Алексàндрово е село в Северна България, община Ловеч, област Ловеч.

География Село Александрово се намира на около 23 km североизточно от областния и общински център град Ловеч и 29 km западно от град Павликени. Разположено е в Дунавската равнина, върху равен терен северозападно край левия бряг на река Осъм.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 43, Александрово. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. На юг и югоизток от селото и реката, в северната част на Средния Предбалкан, е Деветашкото плато.

Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 94 m. Климатът е умерено-континентален. Почвите са наносни, делувиални, сиви горски, обикновени и оподзолени черноземи.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)“. Делувиални (пролувиални почви), якалийски почви (Colluviosols). Файоземи (Phaeozems)(тъмносиви горски). Черноземи (Chernozems).

През Александрово минава третокласният републикански път III-301, водещ на югозапад към град Ловеч, а на североизток през градовете Летница и Левски до село Козар Белене и връзка с първокласния републикански път I-3. Общински път от Александрово на изток води през село Чавдарци до село Крушуна с известните Крушунски водопади.

В селото има спирка на железопътната линия Свищов – Левски – Троян.

Землището на село Александрово граничи със землищата на: селата Катерица и Борислав и град Летница (граничен участък около 0,47 km) на север; село Чавдарци на изток; село Кърпачево на югоизток (граничен участък около 0,85 km); село Деветаки на юг и югозапад; селата Дойренци и Дренов на запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

На северозапад от селото се намира язовир АлександровоДържавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Ловеч. Язовир Александрово. Собственик: "Напоителни системи" ЕАД - клон Среден Дунав. Справка към 12.07.2026..

Население Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1548 100Българи 828 53,49Турци 447 28,87Цигани 12 0,78Други 22 1,42Не се самоопределят 28 1,81Не отговорили 211 13,63

Числеността на населението на село Александрово по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Александрово, общ. Ловеч, обл. Ловеч. Справка към 11.07.2026.

История След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Кара Хасан, попада в Княжество България. Преименувано е на Александрово (в чест на руския император Александър II) през 1882 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. АЛЕКСАНДРОВО (Кара Хасан). (Справка към 12 юли 2026.) При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Кара Хасан в община Кара Хасан, околия Горна Оряховица, окръг Търново и има население 1135 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 35 (41). Кара Хасан с., община Кара Хасан, околия Горна Оряховица, окръг Търново, жители 1135.

Селото се споменава за пръв път през 1693 г. под името Кара Хасан.

Училище – килийно, има в едната от двете стаи на построената от жителите през 1872 г. на площада в българската махала на селото едноетажна сграда с две широки стаи, втората от които служи за извършване на църковни ритуали. В това килийно училище се обучават ученици от различни възрасти – от I до IV отделение (клас). С нарастването на българското население се появява нуждата от ново училище и през 1891 г. в центъра на селото е построена сграда с 4 класни стаи, една учителска стая и стая за кмета на селото. По-късно това е сградата на (бившето вече) начално училище „Народни будители“. През учебната 1910 – 1911 г. се открива прогимназия в селото, която се помещава в дюкяна на Димо Тотев от село Бойновци, Габровско. От този момент в Александрово съществуват две училища – начално и прогимназия. През учебната 1912 – 1913 г. прогимназията е затворена поради обявяването на Балканската война. На 11.05.1914 г. – празника на светите братя Кирил и Методий (по стар стил), се полага основният камък на нова училищна сграда за прогимназията, която впоследствие става основна сграда на средното общообразователно училище (СОУ) „Св. Св. Кирил и Методий“. Окончателно новото училище отваря врати през учебната 1919 – 1920 г. с четири начални и три прогимназиални класа. След бомбардировките над София през 1944 г. в училището е евакуирано рентгеновото отделение на Александровска болница. Прогимназиалните класове са настанени в старото общинско здание, а началните – в начално училище „Народни будители“.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 94К „Народно основно училище (НОУ) "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Александрово, Ловешко (1972-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя

След Балканската война демобилизирани войници взривяват джамията с минарето, а на нейно място се построява двуетажен общински дом, в който се настанява допълнителното Земеделско училище. В турската махала през 1926 г. е построена нова сграда с три стаи – две по-големи и една малка. Едната голяма стая служи за джамия, а другата – за турско начално училище, което действа до 1961 г., когато е закрито.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 530 „Народно основно училище (НОУ) "Кирил и Методий" - с. Александрово, Ловешко (1944- )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателяИнформационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 531 „Турско начално училище - с. Александрово, Ловешко (1945-1961)“; История на фондообразувателя

От учебната 1990 – 1991 г. училището в Александрово – след строителни и организационни промени, е преобразувано в Средно общообразователно училище (СОУ) „Св. Св. Кирил и Методий“.

Църквата „Свети великомъченик Димитър“ в Александрово е завършена като строеж през ноември 1883 г.Българска православна църква, Структура, Епархии, Ловчанска епархия, Храмове, Ловчанска духовна околия, с. Александрово - "Св. вмчк Димитър" - 08.11.1883 г. Осветена е от Ловешкия митрополит Милетий на 8 ноември 1885 г. През 1939 г. църквата е изографисана от Борис Данков – учител по рисуване в Ловешката гимназия. През същата година е извършен ремонт на сградата.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 18К „Църковно настоятелство - с. Александрово, Ловешко (1883-1948)“; История на фондообразувателя

Читалище под името „Съединение“ е основано в селото през 1896 г. по инициатива на местните учители, свещеника и любознателни селяни. Средствата за издръжка на читалището се осигуряват от приходи от театралната му дейност, събиране на членски внос и разиграване на лотарии. През 1918 г. читалището е преименувано на „Отец Паисий“. Първоначално то се помещава в сградата на училището, където е издигната и първата сцена. През 1928 г. е построена читалищна сграда. Салонът се открива с пиесата „Анга“Анга (Анга-Хан); драма в три действия. Автор: Иван М. Балканов., а завесите и кулисите са нарисувани от художника Асен Попов. През 1942 – 1943 г. към читалището се създава младежка кооперативна група, която организира забави, изнася доклади и други. По-късно към читалището работят театрален колектив, певческа група и танцов състав. През 1960 г. към него се сформира Детска музикална школа по акордеон. През 1961 г. певческият самодеен състав прераства в ансамбъл за народни песни и танци. През 1973 г. се сформира хор. През 1979 г. се организира експедиция за събиране на етнографски материали и вещи за изграждане на музейна сбирка, която се открива през 1985 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 442 „Народно читалище "Отец Паисий" - с. Александрово, Ловешко (1944- )“; История на фондообразувателя

Потребителната кооперация „Селски труд“ в село Александрово е създадена през 1919 г. Предшествана е от основаната през 1906 г. и действаща в селото кредитна кооперация „Съгласие“. От 1922 г. в Александрово съществува Популярна банка. Поради Световната икономическа криза и последвалите трудни времена потребителната кооперация и банката се обединяват през 1932 г., а през 1936 г. към тях се влива кредитната кооперация „Съгласие“. Потребителната кооперация осъществява кредитиране на членовете си, стимулиране на спестовността и доставяне на стоки от първа необходимост.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 234К „Потребителна кооперация (ПК) - с. Александрово, Ловешко (1906-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя След 1944 г. продължава да действа като Кредитна кооперация „Съгласие“; през 1948 г. е преименувана на всестранна кооперация, а през 1953 г. – на Селска потребителна кооперация. От 1958 г. е Потребителна кооперация „Съгласие“ – село Александрово. Дейността на кооперацията се развива в областта на търговията с потребителски стоки, изкупуване и преработка на селскостопанска продукция, хлебопроизводство и други. Преустановява дейността си през 1971 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 221 „Потребителна кооперация (ПК) "Съгласие" - с. Александрово, Ловешко (1944-1971)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. През февруари 1972 г. е създадена Районна потребителна кооперация (РПК) – село Александрово, която включва и кооперациите в селата Чавдарци, Дренов, Деветаки и Владиня. През 1988 г. тя се преименува на Потребителна кооперация (ПК) „Осъм“ – село Александрово, като в състава ѝ остават кооперациите в селата Александрово, Чавдарци, Дренов и Владиня. През 1992 г. от кооперацията се отделя и поделението в село Дренов, а от 31 март 1994 г. – и това в село Владиня.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 1066 „Районна потребителна кооперация (РПК) - с. Александрово, Ловешко (1972- )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.