Купа̀ла (; ) е фолклорно-митологичен персонаж, вероятно мъжко божество, почитано от източните славяни. Под същото название се среща и женски персонаж, раздаващ цветя при гаданията на едноименния празник.Гейщор 1986, стр. 228. Имат някои сходства персонажите Кострома и Кострубонка.
Етимология Купала се свързва обикновено със Слънцето (в купалските обреди символизирано от горящи колела на дълъг прътГейщор 1986, стр. 231.). Името му се извежда от първото през годината обредно къпане в реката (хипотетична форма *kopadlo), като се съпоставя и с индоевропейския корен *kup- със значение „кипя, страстно желая“ (срв. лат. „cupido“ (Купидон) – „стремеж“), както и с „ku“ („земя“) и „pola“ („пазител“), т.е. „пазител на земята“. Като теоним Купала се появява сравнително късно; в Русия е засвидетелстван през XIII в. (като „Купалия“) и XIV в. (в мн. ч. „Купалы“), споменат е и в Хустинския летопис от началото на XVII в. Гейщор 1986, стр. 228.
Фолклор Купала e основна фигура в празненствата в деня на лятното слънцестоене (22 - 23 юни), който вероятно е бил една от важните дати в традиционния календар на славяните. Обичаят е известен и като Иван Купала и под сходни имена, които го свързват със св. Йоан Кръстител, самият той също наричан така. Причината е, че наслоените върху езическите вярвания християнски представи отнасят деня му към рождението на светеца (в „Новия завет“ – около 6 месеца преди това на Исус Христос). Българският еквивалент на празника е Еньовден.
Митът за Купала се реконструира по многобройните празнични песни, обредите и др. фолклорни мотиви. Съвременните изследователи виждат в основата му мотива за инцеста между брат и сестра, като този сюжет се тълкува в светлината на взаимовръзките между основните противоположности в мита (огън/вода и т.н.). Основания за това дава и най-важният символ на празника – растенията, чиито съцветия са с два рязко различими цвята. На руски те се наричат „Иван-да-марья“Кузнецова М. А., Резникова А. С. Сказания о лекарственных растениях. – М.: Высшая школа, 1992. (Иванчо и Марийка), а пример за това е двуцветната теменуга (Viola biflora). Във фолклора Купала представлява кукла (чучело), направена за празника (наричана на някои места в Беларус и Маря). По време на празненствата тя е ритуално удавяна във вода, едновременно с което биват разпалвани големи огньове, които са прескачани от участниците в обреда с цел осигуряване на плодородие.
Бележки
Източници Купала Купала (Мифы народов мира) Гейщор, Александър. Митология на славяните. Български художник. София, 1986.
Категория:Славянска митология