Владислав (Славчо) Михайлов Ковачев или Ковачов, известен като De Profundis и Млечното, е български офицер, полковник, и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет и един от ръководителите на Македонска федеративна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 309 – 310.

Биография

Владислав Ковачев е роден в 1875 година в Скопие, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Има брат близнак Владимир, който също е деец на ВМОРО, а по-малките му братя Антон Ковачев и Йосиф Ковачев са офицери от Българската армия.

Израства в София, където завършва начално училище и Класическата гимназия (1882 – 1889). В 1894 година завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Назначен е за помощник-ротен командир в 13. Рилски полк.Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 15. В 1895 година напуска действителна военна службаБошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 16. и участва в Четническата акция на Македонския комитет в Мелнишко. Възстановен е на военна служба от 13 март 1896 г. Служи във Втори искърски полк – първоначално в Търново, а след преместването на полка през 1897 г. – в Русе.Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 17, 19.

Сред основателите е на първото Българско освободително братство, създадено в Търново. На учредителното събрание на братството, проведено на 14 юни 1897 г., е избран за негов касиер.Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 18 – 19. През 1898 г. е преведен в 14 македонски полк. Основател е и на Българското освободително братство в София (1898), на което също е касиер.Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 19. През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София. Влиза в тайните офицерски братства и от 1899 до 1901 година е секретар на Върховния комитет и редактор на вестника му „Реформи“.

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Ковачев заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Ковачев веднага взима участие в работата на течащия Девети македоно-одрински конгрес и като виден сарафист, на практика дясна ръка на Борис Сарафов, отхвърля обиненията в злоупотреби и на свой ред обвинявайки привържениците на Иван Цончев в царедворство.} След конгреса Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година Софийското македоно-одринско дружество, най-голямото и най-силното в организацията, оглавявано от баща му Михаил, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.

В 1902 година Ковачев се жени за Анастасия (Сийка) Христова Размова, от големия охридски род Размови.

От 1902 година Владислав Ковачев е вой­вода в Малешевско и Кратовско. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. По вре­ме на Илинденско-Преображенското въс­тание действа в родното си Щипско. През 1904 година участва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353 – 359

Учи право в Женева и в 1911 година защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. Работи като адвокат, а по-късно като съдия.

Славчо Ковачев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е ка­валер е на три ордена „За храброст“.

След Първата световна война е сред учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България, превърнала се в 1921 година в Македонска федеративна организация. От 1920 до 1923 година е редак­тор е на вестник „Автономна Македония“. Като делегат от Карнобатското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38 През април 1924 година е назначен за мирови съдия в София.Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 94.

Владислав Ковачев е убит в София по време на така наречените Горноджумайски събития на 13 септември 1924 година от своя съгражданин, дееца на ВМРО Мирчо Кикиридков. Погребан е в Централните софийски гробища.

Негов племенник е революционерът Васил Хаджикимов.

Архивът на Владислав Ковачев в БИА при НБКМ съдържа над 5000 документа, предадени от дъщеря му проф. Жени Ковачева между 1960 – 1980 година. Негов архивен фонд се съхранява и в Централен държавен архив , а отделни документи се съхраняват във фондове на други дейци.Доц. Милкана Бошнакова: Владислав Ковачов – най-горещият застъпник на независима Македония, bgnes.com

Военни звания Подпоручик (1894) Поручик (1899) Капитан (1908) Майор (28 юли 1913) Подполковник (10 април 1919) Полковник

Родословие

Външни препратки „Карбинските герои“, публикувано във в. „Македоно-одрински куриер“, брой 13, София, 1903 година

„Македонското дело (вместо програма)“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, год. I, бр. 1, София, 1 декември 1920 година „Автономната идея и македонските националности“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, бр. 1, 3 и 8, год. I, София, декември - януари, 1920 - 1921 година "Борис Дрангов като революционер", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. I, бр. 27, 13 юни 1921 година "Четничеството", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. I, бр. 27, София, 13 юни, 1921 година "Димитър Атанасов Думбалаков като македонски революционер", публикувано във в. "Независима Македония", брой 73 и 75, София, 1924 година "Една бележита панахида", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. I, бр. 23, София, 16 май 1921 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Щипяни Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български юристи от Македония Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Български офицери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Шестнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Български съдии Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Брюкселския свободен университет Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:По произход от Щип Категория:Участници в Горноджумайското въстание Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Погребани в Централните софийски гробища