Ново село или Еникьой (, Неохоруда) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония.

География Селото е разположено в Солунското поле, в югозападното подножие на планината Балджа. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока и от демовия център Градобор (Пендалофос) на около 2 километра източно.

История В Османската империя Първоначалното име на селото е Куру Йени кьой (Kuru Yeni Koy) и се е намирало на запад от Даутбал (Ореокастро) и на северозапад от Дудулари (Диавата), на южния край на планината. Селото е принадлежало към вакъфа на Гази Евренос бей и през XVIΙ век е преместено на сегашното си местоположение. Причините за преместването са епидемия или бунт в българското Ясно село. Ново село принадлежи към муката на пазачите на ливади.

В 1771 година се споменава като християнско село, а в 1862 е село със 76 християнски къщи.Δημητριάδης, Βασίλης. Φορολογικές κατηγορίες των χωριών της Θεσσαλονίκης κατά την Τουρκοκρατία, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ, σύγγραμα περιοδικόν της ΕΤΑΙΡΕΙΑΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΩΝ ΣΠΟΥΔΩΝ, τόμος εικοστός, Θεσσαλονίκη, 1980, σελ. 422, 437. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.

В края на XIX век Ново село е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Новосело като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неохоруда (Neo-khorouda), Солунска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ново село (Novo-Sélo) е посочено като село със 130 домакинства и 580 жители българи. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 772 жители, всички българи християни.

На 2 септември 1873 година в селото е основано българско читалище от солунския учител Христо Захариев. Паралелно в селото се открива българско училище и в църквата започва да се пее на български. Читалището е подпомагано от Цариградското чрез неговата Македонска българска дружина.

Основен борец за българска църква и училище в Ново село е Ставре Георгиев, поддържащ контакти със солунското руско и българско консулство и преследван от гръцките владици. В учебната 1894 – 1895 година под революционерът Аргир Манасиев с помощта на първенците екзархисти Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други отваря в Ново село българско униатско училище и в него се записват 30 – 35 деца.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 350 – 351. До 1903 година църквата в селото е затворена от османските власти, след което е предадена на местните гъркомани.

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Novo-Selo) има 552 българи екзархисти и 464 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.

Към 1905 година според гръцки данни селото има 693 жители елинофони и основно славофони.

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохоруда (Νεοχωρούδα) е славяногласно село в Солунската митрополия с 590 жители, от които с гръцко съзнание 415 и с българско 175. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 74 ученици (38 мъже и 36 жени) и 2 учители, както и българско училище с 20 ученици и 2 учители.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Неохоруда (Νεοχωρούδα), село в Солунската каза на Солунския санджак, има 648 „православни гърци“ и 35 „схизматици българомислещи“. Църквата след седемгодишно затваряне в 1902 година е дадена на гръцката община, след връщането на схизматиците в православието. Но в 1907 година след повторната поява на схизматична група, по заповед на Хилми паша, схизматиците също влизат в църквата срещу заплащане.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ново село е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Ново село попада в Гърция. Изплатени са 8 имота на жители, които са се изселили в България.Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996, σελ. 197. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ. Според преброяването от 1913 година селото има 727 жители (362 мъже и 365 жени).Απαρίθμηση 1913, σελ. 12. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ. Според преброяването от 1920 година селото има 884 жители (439 мъже и 445 жени).Απογραφή 1920, σελ. 116. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 9 души. В същата година населението е около 900 души общо.Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.

Според преброяването от 1940 година селото има 1138 жители (607 мъже и 531 жени).Απογραφή 1940, σελ. 166. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Ново село на 21 октомври 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Балджа Μπάλτζα Корифи Κορυφήвъзвишение на СИ от Ново село и на ЮЗ от Балджа (561 m)

Преброявания Година Жители 1900 772 1913 727 1928 919 1940 1138 1951 1235 1961 1258 1971 1212 1981 1195 1991 1430 2001 1979 2011 1703

Личности Родени в Ново село Антониос Толис (Αντώνιος Τόλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през април 1908 година Антониос Узунис (Αντώνιος Ουζούνης), свещеник и гръцки андартски деец, агент от трети ред Атанасиос Сармис (Αθανάσιος Σαρμής), гръцки андартски деец, четник Астериос Ману (Αστέριος Μάνου), гръцки андартски деец, агент от трети ред Василиос Христидис (Βασίλειος Χρηστίδης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и куриер Георги Сотиров (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 3 солунска дружина Дине Стоянов, български революционер от ВМОРО Екатерини Цара (Αικατερίνη Τσάρα), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, подпомогнала за отстраняването на екзархийския свещеник Иван Апостолов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Иван Григоров, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, селски първенец и укривател на андарти Христос Папантониу (1880 – 1995), гръцки андартски деец, участник в Балканските войни, Първата световна война и Гръцко-турската войнаΟ τελευταίος Μακεδονομάχος Χρήστος Παπαντωνίου -”Μακεδονική Ζωή” 1995 , посетен на 9.03.2013 г. Сотириос Слиомис (Σωτήριος Σλιώμης), гръцки андартски деец, агент от трети ред

Бележки

Категория:Села в дем Даутбал