„Мери Селест“ () е злополучна бригантина (вид търговски платноходен кораб) от ХІХ век, първоначално канадска, после американска.

Известна е с това, че през декември 1872 г. е открита в Атлантическия океан без нито един човек на борда и очевидно изоставена, въпреки хубавото време и екипаж, състоящ се предимно от опитни и способни моряци. Корабът е бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар. Бригантината имала на борда запаси от храна и вода за повече от половин година. Товарът бил недокоснат, а личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, в това число и техните бижута. От екипажа нямало и следа и никой повече не ги видял. Тяхното изчезване често се цитира като една от най-големите морски загадки на всички времена.

Съдбата на екипажа е била много пъти обект на различни хипотези и догадки. Теориите за обяснение на инцидента варират от спиртни изпарения до паранормална активност като извънземни, морско чудовище и Бермудския триъгълник. „Мери Селест“ често се описва като класически случай на кораб-призрак, тъй като е открита изоставена без никакво явно обяснение.

Предистория „Мери Селест“ е дълга 31,4 m, има водоизместимост 282 тона. Построена през 1861 г. от Джошуа Дейвис и регистрирана в канадското градче Парсборо (на англ. Parrsboro), Нова Скотия, бригантината е първият от многото големи кораби, построени в селцето 'Остров на Спенсър'.

Нейният първи капитан бил Робърт Маклелън, син на притежателя на кораба. Той обаче се разболял от пневмония само 9 дни след встъпването си в длъжност като починал малко по-късно – с това станал първият от тримата капитани, загинали на борда на „Мери Селест“.

Джон Паркър, неговият следващ капитан се сблъскал с риболовна лодка и трябвало да върне кораба за ремонт. В корабостроителницата на палубата на „Селест“ се разразил пожар и в резултат Паркър бил освободен от поста капитан на кораба. Първото трансатлантическо плаване на бригантината било пагубно за следващия капитан – той бил уволнен, след като се сблъскал с друг кораб в Ламанша, близо до Доувър.

След това трудно начало „Мери Селест“ имала няколко доходоносни и безметежни години под управлението на капитан Флиндърс Кростън. Плавала до Западна Индия (включва щатите Гуджарат, Гоа, Даман, Диу, Нагар Хавели), Централна и Южна Америка, пренасяйки товари. През 1867 г. корабът заседнал по време на буря в залива Глейс, Нова Скотия. След като била издърпана до сушата и товарът бил спасен, бригантината била продадена за $1750 на Ричард Хейнс от Ню Йорк, който ѝ направил ремонт за сумата от $8825. През 1868 г. „Мари Селест“ била прехвърлена в Американския регистър (в началото се е казвала „Амазонка“, но от този момент нататък била преименувана на окончателното „Мери Селест“). Намерението на новите собственици било корабът да се ползва за търговия с пристанищата в Адриатическо море.

Собствеността била разделена на 24 дяла, притежавани от 4 партньори: Джеймс Уинчестър (12 дяла); капитан Бенджамин Бригс (8 дяла) – капитан на кораба по време на злощастното пътуване; Силвестър Гудуин (2 дяла); Даниел Сампсън (2 дяла).

Писмото на Бенджамин Бригс

Докато чакал в Ню Йорк Сити за доставянето на товар от чист спирт, на борда на „Селест“ капитан Бригс написал писмо до майка си в Мерион, Масачузетс, която се грижела за Артър – 7-годишния син на Бригс. Съпругата на Бригс и дъщеря им София, щели да придружават капитана по време на пътуването през океана. Писмото (с малки съкращения), датиращо от 3 ноември 1872 г., разкрива оптимизма на капитан Бригс:

На 7 ноември 1872 г. под ръководството на капитан Бригс „Мери Селест“ била натоварена с 1701 бъчви търговски алкохол (с цел подсилването на италиански вина) на компанията „Меснер-Акерман“. Товарът бил на стойност $35 000 и бил солидно застрахован в Европа. Малко по-късно „Мери Селест“ отплавала от Статън Айлънд за Генуа, Италия.

С капитана и 7-членния екипаж на кораба пътували още съпругата на Бригс и тяхната 2-годишна дъщеря – или общо 10 души. Бригс бил много опитен моряк. Прекарал по-голямата част от живота си в морето, преди това капитан на поне 5 други кораба и собственик на много други. Екипажът включвал един датчанин и четирима германци, но всички говорели свободно английски, имали образцово поведение в регистрите и били считани за опитни и способни моряци на които може да се има доверие. Помощник-капитанът и готвачът били американци.

Преди да отплават от Ню Йорк, капитан Бригс се срещнал със стария си приятел, Дейвид Морхаус от Нова Скотия, който бил капитан на канадския търговски кораб „Дей Грация“, също бригантина. Бригс, Морхаус и техните съпруги вечеряли заедно вечерта на 4 ноември (на младини Бригс и Морхаус били служили заедно като матроси). По време на разговора се оказало, че двамата ще плават по сходни маршрути – от Атлантическия океан до Средиземноморието през пролива Гибралтар.

Когато „Мери Селест“ отплавала от пристанището на 7 ноември обаче, Морхаус все още чакал неговия товар да пристигне поради което „Дей Грация“ (с 1735 бъчви петрол в трюма си) отплавала чак на 15 ноември или приблизително 8 дни след „Мари Селест“.

На 4 декември 1872 г. на около 400 морски мили (740,8 км) източно от атлантическите Азорски острови членовете на екипажа на „Дей Грация“ забелязали дрейфуващ в развълнуваните води кораб. Капитан Дейвид Морхаус се слисал откривайки, че това е самата „Мери Селест“, която напуснала пристанището 8 дни по-рано след което променил курса на кораба, за да окаже помощ.

Откриване на „Мари Селест“

През октомври били докладвани няколко единични случая на лошо време, но плаването на „Дей Грация“ през океана било съвсем безметежно. Почти месец след като напуснали пристанището, приблизително в 13:00 ч. кормчията на „Дей Грация“ Джон Джонсън забелязал със своя далекоглед кораб на около 5 морски мили от тях. Приблизителното местоположение било на около 600 мили западно от Португалия. Опитният Джонсън почти мигновено доловил нещо нередно – корабът се носел по течението и платната му били леко разпокъсани. Джонсън сигнализирал на втория помощник-капитан Джон Райт, който погледнал и останал със същото впечатление. Двамата информирали капитана. Приближавайки се видели, че това е „Мери Селест“. Капитан Морхаус се учудил, че „Селест“ все още не била пристигнала в Италия, след като била потеглила доста по-рано. Според разкази на екипажа от „Дей Грация“ те се приближили на около 400 м и в продължение на 2 часа предпазливо наблюдавали. Платната на „Мери Селест“ били издути, но корабът се носел блуждаейки, и без посока. От „Дей Грация“ заключили, че Селест дрейфува (т.е. носи се в морето според вятъра и подводните морски течения). На палубата нямало никой, нямало и никакви сигнали за бедствие.

Оливър Девау, първи помощник-капитан на „Дей Грация“, се качил на борда на „Мери Селест“, за да направи проучване. След като се върнал, съобщил, че корабът е значително наводнен и че на него няма абсолютно никой. Само една помпа била в изправност, а други две били както изглеждало разглобени. Имало много вода на палубата и над един метър вода в трюма. Въпреки това корпусът бил здрав, корабът не потъвал и бил годен за мореплаване.

Всички документи за кораба с изключение на капитанския дневник липсвали. Предният люк и лазаретът били отворени, въпреки че основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, а компасът бил съсипан, секстантът и морският хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка на „Мери Селест“ – малка лодка с няколко чифта весла разположена над основния люк, също липсвала. Главният фал (въже, което се ползва за издигане/сваляне на платната) на основното платно липсвал. Някакво въже, което вероятно било главният фал, било намерено завързано за кораба много здраво като другият край на въжето бил протрит и се носел във водата зад кораба.

Особено популярни са историите за непокътната закуска на масата и все още топлия чай в трапезарията, както и за все още топли и димящи лули, но те не са верни, а вероятно са спекулации. По време на разследването Оливър Девау заявил, че не е видял каквито и да е приготовления за храна и че нямало нищо сготвено в кухнята или другаде в кораба (и все пак хранителните запаси били непокътнати и можели да осигурят прехраната на екипажа за шест месеца напред).

Девау се върнал на своя кораб и докладвал видяното. Тогава два други моряка – Чарлз Андерсън и Чарлз Лънд се качили на свой ред на борда на „Селесте“.

Деврау съобщил, че товарът от 1701 бъчви (по около 40 галона всяка, т.е. около 150 литра на бъчва) етанол е в добро състояние. По-късно обаче, след разтоварването им в Генуа се оказало, че 9 бъчви са празни.

Личните принадлежности на екипажа (включително ценности) били непокътнати, което правело версията за пиратско нападение крайно невероятна. Изглеждало сякаш корабът бил зарязан набързо – в условия на суматоха. Нямало никакви следи от борба или насилие.

Адмиралско разследване

Капитан Морхаус с „Дей Грация“ и неговият първи помощник-капитан с „Мери Селест“ взели курс към Гибралтар, където вторият кораб пристигнал седмица и половина по-късно. Във Вицеадмиралския съд в Гибралтар било образувано следствие, за да се установят обстоятелствата около „Мери Селест“ и за да се определи наградата за хората от „Дей Грация“, които спасили товара.

По време на следствието съдията похвалил екипажа на „Дей Грация“ за проявените кураж и умения. Министърът на правосъдието в Гибралтар Фредерик Соли-Флъд счел за необходимо да се назначи специална комисия за разследване на причините за изоставения в открито море кораб. Разследването продължило три месеца и привлякло вниманието на медиите по света. Според някои източници Соли-Флъд заподозрял екипажа на „Дей Грация“ в престъпление.

„Мери Селест“ била посетена от Джон Остин, корабен инспектор от Гибралтар, заедно с английския инспектор Джон Макейб. Местният гмуркач и морски специалист на име Рикардо Портунато бил изпратен като представител на Вицеадмиралския съд да проучи в детайли външната част на корпуса. Инспекторът Остин открил нещо, което според него било няколко петна кръв в капитанската кабина, „непочистена“ декоративна закривена сабя, нож (без кръв) и дълбока цепка в едно от перилата на парапета, която според него била причинена от тъп предмет или брадва, но той не намерил подобно оръжие на борда. Според гмуркача Портунато резката е направена скоро преди това. Съгласно неговите клетвени показания той, след като обстойно прегледал кораба, не установил каквито и да е било поражения по корпуса, кърмата, кила и кормилото и намерил, че посочените компоненти са в пълна изправност.

Хорацио Спраг, консул на САЩ в Гибралтар, доколкото било възможно да се касае за убийство на американски граждани също поискал разследване. Той настоял кораба незабавно да бъде посетен от неговия представител капитан Шуфелд. Краткото посещение на Шуфелд дало резултати, различни от британското разследване. Според него резките в парапета били обикновени драскотини, които можели да бъдат причинени от всичко, докато „следите от кръв“ изобщо не приличали на кръв, а по-скоро на ръжда. „Кръвта“, видяна на „непочистената“ сабя, била също ръжда, като Шуфелд и Спраг даже провели научни тестове, за да покажат, че това е именно ръжда, а не кръв.

Нямало никакви данни за пиратство или престъпление, за бунт, борба или насилие. В края на краищата екипажът на „Деи Грация“ бил възнаграден за спасяването на товара, но само с 1/6 от 46-те хиляди долара (около $670 хил. в днешни USD), за които били застраховани корабът и товарът, което навежда на мисълта, че властите не са били напълно убедени в невинността му. Търговският алкохол бил пренесен със „Селесте“ до Генуа от Джордж Блачфорд (както бе посочено по-горе – девет бъчви били намерени празни).