Психодинамика, още позната като динамична психология, е систематизирано изследване и теория за психологическите сили, които лежат в основата на човешкото поведение, наблягайки на взаимодействието между несъзнаваната и съзнаваната мотивация.What is psychodynamics? – WebMD, Stedman’s Medical Dictionary 28th Edition, Copyright© 2006_Lippincott Williams & Wilkins.

Оригиналната концепция за „психодинамика“ е развита от Зигмунд Фройд Фройд смята, че психологическите процеси са потоци от психологическа енергия в сложния мозък, установявайки „психодинамики“ на основата на психологическа енергия, която е наричана либидо.

Психодинамичната психотерапия е по-малко интензивна форма сравнена с класическата психоанализа, практикувана от ортодоксалните фройдисти, изискваща сесии само по един път седмично вместо от 3 до 5 пъти седмично, както е типично за традиционната психоанализа.

Психодинамичните терапии зависят от теорията за вътрешните конфликти, които се появяват в поведението или емоциите. Основно един конфликт е несъзнаван.Adapted from Corsini and Wedding 2008; Corsini, R. J., & Wedding, D. (2008) Current Psychotherapies, 8th Edition. Belmont, CA.: Thomson Brooks/Cole. (pp. 15 – 17).

Общ преглед Психодинамиката е изследване на вътрешните взаимовръзки между различни части на ума, личността или психиката, както те се свързват с душевните, емоционални или мотивационни сили, особено на несъзнателно ниво.Psychodynamics (1874) – (1) the psychology of mental or emotional forces or processes developing especially in early childhood and their effects on behavior and mental states; (2) explanation ! or interpretation, as of behavior or mental states, in terms of mental or emotional forces or processes; (3) motivational forces acting especially at the unconscious level. Source: Merriam-Webster, 2000, CD-ROM, version 2.5 Душевните сили включени в психодинамиката често са разделени на части:Psychodynamics – Microsoft Encarta (a) взаимодействие на емоционалните сили: взаимодействието на емоционалните и мотивационни сили, които засягат поведението и душевните състояния, особено на подсъзнателно ниво; (b) вътрешни сили, засягащи поведението: изследването на емоционалните и емоционални сили, които засягат поведението и състоянията на ума;.

Фройд предполага, че психологическата енергия е постоянна (следователно и емоционалните промени съдържат само измествания) и това е насочено към спокойствие чрез разреждане (катарзис).

В психологията на половия акт психодинамиката е дефинирана като изследване на сили, мотиви и енергия, създадени от най-дълбоките човешки нужди.

Основно психодинамиката изследва трансформациите и обмяната на „психичната енергия“ в личността. Фокус в психодинамиката е връзката между енергетиките на емоционалните състояния в То, Аз и Свръхаз и как те се свързват с развитието и процесите в ранното детство. В сърцето на психологическите процеси, според Фройд, е Аз-а, който той вижда като в битка с три сили: То, Свръх-аз и външния свят. Следователно основния психодинамичен модел се фокусира върху динамичните взаимодейстмия между То, Аз и Свръхаз. Психодинамиките след това се опитват да обяснят или интерпретират поведението или душевните състояния в термините на вътрешните емоционални сили или процеси.

История

Психодинамиката отначало е развита от Ернст Брюке, Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Алфред Адлер и Мелани Клайн. От средата на 40-те и 50-те години на XX век основното приложение на „психодинамичната теория“ е добре установена.

В своята книга от 1988 г. Въведение в психодинамиката – Нов синтез, психологът Марди Хоровиц твърди, че неговия собствен интерес и интерес от психодинамиката започва от средата на 50-те, когато чува Ралф Грийнсън, прочут психоаналитик, който говори публично на теми като „Хората, които мразят“ по радиото. В своите радио дискусии, според Хоровиц, той „ясно описва невротичното поведение и несъзнавани душевни процеси и свързва психодинамичната теория директно с всекидневния живот“.

Отново през 50-те американския психиатър и психоаналитик Ерик Бърн построява върху фройдовия психодинамичен модел своята идея за его състоянията, за да развие психология на човешките взаимодействия наречена трансакционен анализ, която според лекаря Джеймс Алън е „когнитивно поведенчески подход за лечение и е много ефективен начин за справяне с вътрешните модели на личността и другите, както и с другите психодинамични неща“. Теорията е популяризирана от книгата от 1964 г. „Игрите, които хората играят“, книга, която се продава в пет милиона копия, давайки път на такива фрази като „Момче, той има твоя номер!“. Фройдистка психодинамика Според американския психолог Калвин Хол в неговата книга от 1954 г. Учебник по Фройдистка психология:

В сърцето на психологическите процеси, според Фройд, е Аз-а, който той вижда като в битка с три сили: То, Свръх-аз и външния свят. Следователно основния психодинамичен модел се фокусира върху динамичните взаимодействия между То, Аз и Свръхаз. Психодинамиките след това се опитват да обяснят или интерпретират поведението или душевните състояния в термините на вътрешните емоционални сили или процеси. В своите трудове за „двигателя на човешкото поведение“, Фройд използва немската дума Trieb, дума, която може да бъде преведена на български език или като инстинкт или нагон.

През 30-те години дъщерята на Фройд, Ана Фройд започва да прилага психодинамичните му теории за „Аз-а“ към изследването на привързаността по оста родител-дете и особено депривацията в развиването на Его психологията.

Юнгианска психодинамика В началото на XX век по време на тези критични години, младия швейцарски психиатър Карл Юнг следва написаното от Фройд и му изпраща копия от своите статии, както и първата си книга издадена 1907 г. „Психология на деменция прекокс“. В тази книга той подкрепя гледната точка на Фройд за психодинамиката, макар и с някои възражения. Същата година Фройд кани Юнг да го посети във Виена. Двамата мъже са силно привлечени един от друг и си говорят в продължение на 13 часа. Това води до професионални отношения, в които те си водят кореспонденция всяка седмица за период от 6 години.

Приносите на Карл Юнг към психодинамичната психология включват: Психиката има тенденцията да се насочва към цялостност. Собственото ни същност е съставена от его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано.niu.edu Outline of the Major Points in Carl Jung's Contributions to Psychology Колективното несъзнавано съдържа архетипи, които се изразяват по различни начини за всеки индивид. Архетипите са съставени от динамични напрежения и се появяват в индивидуалната и колективната психика. Архетипите са автономни енергии общи за човешкия вид. Те дават на психето нейните динамични функции и ѝ помагат да ги организира. Техните ефекти могат да бъдат видени в много форми и във всички култури. Трансцендентната функция: Изплуването на третото разрешава разделянето между динамичните полярни напрежения вътре в архетипната структура. Разпознаването на духовното измерение на човешкото психе (психика). Ролята на образите, които спонтанно изплуват в човешкото психе (образите включват взаимната връзка между афектите, образите и инстинкта) комуникират динамичните процеси взимат място в личното и колективно несъзнавано, образи, които могат да бъдат използвани, за да помогнат на егото да се придвижи в направление към психична цялост. Разпознаването на многообразието на психето и психичния живот, където има няколко организиращи принципи вътре в психиката и те са в конфликт.

Позитивна психология

В позитивната психология психодинамичната концепция за поток е дефинирана като съзнателно състояние на ума в хармоничен ред. В обикновени термини, това е състояние, в което хората са толкова заети с дадена дейност, извън която нищо друго няма значение; преживяването само по себе си е толкова удовлетворяващо, че хората го правят дори на по-голяма цена, с цел да го направят.Csikszentmihalyi, Mihaly (1990). Flow: The Psychology of Optimal Experience. (pgs. 4,6). New York: Harper and Row. ISBN 0-06-092043-2 С други думи, в позитивната психология, потокът е състояние на душевна активност или операция, в която човекът е напълно потопен в това което той прави, характеризиран от енергизиран фокус, пълно включване и успех в процеса на дейност.

Концепцията за потока във връзка с душевното задоволство е разработена от американския психолог от унгарски произход Михали Чиксенмихали, който в началото на 70-те интервюирал и изучил стотици успешни хора като музиканти, атлети, актьори, шах играчи и хирурзи. В своите изследвания той накарал хората да носят по време на работния си ден „таймери на потока“, в които, в произволно избрани часове, таймерът се изключвал и участниците трябвало да документират състоянието на потока си на хартия.

Сред многобройните му книги на тази тема, кулминационната публикация е книгата му от 1990 г. Поток – Психологията на оптималното преживяване, която представя на света психологическата концепция за потока и оптималното преживяване. В тази книга той твърди, че „нашето възприятие за живота ни е резултат от множеството сили, които оформят преживяването ни, връзка в зависимост от това дали го чувстваме като добро или зло“.Marsh, Ann. (2005). „The Art of Work “ Fast Company, Issue 97, August, pg. 76.

Източници

По-нататъшно четене Brown, Junius Flagg & Menninger, Karl Augustus (1940). The Psychodynamics of Abnormal Behavior, 484 pages, McGraw-Hill Book Company, inc. Weiss, Edoardo (1950). Principles of Psychodynamics, 268 pages, Grune & Stratton Pearson Education (1970). The Psychodynamics of Patient Care Prentice Hall, 422 pgs. Standford University: Higher Education Division. Жан Лапланш et J.B. Pontalis (1974). The Language of Psycho-Analysis, Editeur: W. W. Norton & Company, ISBN 0-393-01105-4

Външни препратки The Psychodynamics of Political Correctness Psychodynamics & Large Groups

Категория:Психоанализа