Стефан Анастасов (Тасев) Алабаков, известен като Ходжата или Оджата, е български революционер, стружки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография Във ВМОРО Алабаков е роден в 1876 година или в 1878 годинаКъм дата на подаване на молбата му за народна пенсия 13 февруари 1943 година е на 65 години. в град Струга. Скитал по чужбина, след което се връща и става член на ВМОРО. Става организатор на селските комитети на организацията. В 1903 година е четник в четата на войводата Славчо Ковачев в Щипско и участва в сражението при планината Плавица. В 1904 година влиза като четник в Охридско през Сърбия заедно с Георги Лабунишки. В 1905 година с четата четата на Иван Алабаков и поручик Костадинов взима участие в похода против сърбоманските села във Велешко и Поречието. След това в 1906 година е в четата на Пешо Паша в Кичевско. В същата година се прехвърлих в четата на Георги Сугарев и по-късно – в четата на Петър Чаулев в Охридско, с която действа до Младотурската революция в 1908 година. След изпаряването на Хуриета, в 1910 година отново става нелегален и в следните две години е четник в Кичевско и Охридско. Като войвода на едно отделение пренася взривни материали за Битолския революционен окръг.
Известен е с разбойническите си похождения и злоупотреба с пари и още през 1912 година е издадена присъда от Битолския комитет за неговото премахване, по повече от 10 точки престъпни деяния. Не е изпълнена поради назрялото военно положение и наближаващата мобилизация, като Милан Матов отчита и своя вина неизпълнението. През следващите години Ходжата продължава по същия начин и населението се оплаква директно на Тодор Александров и Протогеров. При събрани доказателства от военен следовател той е арестуван заедно с Милан Гюрлуков. По думите на Протогеров „и двамата са големо петно за Организацията и за околиите, където са работили. И двамата ще бъдат застреляни и никой не може да ги спаси от това, даже и Господ“. По-късно обаче са освободени, обяснението на Протогеров пред Милан Матов е, че Тодор Александров ги е иззел от военното правосъдие, имайки достъп до Главната квартира и Двореца.
При избухването на Балканската война в 1912 година е изпратен от Чаулев за войвода в Кичевско. След Междусъюзническата война участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новите сръбски окупатори в Охридско, Стружко и Ресенско до ноември, след което четата му се оттегля в Албания. В 1915 година участва във Валандовската акция.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, с. 147.
Във ВМРО
Охридска чета на Стефан Ходжата Алабак, 22 август 1915 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Стефан Алабаков Струга Стружко 2. Мицко Танасов Слатино Порече 3. Стефан Новев Лесково Демирхисарско 4. Илия Стойчев Брезово Демирхисарско 5. Димко Савев Мраморец Охридско 6. Цветан Несторов Козица Кичевско 7. Климент Трайчев Охрид Охридско 8. Георги Кочов Струга Стружко 9. Никола Кръстев Панагюрище Панагюрско 10. Трайчо Петров Джван Битолско
След Първата световна война в 1925 година е началник на Стружка околия на ВМОРО с 20 души чета.Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.169 През пролетта на 1925 година навлиза във Вардарска Македония заедно със Силко Цветков, Александър Протогеров и Мишо Шкартов, но не успяват да преминат река Вардар и се връщат в България.
На 13 февруари 1943 година, като жител на село Ганчево, Провадийско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Умира в 1960 година във Варна, където е погребан в Централните градски гробища.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Родени в Струга Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Участници в Охридско-Дебърското въстание Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Погребани в Централните варненски гробища