Тохарските езици са два близкородствени индоевропейски езика, разпространени в далечното минало в Средна Азия. Те са засвидетелствани в стари ръкописи, чиято най-голяма част представлява преводи от будистката санскритска литература. Различават се два тохарски езика: тохарски А (източнотохарски) и тохарски Б (западнотохарски). Тохарските езици са открити за езикознанието в началото на 20 век при археологически експедиции в Западен Китай (Източен Туркестан или Синдзян); местонаходищата на ръкописите са покрай стария път на коприната. Едно от основните находища на тохарски ръкописи е Турфан, на север от Таримската котловина. Друго основно находище е Куча, град на запад от Турфан, на северния край на пустинята Такламакан. Трето основно находище е Тумшук, отново на северния край на пустинята Такламакан, между Куча и Кашгар. Това е и най-западната точка от ареала, в който са открити тохарски езикови остатъци.
Текстове на тохарски A са открити единствено в района на Турфан и оазиса Карашахр на запад от него. Текстовете на тохарски Б са със значително по-голямо разпространение – срещат се покрай целия този клон от Пътя на коприната от Турфан на изток до Тумшук на запад. Текстовете на тохарски езици датират от 6 до 8 век сл. Хр. В огромната си част представляват преводи от будистката санскритска литература, каквито са характерни за този период в Средна Азия. Това от една страна помага много за разчитането и изучаването на тези езици, но от друга дава изключително оскъдни сведения за хората, които са говорили тохарски. Малкото текстове с оригинално (светско) съдържание са манастриска и търговска кореспонденция, пропуски за кервани и графити и са написани на тохарски Б. Това разпределение на текстовете е довело в миналото до предположение, че тохарски А през периода 6 - 8 век е бил мъртъв език, запазен за религиозни цели като латинския в Европа, но оскъдността на текстове със светски характер изобщо отслабва силата на такава хипотеза.
Паметниците на тохарските езици не са изолирани. Ръкописите от манастрирски библиотеки се срещат редом с индийски, персийски или уйгурски ръкописи. Текстовете са на северноиндийското писмо брахми, използвано и за съседните средноирански езици. Някои паметници на тохарски Б са на манихейско писмо, проникнало в Средна Азия от Двуречието и Персия.
Произход на названието „тохарски“
Названието тохарски езици е предложено за пръв път от немския учен Мюлер през 1907 и от Сиг и Сиглинг през 1908 г. Името twxry се среща в предговора към староуйгурския превод „Maitrisimit nom bitig“ на будисткото съчинение „Maitreyasamiti-Nāṭaka“, който споменава, че някой си гуру Āryacandra е превел от индийски на езика twxry това съчинение, което от своя страна е преведено от езика twxry на тюркски от някой си Prajñarakṣita. Сиг и Сиглинг приемат, че названието на езика на междинния превод (twxry) е еднакво с това на средноазиатския народ, споменат от гърците като Τόχαροι, а познат в Индия като Tukhāra. Макар че това название днес се смята за неточно (понеже названието тохари се отнася до ираноговорещите бактрийци), то продължава да се употребява поради липса на заместващ термин.
В тохарските езици се откриват заемки от средноиранските езици (бактрийски, хотаносакски), но липсата на тохарски заемки в средноиранските езици сочи, че между двете езикови общности едва ли е имало пряк контакт. От бележката в „Maitrisimit nom bitig“ става ясно, че в очите на уйгурите тохароговорещото население в Средна Азия се нарича twxry. Това название не се среща в тохарските текстове. В тохарски А вероятен кандидат за самоназвание е ārśiПо-вероятно ārśi е тохарското название на Индия, заето от някой пракритски език, понеже ārśi-ype означава „Индия“ = „арийска страна“, а ārśi-käntu „санскрит“ = „арийски език“, виж Adams 1999 под ārśe., докато в тохарски Б се среща прилагателното kuśiññe/kucaññe, производно на kuśi (kuci), което е име на династия и държава в Таримската котловина, познати от китайски и тюркски източници под формата küšänСъмнения във връзка с това тълкуване у Adams 1999 под kucaññe..
По-важни особености Макар индоевропейският характер на тохарските езици да не се поставя под съмнение, за тях са характерни няколко важни промени и нововъведения. Тохарските езици са опростили значително индоевропейската система от преградни съгласни, които са загубили звучността си и са се слели с p, t, k. Палатализираните и непалатализирани заднонебни k/k^, g^/g, g^h/gh са се слели в един заднонебен ред k. Така тохарските езици се различават рязко от най-близките им по разпространение индо-ирански езици и се причисляват към кентумните индоевропейски езици. Индоевропейското именно склонение е значително опростено за сметка на разширената система от аглутинативни конструкции, присъщи например за угро-финските и алтайските езици. Категорията род е значително опростена: фонетичното развитие в тохарски води до съвпадането на окончанието на имената от средния род в ед.ч. с това за мъжки род, а в множествено – с това за женски род. Освен това именното склонение е преработено и разграничава имената по признака лица – нелица (вкл. предмети и животни). В косвените падежи думи, означаващи лица приемат окончание -ṃ (= [n]):
Таблица на склонението в тохарските езици ПадежТох. A ед.ч. Tox. A мн.ч. Tox. Б ед.ч. Tox. Б мн.ч. Не-лица Именителен yuk „кон“ yukañ yakwe yakwi Родителен yukes yukaśśi * yäkwentse * yäkweṃts Косвен yuk yukas yakwe yakweṃ Лица Именителен onk „човек“ onkañ enkwe * enkwi Родителен onkis onkaśśi enkwentse * enkweṃts Косвен onkaṃ onkas enkweṃ enkweṃ Забележка: Формите със звездичка не са засвидетелствани, а възстановени по сравнителния метод. Аглутинативните конструкции в тохарските езици се получават като към формите за косвен падеж се добавят неизменяемите окончения за съответния падеж, напр. окончанието в тохарски А -aśśäl е показател за съвместен падеж, например yuk-aśśäl „с коня“, yukas-aśśäl „с конете“. Аглутинативни окончания имат следните падежи: творителен (как, чрез какво?), съвместен (с кого, какво?), местен (къде?), аблатив (от къде, какво?), алатив (върху какво?), перлатив (през какво?). Характерна е и липсата на падежно съгласуване между прилагателни и съществителни, например: тох. A poñcäṃ saṃsāris „на целия свят“, където poñcäṃ „цял“ е в косвен падеж, а saṃsāris „свят“ в родителен, за разлика от аналогичния латински израз tōtīus mundī, където и прилагателното (totus), и съществителното (mundus) са в родителен падеж. тох. А bodhisattveṃ swāreṃ rakeyo „чрез сладката дума на Бодхисатва“, където съществителното bodhisattve „Бодхисатва“ и прилагателното swāre „сладък“ са в косвен падеж, а rake „дума“ е в творителен падеж. От тох Б може да се посочи kektseñ reki palskosa „през тяло, реч и мисъл“, където само palsko „мисъл“ е в перлативен падеж, а другите две съществителни са в косвен. В категорията число се пазят единствено, двойствено и множествено число, като се развити и форми за двойки предмети (очи, уши) и за изброяване на предмети един по един. Формите са двойствено число при глаголите са слабо засвидетелствани и окончанията не произлизат от тези в индоевропейския праезик. Категорията лице е развита като в повечето индоевропейски езици – различават се 1, 2, 3 лице. Категорията залог е представена от деятелен и среден залог като в старогръцки. Формите за страдателен залог се предават от тези за среден залог, вероятно при калкиране на санскритски изрази. Някои глаголи са засвидетелствани само в среден залог: trik- „обръркан съм“: тох. A trikatär, Б triketär „той е объркан“, с окончание -tär за 3 л., ед.ч., среден залог. В тохарски A е засвидетелствано сег.деят.прич. trikant, но то има значение на лице, извършващо действието. По същия начин причастната форма в тохарски A pekant „бояджия“ е еднаква по произход с лат. pingens „боядисващ“, но е по-близка по значение до лат. pictor. В глаголната система има засвидетелствани 4 наклонения: изявително, подчинително, желателно, повелително. Категорията време е слабо развита – различават се сегашно и минало време в изявителното наклонение. Бъдещето време се изразява описателно. Тохарските глаголи се характеризират с наличието на две глаголни основи – базова и каувативна. Каузативната основа се получава чрез удвояване на корена. Пример от тохарски Б: основата на глагола tsälpetär „той е освободен, той умира“ е базова, а на tsalpäṣtär „той освобождава“ е каузативна. Каузативното значение е подчертано най-вече когато базовият глагол е непреходен.
Таблица с форми за сегашно време на изявително и подчинително наклонение läk- „виждам“Тох. А сег.Тох. Б сег.Тох. А подч.Тох. Б подч. Деятелен залог1 ед.ч. lkām lkāskau * pälkām lakau 2 lkāt lkāst * pälkāt lkāt 3 lkāṣ lkāṣṣäṃ * pälkāṣ lkaṃ 1 мн.ч. * lkāmäs * lkāskeṃ * pälkāmäs lkām(o) 2 lkāc * lkāścer * pälkāc lkācer 3 lkeñc lkāskeṃ * pälkeñc lakaṃ причастие lkānt lkāṣṣeñca деепричастие lkāl lkāṣṣälle * pälkāl lkālle инфинитив lkātsi lkātsi Среден залог 1 ед.ч. lkāmār * lkāskemar pälkāmār * lkāmar 2 lkātār lkāstar pälkātār * lkātar 3 lkātär lkāstär pälkātär lkātär 1 мн.ч. lkāmtär * lkāskemt(t)är * pälkāmtär * lkāmt(t)är 2 lkācär * lkāstär * pälkācär * lkātār 3 lkāntär * lkāskentär * pälkāntär lkāntär причастие lkāmāṃ lkāskemane Забележка: Формите със звездичка не са засвидетелствани, а възстановени по сравнителния метод. Интересен факт е наличието на деепричастие с окончание -l, каквото се среща и в славянските езици.
Развитие на тохарските езици В тохарските езици са открити заемки от индийските, средноиранските, тюркските езици и от китайския език. В будистката литература преобладават санскритските религиозни понятия. Тохарските езици вероятно изчезват през 9 век, когато местното население бива асимилирано от уйгурите, които идват от изток.
Бележки
Литература Adams, Douglas. A dictionary of Tocharian B. Amsterdam: Rodopi 1999. „Tokharian Pratimoksa Fragment Sylvain Levi“. The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland. 1913, pp. 109–120. Mallory, J.P. and Victor H. Mair. The Tarim Mummies. London: Thames & Hudson, 2000. (ISBN 0-500-05101-1) Schmalsteig, William R. „Tokharian and Baltic .“ Lituanus. v. 20, no. 3, 1974. Krause, Wolfgang and Werner Thomas. Tocharisches Elemantarbuch. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 1960. Malzahn, Melanie (Ed.). Instrumenta Tocharica. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 2007. (ISBN 978-3-8253-5299-8)
Външни препратки Таблици със склонението в тохарските езици Тохарската азбука (Omniglot) TITUS: Tocharian alphabets& Ръкописи от Берлинската сбирка Tocharian Online към Университета на Остин, Тексас, САЩ Речник на тохарски Б с около 4000 заглавни статии
Категория:Индоевропейски езици Категория:История на Централна Азия Категория:Мъртви езици