Хуберт Лиежки или Свети Хуберт, известен и с латинизираното си име Хубертус (), също Свети Юбер (), е католически светец, епископ на Маастрихт и на Лиеж (Лютих, на който е първи епископ).CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: St. Hubert Считан е за покровител на ловците, математиците, оптиците и ковачите на метал. Негов символ е кръстът, заплетен в рога, който според легендата е създаден от него. Неговият празник е 3 ноември, вероятно датата на пренасянето на мощите му в Амден.Сред най-важните му атрибути е неговото расо, което според легендата е най-ефективното средство за защита против бесни кучета, подобна слава се приписва и на т.нар. Ключ на Свети Хуберт.St Hubert's Key, Belgium, 1880-1920 Смятан е и за създател на породата кучета блъдхаунд, която в началото е наречена на него – куче на свети Хуберт. Негово изображение може да се види на етикета на известния немски ликьор „Егермайстер“, както и на гербовете на много градове, сред които и беларуският Гродно.

Житие Роден е около 656 г., според една от версиите, като най-големия син на херцог на Аквитания на име Бертран, а по народност е франк. Според The Cambridge biographical encyclopedia първоначално е езичник и е син на (Duke of Guienne) дука на Гийен,The Cambridge biographical encyclopedia владение приблизително заемащо мястото на римската провинция Галия Аквитания. На 10-годишна възраст той едва не умира от треска. Като младеж той е изпратен в неустрийския двор на Теодорих III (управлявал 673 – 691 г.) в Париж, където заради отличните си чар и обноски е произведен в достойнството „граф на двореца“/пфалцграф.

Приблизително по това време (682 г.) Хуберт се жени за Флорибан, дъщеря на Дагоберт, граф на Льовен, която умира при раждането на сина им Флориберт от Лиеж – по-късно наследил баща си, като епископ на Лиеж в периода от 727 г. до около 737 г. (епископствата почти се считат за наследими феоди във великите семейства на Меровингските кралства). Хуберт се премества в австразийския двор, където е топло посрещнат от майордома Пипин от Херстал, който почти веднага го удостоява с титлата Велик майстор на домакинството.

Подобно на много благородници от онова време, Хуберт е ентусиаст на лова, но към това да му се отдаде, като средство за разтуха го подтиква най-вече скръбта по починалата му съпруга. Според легенда, датираща приблизително от XV век, докато ловува сам на Разпети петък в Ардените, Хуберт среща елен с кръст между рогата и чува гласа на Спасителя, който му казва да се откаже от светския живот и да стане духовник, по което си прилича с Евстатий Плакида – светец от 1 – 2 век, патрон на ловците, който пръв има подобно видение. Гласът, който чува му препоръчва да намери епископа на Маастрихт Ламберт, на когото става ученик, отказвайки се от положението си и оставяйки детето и домена си на по-малкия си брат Одо. След като раздава цялото си лично богатство на бедните, Ламберт го праща в Ардените, за да живее сред хората и горските същества.

Хуберт учи за свещеник, ръкоположен е и скоро след това става един от главните сътрудници на Ламберт в управлението на неговата епархия. По молба на последния предприема поклонение в Рим през 708 г. от негово име. Докато гостува на папата, Ламберт е убит в Лиеж от последователи на Пипин. Според житията на Хуберт, този акт е разкрит на папата във видение, едновременно с получаване свише на заповед да назначи Хуберт за епископ на Маастрихт.Guérin, Paul. Les Petits Bollandistes: Vies des Saints , Bloud et Barral: Paris, 1882, том. 13 Хуберт разпределя епископските си приходи между бедните, усърден е в пост и молитва и става известен с красноречието си на амвона. През 720 г., подчинявайки се на видение, Хуберт пренася останките на Свети Ламберт от Маастрихт в Лиеж с голяма помпозност и церемониалност и с помощта на няколко съседни епископи. На мястото на мъченическата смърт на Ламберт е построена базилика за мощите, която е осветена, като катедрала на следващата година, като седалището е преместено от Маастрихт в Лиеж – тогава само малко село – което поставя основите на бъдещото величие на Лиеж, на който Ламберт е почитан като светец-покровител, а Хуберт – като основател и първи епископ.

Хуберт активно евангелизира сред езичниците в обширните арденски гори и в Токсандрия, област, простираща се от близо до Тонгерен, до сливането на реките Ваал и Рейн.The Book of Saints: A Comprehensive Biographical Dictionary Разбира се с местните, благодарение на уменията си за оцеляване в природата, които придобива по време на ловния си живот, дори е търсен авторитет, когато възникват горски въпроси.

Мощи Умира мирно на 30 май 727|г. на или близо до място, наречено Фура. В Късното Средновековие се твърди, че това място е било идентифицирано като Тервюрен близо до Брюксел. По-нови изследвания обаче сочат Воерен (Фурон), място много по-близо до Лиеж, отколкото до Брюксел, за по-вероятно негово лобно място. R. de la Haye, „Lambertus, laatste bisschop van Maastricht; Hubertus, eerste bisschop van Luik: Hun eigentijdse levensbeschrijvingen“, Publications de la Société Historique et Archéologique dans le Limbourg (PSHAL) 143 (2007), 9–66. Първоначално е погребан в колегиалната църква „Свети Петър“ в Лиеж, но през 825 г. костите му са пренесени в бенедиктинското абатство Амден/Сент Юбер в село Андаж в Ардените Абатството става място, което е близо до град Сент Юбер в Белгия за поклонения, чак докато по време на Реформацията, ковчегът на Хуберт изчезва.

Вижте също Свети Власий Орална ваксинация против бяс Acta Sanctorum Герхард (Юлих-Берг) Лък Рогир ван дер Вейден Танцуваща чума (1518 г.) Бракониерство Анж-Жак Габриел Лесничейство

Източници

Категория:Християнски светци от VIII век Категория:Франки Категория:Епископи на Лиеж Категория:Родени в Тулуза