Ореше (; ) е село в Северна Македония, част от община Чашка. На около 3,5 километра от селото се намира Орешечкият манастир „Свети Георги“.
География Ореше е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.
История В Османската империя
Ореше заедно със съседното село Папрадище е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ореше (Oréché) е посочено като село с 40 домакинства със 188 жители българи.
През януари 1885 година в Ореше пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър се среща с местните българи, които му се оплакват от разбойничеството в областта.
В Ореше работи майстор Станко Цветков.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Орѣше има 460 жители българи християни.
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореше (Orеché) живеят 584 българи екзархисти. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 73 от 102 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Ореше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия и Югославия След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.„Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ореше (Orеšе) като наскоро посърбено българско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ореше като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
В Северна Македония Според преброяване от 2002 година в Ореше има 218 жители, всички северномакедонци.
В селото има манастир „Свети Георги“, обновен в 2004 година. Селската църква „Успение на Пресвета Богородица“ е обновена в 1968 година и изписана от Миле и Йован Мацеви от Прилеп.
Личности Родени в Ореше Алексо Кюлявков, кмет на Кюстандил Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО Божко Каров (? – 26 януари 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Четвърта битолска дружина, убит през Балканската война на 26 януари 1913 година Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО Димчо Кузманов, български революционер, войвода на селската чета на Ореше в 1905 година, с която се сражава с чети на сръбската пропаганда Павел Кюлявков (1865 – 1940), български общественик
Починали в Ореше Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО Дядо Иван Опълченеца (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов Насте Охридянчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Наумов Алябака Павле Кюлафковски (1865 – 1940), ранен македонист
Други Крум Кюлявков (1893 – 1955), български писател, по произход от Ореше, автор на стихотворението за селото „Ореше“
Външни Препратки „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година
Бележки
Категория:Села в община Чашка Категория:Мияшки селища