Джон Вѝнсънт Атана̀сов () е американски физик, математик и електроинженер . Някои автори определят Атанасов като математик и електроинженер, но той самият се идентифицира като теоретичен физик, въпреки че завършва инженерство, придобива магистърска степен по математика и докторат по физика. В нито един документ (съдебни показания, интервюта, мемоари) Атанасов не се идентифицира като математик или електроинженер., изобретател на модел на електронен цифров компютърСъс съдебно решение (т. 3.1.5) на експерименталния модел на Атанасов е определен приоритет (завършен, готов за практикуване) декември 1939 г. За АВС компютъра съдът не определя приоритет, тъй като не е завършен, не изпълнява това, за което е проектиран и не е в полезно състояние. В т. Въведение.6.6 от съдебното решение съдът изброява задачите, които си е поставил за цел да реши, и определя АВС компютъра като един от най-ранните електронни цифрови компютри (т. Въведение.6.6.3 „The history of design and construction of the earliest automatic electronic digital computers and, particularly, the so-called ABC ...“). Първият електронен цифров компютър на Артър Дикинсон (IBM) е завършен в началото на юни 1939 г. (машината е проектирана в лабораторията на Патентния департамент на фирмата, Ендикот, Ню Йорк) и е патентован на 20 януари 1940 г. (US 2 580 740). Вторият електронен цифров компютър на Деш-Мумма (NCR), е завършен на 15 август 1939 г. (по протокол за демонстрация пред патентна комисия на фирмата, Дейтън, Охайо) и е патентован на 20 март 1940 г. (US 2 595 045). Запазеният оригинал на този цифров компютър е демонстриран пред съда от Роберт Мумма. И двата компютъра са десетични, т.е. работят с числа, кодирани в двоично позиционен код, като табулаторите., До април 1941 г. терминът компютър е използван за човек, който прави изчисления на ръка. В своя патент за Model I (първата изчислителна машина с отдалечен достъп за изчисления с комплексни числа, използвана от 1940 г. до 1949 г. за изчисляване на импеданса на транс-континенталните комуникационни линии на AT&T, по това време собственик на Bell Laboratories.) Джордж Стибиц въвежда два нови термина – „цифров“ за устройства, които работят със сигнали с две състояния, и „компютър“ за изчислително устройство. Терминът „компютър“ за изчислително устройство бързо си пробива път и до 1960 г. терминът „компютър“ за човек, който извършва изчисления на ръка, изчезва. с регенеративна памет, изграден от множество изчислителни модули и изпълняващ логически операции с двоични числа.
Роден в многодетно семейство, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника (табулатори, настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не е достатъчно гъвкава.Разликата между табулатор и калкулатор е в обема на изчисления, за които машината е предназначена. Първите експериментални модели на електронни цифрови компютри са с функционални възможности на акумулатори (аритметични машини за изчисляване на натрупване, използвани в банковата система) т.е. изпълняват само операции събиране и изваждане. Тези две операции са в основата на всички изчисления. Останалите аритметични операции умножение, деление, степенуване, коренуване и т.н. са итеративно повторение на събиране и изваждане плюс усъвършенствани вериги за управление на итерациите. Първите два електронни цифрови компютъра (на IBM и NCR) са паралелни структури и се появяват само седем години след първата паралелна електронна цифрова структура – двоичния брояч на Уин Уйлямс (1932 г.). Те изпълняват изчисления до 3-ти порядък без да използват перфокарти (премахването на перфокартите е обща цел на двете разработки). Експерименталният модел на Атанасов е последователна структура и изпълнява събиране и изваждане до 8-и порядък. След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления: банка от калкулатори тип Monroe, свързани към обща осНай-ранните документи, в които Атанасов говори за свързване на банка от калкулатори тип Monroe към обща ос т.е. с обща синхронизация, е писмо от септември 1937 г. до адвокатската фирма Dietrich & Ratley с молба за патентно проучване и меморандумът за начално финансиране от март 1939 г. Това всъщност е голямата идея на Атанасов – създаване на изчислителна машина от много малки изчислителни модули т.е. мултипроцесор. Съвременните суперкомпютри са множество от малки PC-on-Chip модули, свързани в мрежа. Въпреки че със съдебно решение (т. 12.2.7.3) е определена зависимост на ENIAC от мултипроцесора на компютъра АВС (претенция 90), Атанасов никога не претендира за това. Със съдебно решение (т. 3.1.4.) периодът на разработка на ABC компютъра е определен от 1937 до 1942 г., а целта му е да решава системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Макар и получила името компютър на Атанасов – Бери по време на делото Honeywell v. Sperry Rand, тя не отговаря на съвременната дефиниция за компютър.Архитектурната база на първите електронни компютри (в съответствие с термините на Стибиц) е заимствана от табулаторите – аритметично (изчислително) устройство и отделни регистър и акумулатор (терминът „акумулатор“ за регистъра на междинния резултат е въведен от Джеймс Брайс през 1935 г.) Принципите на функциониране на съвременните компютри са дефинирани от Курт Гьодел, Алонсо Чърч и Алън Тюринг в периода 1930 – 1936 г. и са в основата на теорията на изчислимостта. През 1932 – 1933 г. Алонсо Чърч и Стивън Клини дефинират функционалното програмиране. През 1934 г. Алън Тюринг дефинира динамичното програмиране. Тези две дефиниции всъщност създават рамката на съвременната компютърна програма. През 1936 г. Алън Тюринг дефинира безкрайната лента като носител на програмата (принципа на запаметената програма), принципа на универсалността (всеки универсален компютър може да симулира работата на всеки друг универсален компютър т.е. в съвременни термини, всеки компютър може да изпълнява програма, написана на друг компютър) и теоремата за спирането (HALT теорема, която гласи че не съществува надежден начин да се спре една програма т.е. тази теорема предсказва изтичането на паметта и влизането на компютрите в безкраен цикъл) Затова съвременните компютри се наричат компютри на Тюринг или по-рядко компютри на Гьодел. За да се реализират тези принципи е необходима значителна промяна на архитектурата – въвеждане на аритметично-логично устройство, въвеждане на принципи за управление и достъп до последователни масиви от запомнящи клетки памет (т.е. първите електронни компютри нямат памет, имат регистри и акумулатори) и средства за запомняне и търсене на програма. Тази промяна на архитектурата се осъществява в продължение на следващите 15 – 20 години. Поради влизането на САЩ във Втората световна война, проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.
Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.
Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.
Ранни години Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджишкото клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Атанасов е доведен в Америка от чичо си. След смъртта на чичо му, Иван остава сам на 16 години, но успява да завърши колеж. След дипломирането си създава семейство с Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и ЪрвингСлед смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от децата си, Айва пише „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Цитирани са в книгата на Бончев..
Иван Атанасов продължава да следва задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, Флорида, където семейството се премества през 1912 г. Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много книги от библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова сметачна линийка, новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.
Заинтригуван е от математическите принципи на алгебрата и логаритмите, а по-късно от тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита гимназиалния учебник на Тейлър по алгебра, в който са включени начални познания по диференциално смятане, безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система.
Образование След като семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида, Джон завършва колеж в Мелбъри с отличие по естествени науки и математика. През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил. (Той проявява интерес към теоретичната физика и електрониката, но тези дисциплини не се преподават). Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава няколко предложения за стипендия за следваща образователна степен, включително от Харвард, но приема това от Щатския колеж на Айова, поради репутацията на колежа по отношение на инженерните и естествените науки (по-късно колежът прераства в университет).