Жорж Дюмезил () е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество. Неговият принос е основен за митографията, в частност неговата формулировка за трифункционалната хипотеза за социалната класа.

Биография Роден е на 4 март 1898 година в Париж, Франция. Завършва класическа филология в Екол нормал през 1919 и в следващите години преподава френски език във Варшавския университет. След завръщането си, под ръководството на Антоан Мейе, през 1924 г. се хабилитира като публикува и двата си докторски труда: Le Festin d'immortalité и Le Crime des Lemniennes. Rites et Légendes du monde égéen.

От 1925 г. е лектор в Истанбул, където преподава история на религиите, а през 1931 се премества за две години в Упсала, където отново преподава френски език. Във Висшата практическа школа в Париж преподава сравнително религиознание. Там през 1938 г. за първи път излага трифункционалната си хипотеза.

През 1941 г. е временно отстранен от преподаване, тъй като признава, че членува в масонска ложа. През 1949 в Колеж дьо Франс е създадена Катедра по индоевропеистика, в която чете лекции през следващите две десетилетия и до своето пенсиониране. През следващите години пътува и изнася лекции, като в същото време обобщава и окрупнява публикуваните през годините свои трудове.

През 1978 г. е избран за член на Френската академия. Още през 1955 получава първата от четирите си титли хонорис кауза.Почетен доктор на университетите в Упсала (1955), Истанбул (1964), Берн (1969) и Лиеж (1979). Почетен член е и на редица престижни институции.

В началото на 80-те години срещу Дюмезил се формулират политически обвинения, свързани с неговото минало, но които са оборени от публикувана през 1992 г. книга.Didier Eribon, Faut-il brûler Dumézil ? Mythologie, science et politique, Paris: Flammarion, 1992.

Умира на 11 октомври 1986 година в Париж на 88-годишна възраст.

Трудове и идеи Изследванията на Дюмезил изхождат от сравнителното езикознание, но се разширяват към историята, културологията и антропологията. В много отношения неговите работи се близки със структурализма,Лозев A., (2016) Структуралистки упражнения в чест на Ж. Дюмезил (1898 – 1986), cn. NotaBene, 32 макар че Дюмезил сам отказва да се определя чрез това течениеDosse F., Histoire du structuralisme. Tome 1: Le champ du signe, Paris: La Découverte, 1991. (гл.4 Дюмезил, независимият).

От края на 30-те години Дюмезил разработва трифункционалната хипотеза, която остава като негово основно постижение. Но след като в течение на половин век той доработва, уточнява и допълва тази своя идея, формулировките от различни периоди се оказват несъгласувани, така че критиците оспорват научната ѝ валидност.Miller D., Georges Dumézil: Theories, Critiques and Theoretical Extensions, Religion (2000) 30, 27 – 4

Един от първите значими приноси на Дюмезил е описанието на изчезналия днес убихски език, за който той предлага транскрипция и съставя граматика. Към това свое изследователско начинание той се връща неколкократно през годините.* La Langue des Oubykhs (I, Grammaire; II, Textes traduits et commentés; III, Notes de vocabulaire), Paris: Honoré Champion, 1931; Contes et légendes des Oubykhs, Institut d'Ethnologie, 1957' Études oubykhs, A. Maisonneuve, 1959; Le Verbe oubykh, études descriptives et comparatives, Académie des inscriptions et belles-lettres, 1975

Библиография

Le Festin d'immortalité – Étude de mythologie comparée indo-européenne, Annales du Musée Guimet, 1924 Le Crime des Lemniennes – Rites et Légendes du monde égéen, 1924 Le Problème des Centaures – Étude de mythologie comparée indo-européenne , Annales du Musée Guimet, 1929 Légendes sur les Nartes, suivies de cinq notes mythologiques, Paris, Honoré Champion, „Bibliothèque de l'Institut français de Léningrad“, tome XI, 1930. La Langue des Oubykhs (I, Grammaire; II, Textes traduits et commentés; III, Notes de vocabulaire), 220 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931. Ouranos-Varuna – Essai de mythologie comparée indo-européenne, Maisonneuve, 1932. Introduction à la grammaire comparée des langues caucasiennes du nord, 152 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931. Flamen-Brahman, 1935 Mythes et dieux des Germains – Essai d'interprétation comparative, Presses universitaires de France, 1939 Mitra-Varuna – Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940 Jupiter Mars Quirinus, composé de: Essai sur la conception indo-européenne de la société et sur les origines de Rome, Gallimard, 1941 Naissance de Rome, Gallimard, 1944 Naissance d'archanges – Essai sur la formation de la religion zoroastrienne, Gallimard, 1945 Explication de textes indiens et latins, Gallimard, 1948 Les Mythes romains, composé de: Horace et les Curiaces, Gallimard, 1942 Servius et la Fortune – Essai sur la fonction sociale de louange et de blâme et sur les éléments indo-européens du cens romain, Gallimard, 1943 Tarpeia – Cinq essais de philologie comparée indo-européenne, Gallimard, 1947 Loki, G.P. Maisonneuve, 1948 L'Héritage indo-européen à Rome, Gallimard, 1949 Le Troisième Souverain, G.P. Maisonneuve, 1949

Les Dieux indo-européens, Presses universitaires de France, 1952 Rituels indo-européens à Rome, Klincksieck, 1954 Déesses latines et mythes védiques , Latomus, 1956 Aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, "Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences religieuses, LXVIIIe volume, 1956 Contes lazes, Institut d'Ethnologie, 1957 L’Idéologie tripartite des Indo-Européens, Latomus, 1958 Les Dieux des Germains, essai sur la formation de la religion scandinave, Presses universitaires de France, 1959 Documents anatoliens sur les langues et les traditions du Caucase, A. Maisonneuve, 1960 – 1967 Le Livre des héros, légendes ossètes sur les Nartes, Gallimard, 1965 La Religion romaine archaïque, avec un appendice sur la religion des Étrusques , Payot, 1966 Mythe et Épopée: L’Idéologie des trois fonctions dans les épopées des peuples indo-européens, Gallimard, 1968 Types épiques indo-européens: un héros, un sorcier, un roi, Gallimard, 1971 Histoires romaines, Gallimard, 1973 Idées romaines, Gallimard, 1969 Heur et Malheur du guerrier, aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, 1969 Du mythe au roman, la Saga de Hadingus et autres essais, Presses universitaires de France, 1970 Fêtes romaines d’été et d’automne, suivi de Dix Questions romaines , Gallimard, 1975 Les Dieux souverains des Indo-Européens, Gallimard, 1977 Romans de Scythie et d’alentour , Payot, 1978 Mariages indo-européens, suivi de Quinze Questions romaines, Payot, 1979 Apollon sonore et autres essais, Gallimard, 1982 La Courtisane et les Seigneurs colorés, et autres essais – 25 esquisses de mythologie, Gallimard, 1983 Le Moyne noir en gris dedans Varenne – Sotie nostradamique, Gallimard, 1984 L’Oubli de l’homme et l’honneur des dieux, Gallimard, 1985 Entretiens avec Didier Eribon, Gallimard, coll. Folio, 1987 Le Roman des jumeaux – Esquisses de mythologie, (édition posthume par Joël Grisward), Gallimard, 1994

Бележки

Външни препратки Биография на Жорж Дюмезил на сайта на Френската академия

Категория:Френски философи Категория:Френски филолози Категория:Френски литературни критици Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели във Варшавския университет Категория:Преподаватели в Истанбулския университет Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Членове на Френската академия Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Университета в Упсала Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Индоевропеисти Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“ Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж