Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; ) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.

Корените на кралство Франция са в Западнофранкското кралство, създадено при разделянето на Франкската империя от Карл Велики с Верденския договор през 843 г. През 987 г. Хуго Капет е избран за крал, макар по това време той все още да се нарича крал на франките. Първият, който се нарича крал на Франция, е Филип II.

Потомците на Хуго Капет управляват Франция около 800 години чрез династиите Капетинги, Валоа и Бурбони.

През 1789 г. избухва Френската революция, при която абсолютният монарх Луи XVI е принуден да се подчини на исканията на новото Национално учредително събрание. Класовият привилегирован режим е заменен от изборни органи и е приета Декларация за правата на човека и гражданските права, а през 1791 г. – конституция на Франция. Опитът за установяване на конституционна монархия се проваля и противниците на короната, водени от Жорж Дантон и други, завземат властта. Монархията е премахната през септември 1792 г. и на нейно място се създава република, която твърдо се основава на ценностите на епохата на Просвещението. Монархията е възстановена от другите големи европейски сили през 1814 г. и оцелява до Февруарската революция през 1848 г.

Политическа история Западна Франкия

През последните години на управлението на Карл Велики, викингите извършват нашествия по северните и западните брегове на Франкия. След като той умира през 814 г., неговите наследници се оказват неспособни да поддържат политическото единство на империята и тя започва да се разпада. Вердюнският договор от 843 г. поделя Каролингската империя на три части, като Карл II Плешиви получава Западнофранкското кралство – ядрото, от което по-късно се развива Кралство Франция. Карл II Плешиви е коронован и като крал на Лотарингия след смъртта на Лотар II през 869 г., но Меерсенският договор от 870 г. го принуждава да отстъпи голяма част от Лотарингия на братята си.

Викингските набези по поречието на Лоара, Сена и други реки към вътрешността се засилват. По време на управлението на Шарл Простовати (898 – 922), норманите на Роло от Скандинавия се заселват по брега на Сена в областта, която днес е известна под името Нормандия.Jim Bradbury. The Capetians: Kings of France, 987 – 1328 (2007).Stuart Airlie, „Review article: After Empire‐recent work on the emergence of post‐Carolingian kingdoms.“ Early Medieval Europe (1993) 2#2 pp: 153 – 161.

Развито средновековие

Каролингите имат същата участ като предците си: след борба за власт между двете династии, изкачването на Хуго Капет на престола през 987 г. дава начало на династията на Капетингите. Заедно с разклоненията си, династиите Валоа и Бурбон, тя управлява Франция в продължение на над 800 години.

Старият ред оставя на новата династия само малко земи около средното течение на Сена, докато влиятелните земевладелци (например графовете на Блоа) натрупват големи области чрез брак или чрез частни сделки с дребни благородници в замяна на защита и подкрепа.

Районът около долното течение на Сена се превръща в източник на особена тревога, когато Уилям Завоевателя поема контрол над Англия след норманско нашествие през 1066 г., правейки себе си и наследниците си равностойни на краля извън Франция (където все още е номинално субект на короната).

Хенри II наследява Херцогство Нормандия и Графство Анжу и се жени за бившата френска кралица Елеонор Аквитанска, която владее голяма част от Югозападна Франция, през 1152 г. След като потушава бунт, предвождан от Елеонор и трима от синовете ѝ, Хенгри я хвърля в затвора, подчинява херцога на Бретан като свой васал и управлява западната част на Франция с по-голям авторитет, отколкото френската корона. Все пак, споровете сред наследниците на Хенри относно подялбата на френските територии, заедно с дългогодишната кавга на Джон I с Филип II, позволяват на Филип II да възстанови влиянието си над по-голямата част от териториите си. След френската победа в битката при Бувин през 1214 г., английските монарси упражняват власт само в югозападното херцогство Гиен.Peter Shervey Lewis, Later medieval France: the polity (1968).

Късно средновековие и Стогодишна война

Смъртта на Шарл IV през 1328 г. без наследници от мъжки пол слага край на династията на Капетингите. По силата на Салическия закон, короната не може да бъде наследена от жена, поради което на престола се възкачва Филип VI, син на Шарл Валоа. Това, в допълнение към дълготрайния спор относно правата над Гаскония и взаимоотношенията между Англия и фламандските текстилни градове, води до избухването на Стогодишната война, продължила от 1337 до 1453 г. Следващите години са белязани от унищожителни войни, селски бунтове (например Жакерия от 1358 г.) и нарастването на националистическите нагласи както във Франция, така и в Англия.Alice Minerva Atkinson, A Brief History of the Hundred Years' War (2012)

Загубите след повече от век война са огромни, особено след разразяването на чумата в Европа (наричана Черната смърт), която пристига от Италия през 1348 г. и се разпространява бързо по течението на река Рона, а от там към останалите части на страната. Оценено е, че населението от около 18 – 20 милиона души на територията на днешна Франция към 1328 г. намалява с около 50% през следващите 150 години.

Ренесанс и Реформация Периодът на Ренесанса е белязан от появата на мощни централизирани институции, както и от процъфтяване на културата.James Russell Major, Representative Institutions in Renaissance France, 1421 – 1559 (1983). Кралете съставят здрава фискална система, която засилва властта на краля да набира войска, което му позволява да се противопоставя на местните благородници.Martin Wolfe, The fiscal system of renaissance France (1972). В Париж се появяват силни традиции в областите на литературата, изобразителното изкуство и музиката. Преобладаващият стил е класицизма.Philip John Yarrow, A literary history of France: Renaissance France 1470 – 1589 (1974)Henri Zerner, Renaissance art in France: the invention of classicism (Flammarion, 2003)

През 1539 г. Франсоа I подписва указа Вилер-Котре. До голяма степен той е дело на Гийом Поайе и засяга редица държавни, съдебни и църковни въпроси. Членовете 110 и 111 са най-известните от него и предвиждат употребата на френски език във всички правни актове, нотариални договори и официалното законодателство.

Войни между Хабсбурги и Валоа

След Стогодишната война, Шарл VIII подписва три допълнителни договора с Хенри VII, Максимилиан I и Фернандо II съответно в Етапъл (1492), Санлис (1493) и Барселона (1493). Тези договори разчистват пътя на Франция да поеме по пътя на дългите войни между Хабсбургите и Валоа (1494 – 1559), които бележат началото на ранна съвременна Франция. Френските опити да спечелят господство в Европа имат обратен ефект и водят до повишаване на властта на Хабсбургите.

Религиозни войни

Войните между Хабсбургите и Валоа тъкмо са приключили, когато Франция се впуска във вътрешна криза с дълготрайни последици. Въпреки сключването на конкордат между Франция и папството през 1515 г., който дава на короната неоспорвана власт по висшите църковни въпроси, Франция е дълбоко засегната от опита на Реформацията на протестантите да сложат край на хегемонията на католицизма в Европа. Нарастващото градско протестантско малцинство (по-късно наричано хугеноти) е изправено пред все по-тежки репресии при управлението на сина на Франсоа I, Анри II. След смъртта на Анри II в рицарски турнир, управлението на държавата е поето от вдовицата му, Катерина Медичи, и синовете ѝ: Франсоа II, Шарл IX и Анри III. Подновеният католически отговор, оглавяван от влиятелните херцози на Гиз, кулминира в клане над хугенотите през 1562 г., като по този начин избухва първата от Религиозните войни във Франция, в хода на които се намесват английски, немски и испански сили. Противопоставящи се на абсолютната монархия, хугенотските монархомахи съставят теорията на правото на революция и законността на тираницида.Mack P. Holt, The French wars of religion, 1562 – 1629 (2005).

Религиозните войни достигат връх във войната на тримата Aнри (1587 – 1589), в която Анри III убива Анри дьо Гиз (водач на подкрепяната от испанците Католическа лига), в отговор на което кралят е убит. След като и двамата са убити, конфликтът е приключен с възкачването на престола на протестантския крал на Навара, Анри IV (първият бурбонски крал) и последвалото му отричане от протестантството през 1593 г. и приемането на католицизма през 1594 г. През 1598 г. той издава Нантския едикт, който гарантира свобода на вероизповеданията и гражданско равенство.David Buisseret, Henry IV, King of France (1990).

Ранно съвремие Колониална Франция

Умиротворяването на Франция при управлението на Анри IV полага голяма част от основата за възход на Франция към европейска хегемония. Държавата се разраства почти през целия 17 век. Франция започва да търгува с Индия и Мадагаскар, основава Квебек, прониква до северноамериканските Големи езера и днешен Мисисипи, създава плантационна икономика в Карибския басейн, разширява търговските си договори в Леванта и увеличава търговския си флот.

Тридесетгодишна война

Синът на Анри IV, Луи XIII, и министърът му, Кардинал Ришельо, водят политика, насочена срещу Испания и Свещената римска империя в хода на Тридесетгодишната война (1618 – 1648), която избухва в немски земи. След смъртта на краля и на кардинала, Вестфалският мир (1648) осигурява универсално признаване на германската политическа и религиозна разпокъсаност, но регентството на Анна Австрийска и министърът ѝ, Кардинал Мазарини, претърпява гражданско въстание – т. нар. Фронда (1648 – 1653), което прераства във Френско-испанска война (1653 – 1659). Пиренейският мирен договор (1659) формализира завземането от Франция на испанската територия Русийон след премазването на краткотрайната Каталонска република (1641) и води до кратък период на мир.Peter H. Wilson, Europe's Tragedy: A History of the Thirty Years' War (2009).

Административни структури

Старият ред () се отнася главно за аристократичната, социалната и политическата система на ранна съвременна Франция при управлението на династиите Валоа и Бурбон. Административните и социалните структури на Стария ред са резултат от години държавно строителство, законодателни актове, вътрешни конфликти и граждански войни, но остават объркана смесица от местни привилегии и исторически разлики до Френската революция, която елиминира из основи административната непоследователност.

Луи XIV – Кралят Слънце