералния секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали. Цивилните жертви след обстрела от 27 май водят до намеса от запада под формата на санкции, наложени на 30 май чрез резолюция 757 на Съвета за сигурност на ООН. На същия ден босненските сили атакуват казармите на ЮНА в града, което е последвано от тежки бомбардировки. На 5 и 6 юни последните войници на ЮНА напускат града сред тежки боеве по улиците. Прекратяването на огъня от 20 юни, предприето за да може ООН да поеме контрол над летище Сараево за гражданските полети, е нарушено, докато двете страни се сражават за контрол на територията между града и летището. Кризата с летището води до ултиматум от страна на Бутрос Бутрос-Гали на 26 юни, с който призовава сърбите да спрат нападенията си над града, да позволят на ООН да поеме контрол над летището и да поставят тежките си оръжия под надзора на ООН. Междувременно, медиите обявяват, че Джордж Х. У. Буш обмисля използването на сила в Босна. Мненията по света са настроени твърдо срещу сърбите, особено след репортажите относно снайперистките и артилерийските жертви в Сараево.
Извън Сараево, прогресът на войниците е много непостоянен през 1992 г.. Сърбите превземат градовете с мюсюлманско мнозинство по реките Дрина и Сава и пропъждат мюсюлманското население в рамките на месеци. Съвместна босненско-хърватска офанзива през май, възползваща се от суматохата след изтеглянето на ЮНА, обръща хода на сръбското настъпление към Посавието и централната част на Босна. Офанзивата след това продължава на юг, обсаждайки Добой и отрязвайки сръбските войски в Босненска Крайна от Семберия до Сърбия. Към средата на май Сребреница е превзет от босненските сили под командването на Насер Орич. Сръбските войски понасят тежко поражение в източната част на Босна през май, когато частите на Авдо Палич попадат в засада близо до Сребреница и губят около 400 души. От май до август трае обсадата на Горажде, обграден от силите на Република Сръбска, които са изтласкани назад от армията на Босна и Херцеговина. Междувременно, през пролетта на 1992 г. хърватски войски влизат в град Ораше и започват кампания на тормоз над местните сърби, включително изтезания, изнасилвания и убийства.Portal Novosti: "Kako su „harali“ nasi dečki"Potvrđena optužnica protiv deset pripadnika HVO s područja Orašja
На 15 май 1992 г. колона на ЮНА е нападната от засада в Тузла. 92-ра моторизирана бригада на ЮНА получава заповеди да напусне Тузла и да се изтегли към Сърбия. Сключено споразумение с босненското правителство, според което на формированията на ЮНА ще бъде позволено да напуснат мирно Босна до 19 май. Въпреки уговорката, конвоят е нападнат в Тузла с пушки и гранатомети, а по маршрута му са поставени мини. Убити са 52 войници от ЮНА, а над 40 са ранени, като повечето от тях са етнически сърби.Nezavisne novine „Tuzlanska kolona teška mrlja na obrazu Tuzle“RTS „Dve decenije od napada na Tuzlansku kolonu“ На 22 май 1992 г. Република Босна и Херцеговина е приета за членка на ООН.
От май до декември 1992 г. босненското вътрешно министерство и Хърватският съвет за отбрана стопанисват затворническия лагер Челебичи, където са затваряни общо 700 босненски сърби, арестувани по време на военните операции за отблокиране на пътищата към Сараево и Мостар. Пленниците са изтезавани и подлагани на други мъчения. От тях в плен умират 13.