Пла̀тон () е древногръцки учен, математик и философ.
Ученик е на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години.Cooper, John M.; Hutchinson, D. S., eds. (1997): „Introduction“. Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религия и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството „платонизъм за хората“.
Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия с диалозите си „Държавата“ и „Закони“, които осигуряват едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка.
Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове. Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително философия, логика, етика, реторика и математика.
Биография Произход и семейство Точното време и място на раждане на Платон не е известно, но е сигурно, че той принадлежи на аристократично и влиятелно семейство. Въз основа на древните източници, повечето съвременни изследователи смятат, че той е роден в Атина или на близкия остров Егина между 429 и 423 година пр.н.е.
Според спорни сведения, цитирани от Диоген Лаерций, баща му Аристон е далечен потомък на митичния атински цар Кодър и месенския цар Мелант.Diogenes Laertius, Life of Plato, III Майка на Платон е Периктиона, чийто род претендира за връзка с известния атински законодател и поет Солон.Diogenes Laertius, Life of Plato, I Тя е сестра на Хармид и племенница на Критий, едни от Тридесетте тирани, олигарсите, управлявали в Атина след нейното поражение в Пелопонеската война (404 – 403 година пр.н.е.). Освен Платон, Аристон и Периктиона имат още три деца – синове Адимант и Главкон и дъщеря Потона, чийто син Спевсип по-късно наследява Платон начело на Академията. Според диалога „Държавата“, Платон е най-малкият от тримата братя, но според техния съвременник Ксенофонт Главкон е по-малък от Платон.
Традиционно приеманата дата на раждане на Платон (428 или 427 година пр.н.е.) се основава на съмнителна интерпретация на Диоген Лаерций, който пише: „Когато [Сократ] си отишъл, [Платон] се присъединил към Кратил Хераклитеца и Хермоген, които философствали по начина на Парменид. След това, на двадесет и осем, казва Хермодор, [Платон] отишъл при Евклид в Мегара.“ От този текст не следва пряко, че Платон заминава за Мегара веднага след смъртта на Сократ, а по-скоро точно обратното. В своето „Седмо писмо“ самият Платон отбелязва, че достига пълнолетие по времето, когато Тридесетте идват на власт, и отбелязва: „Но младеж под двадесет години би станал за смях, ако се опита да излезе на политическата сцена.“ По тази причина някои автори отнасят раждането на Платон към 424 или 423 година пр.н.е.
Предмет на спорове е и самото име на Платон. Според Диоген Лаерций, рожденото име на философа е Аристокъл, както се казва и дядо му, но треньорът му по борба Аристон от Аргос му дава прозвището Платон („широк“), заради здравото му телосложение.Diogenes Laertius, Life of Plato, IV В наши дни някои изследователи оспорват тази хипотеза, тъй като първите сведения за нея се появяват едва през епохата на Елинизма, а по времето на самия философ името Платон е често срещано в Атина.
Изглежда Аристон умира, докато Платон е още дете, макар че е трудно да се установи кога точно става това. Периктиона се жени повторно за своя вуйчо Пириламп, приятел и политически съмишленик на Перикъл и дългогодишен посланик в Персийската империя. Пириламп има син от предишен брак, Дем, който е известен с красотата си, а Периктиона му ражда още един син, Антифон.
За разлика от сдържаността си към самия себе си, Платон често включва изтъкнатите си родственици в своите диалози или споменава подробности за тях: на Хармид е наречен един от диалозите, Критий говори в диалозите „Хармид“ и „Протагор“, а Адимант и Главкон играят важна роля в „Държавата“. Тези и някои други споменавания говорят за значителната семейна гордост на Платон и помагат за възстановяването на неговото родословно дърво.
Ранни години
Според Апулей Спевсип възхвалява ума и скромността на Платон като дете и „първите плодове на неговата младост, пропити с тежък труд и любов към учението“. Платон вероятно е обучаван по граматика, музика и гимнастика от най-изтъкнатите учители на своето време. Дикеарх дори твърди, че Платон е участвал в състезанията по борба на Истмийските игри.Diogenes Laertius, Life of Plato, V Още в ранна възраст Платон получава и обучение по философия, като първите му стъпки в тази област се осъществяват под влиянието на Кратил, известен философ и ученик на Хераклит, чрез когото се запознава с възгледа за постоянно изменящия се свят.
Решаващ фактор за формирането на Платон като философ става учението на Сократ. Около 407 година пр.н.е. той започва да участва в кръга около прочутия атински диалектик и остава негов слушател до самата му смърт през 399 година пр.н.е. Точният характер на отношенията между Платон и Сократ остава предмет на спорове. В „Апология на Сократ“ Платон се представя за ентусиазиран млад последовател на Сократ и един от неговите ученици, които предлагат да платят глоба в замяна на смъртното му наказание. Федон от едноименния диалог изброява посетителите на Сократ в затвора през неговия последен ден, отбелязвайки, че Платон отсъства, тъй като е болен.
В своите диалози Платон никога не говори от свое име и не е сигурно доколко образът на Сократ в тях отразява действителните възгледи на реалния Сократ. Неговите съвременници Ксенофонт и Аристофан представят Сократ по различен начин, а Аристотел говори за различия във възгледите за идеите на Платон и Сократ. Според някои изследователи Платоновият Сократ е просто говорител на автора.
Пътешествия През следващите години Платон изглежда пътува в Италия, Сицилия, Египет. Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава Евклид (също бивш ученик на Сократ, който не бива да се бърка с прочутия математик). Застоява се по-дълго време в Египет. Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение.
За известно време Платон взема дейно участие в политическия живот в големия сицилиански град Сиракуза, където управлява тиранът Дионисий I Стари. От това време е и познанството му с Дион, тогава към двадесетгодишен, шурей на Дионисий, върху когото оказва силно и трайно влияние. Когато е на четиридесет години Платон е изгонен от Сиракуза и попада в робство, като според някои източници това става по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати. Отведен в Кирена, която по това време е във война с Атина, той едва не загива, но е откупен от свой почитател и се връща в Атина.
Основаване на Академията
Четиридесетгодишен, през 387 година пр.н.е. или малко по-късно, Платон купува парцел в местността Академова гора в северозападните покрайнини на Атина, където създава Платоновата академия, едно от първите известни организирани училища в европейската история. Вероятно идеята за това от Платон получава от общността на питагорейците в Италия. Академията представлява голямо оградено място, принадлежало в миналото на атинянин на име Академ или наречено на митичен герой с това име.
В академията Платон започва да дава философско-научни уроци и предразполага учениците си да се занимават с изследвания. Тя се конкурира с школата на Исократ, който малко преди това, през 390 година пр.н.е., основава училище по реторика.
Последни години След смъртта на Дионисий Стари през 367 година пр.н.е. Платон е поканен от Дион да се върне в Сиракуза като учител на новия тиран Дионисий Млади, когото трябва да наставлява, така че да стане владетел философ. Дионисий изглежда приема наставленията на Платон, но започва да подозира в нелоялност вуйчо си Дион. Накрая той прогонва Дион от града, а Платон задържа при себе си, въпреки нежеланието му да остане. В крайна сметка Платон се връща в Атина, а през 356 година пр.н.е. Дион завзема за кратко властта в Сиракуза, отстранен от Калип, който също е ученик на Платон.
Платон остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията.
Съществуват различни описания на смъртта на Платон. Според един от вариантите, основаващ се на силно повреден ръкопис, Платон умира в леглото си, докато младо тракийско момиче му свири на флейта. Според друга версия, базирана на Диоген Лаерций, който от своя страна се позовава на изгубен източник от 3 век, Платон умира по време на сватбено празненство. Според Тертулиан той просто умира в съня си.
Платон умира около 347 година пр.н.е. в Атина. Той е погребан на парцела на Академията или наблизо.
Философия Метафизика В диалозите на Платон, Сократ и неговата група от спорещи имат подробно какво да кажат по много теми, включително няколко аспекта на метафизиката. Те включват религията и науката, човешката природа, любовта и сексуалността. Повече от един диалог противопоставя възприятието и реалността, природата и обичая, тялото и душата. Франсис Корнфорд се позовава на „двойните стълбове на платонизма“ като теория за формите, от една страна, и от друга страна, доктрината за безсмъртието на душатаFrancis Cornford, 1941. The Republic of Plato. Oxford: Oxford University Press. pp. xxv.
Форми
Платонизмът и неговата теория за формите (или теорията на идеите) отрича реалността на материалния свят, смятайки го само за образ или копие на реалния свят. Теорията на формите е въведена за първи път в диалога Федон (известен още като За душата), където Сократ опровергава плурализма на хомеомерите на Анаксагор, дотогава най-популярният отговор на идеите на Хераклит и Парменид, като същевременно дава „противоположния аргумент“ в подкрепа на формите.
Според тази теория за формите има поне два свята: привидния свят на конкретните обекти, схванати от сетивата, който непрекъснато се променя, и един непроменяем и невидим свят на формите или абстрактните обекти, схванати от чистия разум (λογική), който основава това, което е очевидно.
Може също да се каже, че има три свята, като видимият свят се състои както от света на материалните обекти, така и от менталните образи, а „третото царство“ се състои от формите. Така, въпреки че съществува терминът „платонов идеализъм“, това се отнася до платоновите идеи или формите, а не до някакъв платонов вид идеализъм, възглед от 18-ти век, който разглежда материята като нереална в полза на ума. За Платон, макар и схванати от ума, само формите са наистина реални.
По този начин формите на Платон представляват типове неща, както и свойства, модели и отношения, към които се отнасяме като към обекти. Точно както отделните маси, столове и коли се отнасят към предмети в този свят, така идеите за маси, столове и коли, както и например справедливостта, истината и красотата, се отнасят до обекти в един друг свят. Един от най-цитираните примери на Платон за формите са истините на геометрията, такива като Питагоровата теорема.