Стойо Костов Топалов, известен като Дядо Стойо войвода, Стойо Скрижовски или Скрижевски, е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.Сп. Септември, бр. 35, Съюз на българските писатели, Български писател, 1982 г. стр. 33.
Биография Стойо Костов е роден в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция, в 1846 или 1855 година. През 1875 година става хайдутин в четата на Куку войвода. По-късно е самостоятелен харамийски войвода и действа срещу турски разбойнически банди в района на планините Боздаг, Църна гора и Алиботуш. Занимава се главно с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно гърци и гъркомани. Научава се да чете и пише в планината.
Участва в Кресненско-Разложкото въстание с чета от 40 души. След погрома му се заселва със семейството си в Дупница.
През 1885 година заедно с четата си е доброволец в Сръбско-българската война в отряда на капитан Коста Паница.
За него Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция. Оглавява трета „Сярска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите Димитър Жостов, Димитър Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до Доспат и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани – всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи.
Кирил Пърличев, четник в отряда, описва войводата Стойо и другарите му:
Още същата нощ след опожаряването на Доспат дядо Стойо се отделя от отряда си с 16 свои четници и продължава към Сярско, за да отвлече един богат турски чифликчия от Алистрат. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му Кръстьо Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.
Външни препратки
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български революционери от Македония Категория:Български хайдути от Македония Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Родени в Скрижово Категория:Починали в Алистрат