Въгени (, Севастиана, до 1926 година Βίγκενη, Вигени) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
География Селото е разположено на 3 km западно от демовия център Въртокоп (Скидра), на 60 m надморска височина в областта Сланица.
История Етимология Йордан Заимов смята, че името Въгени идва от Въгляне с преход на л''' в j на арумънска почва.
В Османската империя В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Въгени (Vagheni) е посочено като село във Воденска каза с 22 къщи и 104 жители българи.
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Въгени (Βούγκιανη) има 12 семейства християни и 40 мюсюлмани.Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Въгени има 180 жители българи, 240 турци и 90 цигани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, във Вугляни (Vougliani) има 120 българи екзархисти. През същата година Въгени е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. На 12 юни 1905 година църквата в селото е затворена от османските власти. Към 1906-1907 година енорийски свещеници във Въгени, Свети Илия, Требулец, Оризари и Църмариново са Атанас, Димитрий и Христо.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 351. Към края на 1908 година църквата в селото продължава да е затворена.
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Въгени има 81 мъже и 77 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въгени'' (Вьјгјени) има 40 къщи на турци и 17 къщи на християни цигани.
Мюсюлманското население на Въгени е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 318 гърци бежанци от Мала Азия и Понт. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско) със 106 бежански семейства и 471 жители бежанци. В 1940 година селото има 987 жители, от които 263 местни и 724 бежанци.
Землището на Въгени е много плодородно, тъй като се напоява добре. Произвеждат се овошки, пшеница, памук и други земеделски култури. Частично е развито и краварството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Въгени на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Караагач Νερά Καραγάτς Нерули Νερούλιместност на ЮЗ от Въгени Рамна Стърга Ράμνα Στέργα Стерна Στέρναвръх на З от Въгени (303,5 m) Кайнак Καϊνάκι Пиги Πηγαίизвор на СЗ от Въгени
Бележки
Категория:Села в дем Въртокоп