Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km2 заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югоизток – община Крумовград и община Момчилград; на югозапад – община Джебел; на запад – община Ардино; на северозапад – община Черноочене; на североизток – община Хасково, област Хасково; на изток – община Стамболово, област Хасково.

Природни ресурси Релеф Релефът на община Кърджали е ниско планински и хълмист. С изключение на най-северозападния ѝ ъгъл (землището на село Ненково), който попада в пределите на Западните Родопи, цялата останала част на общината се заема полупланинските ридове на Източните Родопи.

В най-северозападната ѝ част се простират крайните югоизточни разклонения на рида Каракулас (Гордюва чука), част от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Тук южно от село Ненково се издига връх Бездивен (1140 m), най-високата точка на общината.

На север от долината на река Арда се простират части от два източнородопски рида: на запад – източната част на рида Чуката с връх Мастатепе (843 m), северозападно от село Севдалина, а на изток от долината на река Перпере – най-западната част на рида Гората, с връх Хисар (575 m), разположен югозападно от село Бащино.

Райните южно от долината на Арда се заемат от крайните северни разклонения на други два източнородопски рида. На юг от язовир „Кърджали“ и западно от долината на река Върбица са северните части на рида Жълти чал – Синия връх (843 m), разположен югозападно от село Велешани. На юг от язовир „Студен кладенец“ и източно от устието на река Върбица се простират крайните северни склонове на Стръмни рид с максимална височина от 821 m, южно от язовира.

Минималната височина на общината е водното огледало на язовир „Студен кладенец“ – 225 m н.в. (кота преливник).

Води Община Кърджали е изключително богата на водни ресурси. От запад на изток през нея преминава горната част от средното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава четири по-големи притока: леви – Боровица и Перперек; десни – Кьошдере и Върбица. С изключение на река Кьошдере, която почти изцяло протича през общината, останалите три реки протичат през нея само с долните си течения. Река Боровица навлиза в община Кърджали от към община Черноочене, минава през село Ненково, завива на юг и се влива в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“. Река Перперек също навлиза откъм община Черноочене при село Три могили и тече на югоизток в широка долина. При село Перперек завива на юг, а след село Сватбаре – на югозапад и се влива от север в язовир „Студен кладенец“. Река Кьошдере води началото си от община Ардино, навлиза в общината северозападно от село Велешани, тече на североизток в дълбока и залесена долина и се влива отляво в река Арда при град Кърджали. Река Върбица протича през общината с най-долното си течение и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ при село Соколско.

На територията на община Кърджали се намират два от най-големите български язовира – „Кърджали“ и „Студен кладенец“. В пределите на общината попадат долната и средната част на язовир „Кърджали“ и средната и горна част на язовир „Студен кладенец“. Преградната стена на язовир „Кърджали“ е най-високата в България и е изградена на около 2 km западно от град Кърджали.

Климат Община Кърджали попада в южнобългарската климатична област и по-точно в източнородопския климатичен район, повлиян от топлото средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 °C. Средната зимна температура е около 0 °C, а през лятото – 24 °C. Средната годишна температура се движи в границите на 11 – 13 °C. Годишната температурна сума е около 4000 градуса.

През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември, декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Поради южното положение на общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. През пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигуряват добро овлажняване на почвата. От юли започва сравнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 l/m3.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 67 460 100,00 Българи 24 285 36,00 Турци 33 276 49,33 Цигани 1013 1,50 Други 225 0,33 Не се самоопределят 1155 1,71 Неотговорили 7506 11,13

Населени места Общината има 118 населени места с общо население 62 005 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Кърджали, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Айрово 527 — Рамиш, Рам кьой, в землището на с. Опълченско Люляково 258 3,688 Идризлии Багра 42 2,400 Бояджи кьой Майсторово 2 2,397 Рюстемлер Бащино 168 10,185 Хасан бабалар, Бащина Македонци 129 4,965 Къшла арасъ Бели пласт 354 17,468 Акче кайряк, Бели плаз Мартино 7 — Апазлар, в землището на с. Голяма бара Бленика 158 4,112 Терзи алилер гюллю Миладиново 276 9,281 Деделер Божак 38 1,871 Делиджилер Мост 561 13,136 Кьопрюлии Бойно 290 8,131 Исмаилер Мургово 251 7,264 Есмерлии Болярци 116 6,697 Алем бейлер Мъдрец 152 5,452 Софулар Брош 194 2,899 Теке менетлер Невестино 111 1,225 Бююк дере, Кадънче Бяла поляна 94 5,815 Акча алан Ненково 79 27,191 Мемелер Бялка 21 2,146 Дутлуджа, Белка Опълченско 793 2,667 Хаджи Мехмедлер Велешани 110 9,677 Тюрк кабаач Орешница 148 9,242 Хасъмлар Висока 5 — Салтъклар, в землището на с. Ненково Островица 276 5,149 Аша ада Висока поляна 230 8,183 Яйлъджик Охлювец 203 3,964 Сюле кьой Вишеград 297 1,971 Хисар юстю Панчево 209 4,324 Айваджик Воловарци 85 5,022 Юкюзчилар Пеньово 155 1,704 Кьоселер Върбенци 33 2,277 Сюйчук Пепелище 271 2,413 Кюлджилар Главатарци 16 0,995 Емир оглар, Главатари Перперек 655 6,651 Яшлар Глухар 796 2,939 Сагърлер, Сарлар Петлино 344 2,246 Хорозлар Гняздово 38 10,243 Ювалар Повет 94 1,616 Кърлар-Хорозлар Голяма бара 34 1,533 Бююк дере Прилепци 354 — Салихлер, в землището на гр. Кърджали Горна крепост 237 5,754 Кара алар Пропаст 82 — Ямалъ, в землището на с. Сипей Гъсково 107 2,583 Йорджеклер Пъдарци 60 9,745 Куруджи виран Добриново 12 3,186 Хамзалар Рани лист 655 13,943 Ашиклари Долище 54 2,979 Тепе алтъ Резбарци 737 2,823 Отман кьой Долна крепост 113 6,610 Дере махле Ридово 13 1,056 Ямач кьой Дъждино 303 3,068 Ямур кьой Рудина 108 7,159 Тепеджик Дъждовница 112 3,257 Ямурлар Сватбаре 90 1,881 Дююнджилер Дънгово 12 6,292 Дънгърлар Севдалина 39 0,916 Дели гьозлер, Гявуроолу Енчец 311 2,089 Макаклар, Салман Седловина 257 7,019 Кючук Ерджели Жинзифово 385 5,694 Елджилер Сестринско 60 1,732 Хатанлар Житарник 1 7,273 Хамбараджик Сипей 503 3,144 Дурханлар Зайчино 25 1,317 Дюлбелер, Зайчина Скалище 264 4,291 Каяджиклар Звезделина 377 5,415 Кая алтъ Скална глава 115 3,725 Кая баши ямурлар Звезден 133 3,830 Каба виран, Звездан Скърбино 98 — Азаплар, в землището на с. Солище Звиница 344 7,737 Бояджиклии Снежинка 3 2,221 Кърлъемач Звъника — 2,006 Ахматлар Соколско 3 — Шахинлар, в землището на с. Лисиците Звънче 35 0,914 Имамлар Соколяне 199 4,188 Дуванджилар Зелениково 295 4,659 Кадър месчит Солище 239 1,367 Тузлук кьой Зимзелен 117 2,023 Кърлар-Хорозлар Срединка 184 0,295 Ортаджа кьой (най-малкото землище в Б-я) Зорница — 9,893 Старо място 3 3,800 Кадем ерлер Иванци 142 2,590 Есафлар, Исаклар Стражевци 38 10,246 Посталар Илиница 18 1,627 Къртълъ Страхил войвода 93 3,406 Махматча Калинка 171 1,026 Кеременлер Стремово 280 3,741 Гьоклемезлер дере махле Калоянци 275 12,674 Кара бахаслъ Стремци 549 9,815 Гьоклемезлер Каменарци 34 4,589 Каяджи баши Татково 39 1,874 Бобалар ени махле Кобиляне 275 11,429 Шереметлер Тополчане 2 1,955 Каваклъ бюк Кокиче 101 3,190 Чепелджа Три могили 130 2,440 Юч тепе Кокошане 41 6,691 Къзлап Ходжовци 17 3,207 Ходжа кьой Конево 152 7,309 Кара атлар Царевец 248 4,708 Дурбалъ кьой, Царювец Костино 196 2,944 Кемиклер Чеганци 38 2,292 Хаджи махле Крайно село 177 1,136 Ал кая Черешица 204 10,819 Кирезлии Крин 117 4,497 Ахлатлии Черна скала 102 2,754 Кара кая Крушевска 112 1,988 Маруфлар Черньовци 64 1,518 Кара Мусалар Крушка 25 3,608 Хамзалар Чилик 206 2,987 Чиликлер Кърджали 40659 30,759 Чифлик 480 6,955 Кьосево 197 5,920 Кьоселер Широко поле 719 7,862 Селеменлер Лисиците 20 10,176 Тилкилер Яребица 4 1,271 Махмуд оглулар Лъвово 5 3,005 Арслан кьой Ястреб 316 6,711 Чакърлар ОБЩО 62005 574,742 7 населени места са без землища

Административно-териториални промени МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Юглюк на с. Дарец; МЗ № 3225/обн. 21 ноември 1934 г. – преименува с. Исмаилер на с. Бойно; – преименува с. Джебил оглар на с. Гледка; – преименува с. Кьопрюлии на с. Мост; – преименува с. Яшлар на с. Перперек; – преименува с. Гьоклемезлер на с. Стремци; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Рамиш (Рам кьой) на с. Айрово;

– преименува с. Бояджи кьой на с. Багра; – преименува с. Хасан бабалар на с. Бащина; – преименува с. Акче кайряк (Акча кайряк) на с. Бели плаз; – преименува м. Дутлуджа на м. Белка; – преименува м. Терзи алилер гюллю на м. Бленика; – преименува м. Делиджилер на м. Божак; – преименува с. Алем Бейлер на с. Болярци; – преименува м. Теке менетлер на м. Брош; – преименува с. Акча алан на с. Бяла поляна; – преименува с. Тюрк кабаач на с. Велешани; – преименува с. Сархошлар на с. Веселчане; – преименува м. Салтъклар на м. Висока; – преименува с. Яйлъджик (Яйледжик) на с. Висока поляна; – преименува с. Хисар юстю на с. Вишеград; – преименува с. Юкюзчилар на с. Воловарци; – преименува м. Сюйчук на м. Върбенци; – преименува с. Емирлер на с. Генево; – преименува с. Емир оглар на с. Главатари; – преименува с. Сагърлер (Сарлар) на с. Глухар; – преименува с. Ювалар на с. Гняздово; – преименува м. Бююк дере на м. Голяма бара; – преименува с. Каралар (Кара алар) на с. Горна крепост; – преименува с. Йорджеклер на с. Гъсково; – преименува м. Хамзалар на м. Добриново; – преименува с. Бююк ерджели на с. Доброволец; – преименува с. Дойренлар на с. Дойранско; – преименува с. Тепе алтъ на с. Долище; – преименува м. Дере махле на м. Долна крепост; – преименува с. Ямур кьой на с. Дъждино; – преименува с. Омер оллар (Ямурлар) на с. Дъждовница; – преименува с. Дънгърлар на с. Дънгово; – преименува с. Мюселимлер на с. Дъхово; – преименува м. Макаклар (Салман) на м. Енчец; – преименува с. Хисар алтъ на с. Желязна врата; – преименува с. Елджилер (Ялджилер) на с. Жинзифово; – преименува с. Хамбараджик на с. Житарник; – преименува м. Дюлбелер на м. Зайчина; – преименува с. Кая алтъ на с. Звезделина; – преименува с. Каба виран на с. Звездан; – преименува с. Бояджиклии (Бояджиклар) на с. Звиница; – преименува с. Ахматлар на с. Звъника; – преименува м. Имамлар на м. Звънче; – преименува м. Кадър месчит на м. Зелениково; – преименува м. Кърлар (Кърлар-Хорозлар) на м. Зимзелен; – преименува с. Донгурлар на с. Зорница; – преименува с. Есафлар (Исаклар) на с. Иванци; – преименува м. Казалджа хъвтан на м. Игловръх; – преименува с. Къртълъ на с. Илиница; – преименува м. Бююк дере на м. Кадънче; – преименува с. Кеременлер на с. Калинка; – преименува с. Кара бахаслъ на с. Калоянци; – преименува с. Каяджи баши на с. Каменарци; – преименува с. Шереметлер на с. Кобиляне; – преименува с. Чепелджа на с. Кокиче; – преименува с. Къзлап на с. Кокошане;