Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.
Статут Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание на 17 юни 1950 г. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание а след 1971 г. от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за изключителни заслуги. Също така с орден „Георги Димитров“ се награждават всички лица удостоени с почетните звания Герой на Народна република България и Герой на социалистическия труд. Първото награждаване се състои на 17 юни 1950 г. в деня на учредяването, като с ордена е удостоен Вълко Червенков, Министър-председател на България 1950 – 1956 г.
Описание Орденът се състои от голям орденски знак с лента с метален носач и минатюра. Орденът е оформен по подобие на най-високия орден на СССР – орден Ленин и има най-много прилики с него в сравнение с най-високите ордени на всички други социалистическите страни. Автор на първоначалния проект е скулпторът К. Лазаров, като частични изменения в проекта внася гравьорът Оник Одабашян. Първоначално орденът се изработва в частно ателие, а след 1952 г. производството се прехвърля в Държавния монетен двор. Към ордена има миниатюра за всекидневно носене. В средата на големия орденския знак е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Медальонът е обкръжен от бял кант. В долната част на ордена е разположена лента в червен емайл с надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. От двете страни на медальона са изобразени пшенични класове, в горната част се намира малка петолъчна звезда в червен емайл, а в долната – сърп и чук в червен емайл. Орденът е с размери 45 × 42 mm. Носи се на петоъгълна колодка в червено от лявата страна на гърдите. Орденът освен големия орденски знак има и позлатена миниатюра с размер 22 мм. Миниатюрата на ордена представлява умален вариант на големия знак на ордена. От 17 юни 1950 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от VII велико народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с орден „Георги Димитров“ са удостоени около 4000 души.Тодор Петров „Ордени и медали в България“ София 1998
Избрани лауреати Тодор Живков (1966, 1971, 1981, 1986), генерален секретар на ЦК на БКП (1954 – 1989) и председател на Държавния съвет (1971-1989) Вълко Червенков, министър-председател на България (1950 – 1956) Антон Югов (1989), министър-председател на България (1956 – 1962) Боян Българанов (политик от БКП) Георги Трайков (политик, председател на Президиума на Народното събрание, лидер на БЗНС) Петър Танчев (1970, 1980) политик, първи заместник-председател на Държавния съвет, лидер на БЗНС) Гриша Филипов (политик от БКП) Карло Луканов (политик от БКП) Владимир Стойчев военен деец генерал-полковник политик от БКП) Никола Янев (деец на БКП, преподавател) Пеко Таков (политик от БКП) Цола Драгойчева (политик от БКП) Крум Василев (политик от БКП) Акад.Сава Гановски (философ, политик от БКП) Добри Джуров (Армейски генерал, политик от БКП) Иван Михайлов (1963) (Армейски генерал, политик от БКП) Иван Добревполитик от БКП) Алекси Иванов (1982) (политик, заместник-председател на Министерския съвет, министър на земеделието и горите, секретар на постоянното присъствие на БЗНС) Пандо Ванчев (1979, 1989) (политик, министър на съобщенията, секретар на постоянното присъствие на БЗНС) Янко Марков (1969, 1979, 1989) - (политик, министър на горите, секретар на постоянното присъствие на БЗНС) Петър Илиев (1980, 1985) (генерал-лейтенант) военен деец от БНА, началник канцелария на министъра на Народната отбрана, военен аташе в СССР, главен участник в проведения 1944 г. Деветосептемврийски преврат, преди 9 септември 1944 г. капитан и единствен действащ офицер от Българската войска, член на БКП, Сътрудник в секция на военното министерство и член на Главния щаб на НОВА Георги Иванов (1979) (генерал-лейтенант, летец космонавт) Христо Проданов (1984) алпинист Елисавета Багряна (1983) (поетеса) Леонид Брежнев (1973, 1976, 1981), генерален секретар на ЦК на КПСС (1964 – 1982) Никита Хрушчов (1964), генерален секретар на ЦК на КПСС (1953 – 1964) Фьодор Толбухин, маршал на Съветския съюз (1981) Илия Табаков, полковник строителни войски д-р инж. Асен Юлиянов (1963), (строителен и държавен деец, първи заместник-министър на строежите) Константин Хруцкий Харковски тракторен завод „Серго Орджоникидзе“ (1975) Харилаос Флоракис, генерален секретар на ГКП Николай Тихонов, председател на Съвета на министрите на СССР Борис Стукалин, съветски политик Константин Скрябин, съветски биолог Василий Пустовойт, съветски академик Дмитрий Пароваткин, съветски генерал-лейтенант Николай Наринян, съветски войник Зденек Неедли, чехословашки учен, академик на СССР Пьотър Машеров, съветски политик Гурий Марчук, съветски учен Павел Лукяненко, съветски учен Динмухамед Кунаев, съветски политик Александър Колдунов, съветски маршал Андрей Кириленко, съветски политик Мстислав Келдиш, съветски учен Георги Караев, съветски историк и генерал маршал Дмитрий Устинов, съветски военен деец и политик, министър на отбраната на СССР Иван Капитонов (1985), съветски политик, секретар на ЦК на КПСС, председател на ЦКРК на КПСС маршал Сергей Ахромеев (1988), съветски военен деец, началник на Генералния щаб на Съветската армия Михаил Зимянин, съветски политик Владимир Долгих, съветски политик Геворг Гарибджанян, съветски академик от арменски произход Хорхе дел Прадо Чавез, перуански политик Ерих Миелке, източногермански политик Иван Савченко, заместник-председател на КГБ
Литература „Каталог Български ордени и медали“. Веселин Денков „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров „Ордени и медали в България 1998“. Тодор Петров „Българска Енциклопедия от А-Я 2005“. Авторски колектив към БАН „Трудовата Слава на България“ 1987 Държавна печатница „Народни представители от Девето народно събрание“ на Народна република България, Наука и Изкуство, 1987 г.
Вижте също орден Ленин орден Сухе Батор
Източници
Категория:Ордени на Народна република България Категория:Георги Димитров Категория:Основани в България през 1950 година