Амурският, още далекоизточен или манджурски леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Коткови с около 40 екземпляра в дивата природа.www.amur-leopard.org Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният от другите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-ия паралел.) В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но вече е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване.
Физически характеристики От деветте подвида на леопарда, амурският се отличава най-много от останалите. Много от изследователите го смятат за най-красивия подвид и често го сравняват със снежния барс. Тялото е стройно, с дълга опашка и гъста козина. Главата е закръглена, със светли сиво-сини или синьо-зелени очи. Мъжките тежат 32 – 48 kg, понякога до 60 – 75 kg, много рядко до 105 кг, женските обикновено са по-дребни – 25 – 43 kg,www.amur-leopard.org но могат да стигнат до 50 kg. Дължината на тялото е 107 – 136 cm, а опашката е 75 – 110 cm. От всички подвидове този има най-дълги крака, което може да е приспособление за придвижване в дълбока снежна покривка. Височината при холката е 64 – 78 cm. Лапите са силни, със здрави, остри и подвижни нокти, тъмнокафяви с бели краища. Благодарение на тях леопардът се катери много добре по скалисти терени и по дървета. При бягане развива скорост до 55 km/h.
Амурският леопард е изключително пъргава котка. Може да скочи до три метра на височина и до шест метра на дължина.Amur Leopard Той е десет пъти по-силен от човек и успешно може да изкачи по клоните на дърво с плячка, тежаща три пъти повече от самия него. След като се нахрани обилно, е в състояние да скочи от дървото с главата напред. В плен живее около 20 години, докато на свобода – едва 10 – 15.
Космена покривка Космената покривка се сменя два пъти годишно. Лятната козина е с къс косъм (до 2,5 cm), а зимната е плътна и дълга от 5 cm на гърба до 7 cm по долните части на тялото. Зимната козина е светложълта до рижава или рижава със златист оттенък; лятната е по-ярка. Тялото е покрито с ясно очертани големи розетковидни черни петна с по-тъмен център. Малките на амурския леопард са с добре изразена пухеста козина. Поради тази причина местните жители често ги наричат с името „барс“, въпреки че те не спадат към този вид.
Глас Амурският леопард спада към големите ръмжащи котки и анатомичният строеж на ларинкса му позволява да издава по-тихи или силни ревове. Той обаче рядко издава звуци и е значително по-тих от тигъра и лъва.
Разпространение, динамика и численост на популацията
В миналото ареалът на амурския леопард е обхващал Североизточен Китай, Корейския полуостров и крайния югоизток на Русия. Със сигурност се знае, че представителите на този подвид обитават югозападния ъгъл на руския Приморски край.
Районите, които амурският леопард обитава, са труднодостъпни, гористи и с пресечен релеф. Припокриват се с ареала на сибирския тигър, а на югозапад граничат с този на севернокитайския леопард. Растителността е иглолистна и широколистна от манджурски тип в средното и горното течение на реките. Средната надморска височина е от 300 до 500 m. Леопардът избягва да се изкачва на по-големи височини, особено през зимата,Животные Красной Книги, Леопард (Panthera pardus) (Facetube.ru, посетен на 27 декември 2009) когато температурата на тези места обикновено пада до -30 °C.
Суровите условия на живот в тази част на Азия, характеризиращи се със снежни зими и ограничени хранителни ресурси, и преди не са позволявали числеността на амурския леопард да бъде голяма. В последните десетилетия обаче в резултат на човешката дейност броят на леопардите е сведен до критичен минимум.Panthera pardus, Дальневосточный леопард
На Корейския полуостров В Южна Корея леопардът е отдавна изчезнал. Последно е наблюдаван в планински район на провинция Кьонсан-Намдо през 1969 г.Стратегия сохранения дальневосточного леопарда в России (издание на Световния фонд за дивата природа, WWF, 1999, ISBN 5-7516-0153-X), посетен на 9 януари 2010 По непотвърдени сведения, единични екземпляри биха могли да обитават района около демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.Levhart mandžuský, (Panthera pardus orientalis Schlegel, 1857) (KOŘÍNEK, Milan, посетен на 27 декември 2009) Няма сигурни данни за този леопард в Северна Корея, макар да се предполага, че все още се среща в крайните северни райони на страната в близост до границите с Русия и Китай. Според руски източници във втората половина на ХХ век в Северна Корея са живели около 40 индивида в резервати край Пектусан.Дальневосточный леопард и проблемы его сохранения в фауне мира (Зов тайги, посетен на 27 декември 2009) Изследвания от края на 1990-те години не успяват да докажат наличието на леопарди в трите най-северни провинции на Северна Корея.
В Китай По приблизителни изчисления от 1970-те години до края на ХХ век популацията на далекоизточния леопард в Китай е намаляла със 70%. Според едно от последните преброявания на китайска територия живеят не повече от 10 екземпляра.Дальневосточный леопард (Всемирный фонд дикой природы, WWF, посетен на 9 януари 2010) Те се намират в труднодостъпни планински райони в провинциите Хъйлундзян и Дзилин, по границите с Русия и Северна Корея.
През 2012 г. се появяват сигурни сведения за съществуването на амурски леопарди и в пограничния регион на Китай. Фотокапан, заложен в резервата Хунчун, успява да заснеме леопард. Според учените, в тази част на Китай леопардите наброяват 8 до 11 индивида.First Camera Trap Photos Taken of Rare Leopard in China , OurAmazingPlanet Staff – Apr 25, 2012Rare Amur leopard couple spotted in China, Eco News
В Русия В днешно време всички амурски леопарди в Русия са съсредоточени на тясна ивица земя (не повече от 40 – 50 km широка, с площ от 5000 km²) югозападно от река Раздолная, протичаща в продължение на 200 km покрай границата с Китай до залива Посет в Приморския край.Дальневосточный леопард (Panthera pardus orientalis) Eng. Amur leopard Границите ѝ непрекъснато намаляват в резултат на стопанското разширение. Само преди около 40 години ареалът е обхващал по-голямата част от административната област със северна граница по линията между северните брегове на езерото Ханка и югоизточните склонове на Сихоте Алин до Японско море при залива Олга.Последний оплот последней популяции дальневосточного леопарда, Юдин В.Г. До началото на ХХ век леопарди са забелязвани доста по̀ на север в Хабаровския край до левия бряг на река Амур. Предполага се, че те не са живеели там постоянно, а само през летния сезон заради плячката. Подобни миграции са наблюдавани и при леопардите от Манджурия в Китай, които достигали до Задбайкалието.
Преломен момент в съкращаването на популацията настъпва в края на XIX век, когато започва усвояване на земите в низината около езерото Ханка. Заселниците се устройват в низината между двата основни планински масива – Източноманджурския и Сихоте Алин, прекъсвайки връзките между леопардите от двете планини. Така хабитатът им се разкъсва на три изолирани една от друга части – едната е на изток в Сихоте Алин, втората е в района на езерото Ханка и на границата с Китай, а третата е в най-югозападните райони на Приморския край. Прекъсването на контакта между трите популации се отразява пагубно за тях и най-вече за сихотеалинската. В последните десетилетия числеността им намалява както следва:Numbers of rare leopard up in Russia, Science News
+ Брой на амурските леопарди след фрагментиране на популацията в Приморския край 1972 – 1973 1983 – 1984 1990 – 1991 2007 – 2013 Сихотеалинска 8 – 10 0 0 0 Ханкска 5 – 6 0 0 0 Югозападноприморска 25 – 30 25 – 30 33 – 36 34 – 50
В последно време броят на индивидите в единствената оцеляла популация – тази в югозападното Приморие – се запазва и дори се наблюдава леко увеличение. Възможно е благоприятният ефект да се дължи на връзките с леопарди от Китай. Макар че през 1990-те години са наблюдавани следи от леопард в снега, сигурни доказателства за неговото съществуване в Сихоте Алин не са открити.
Съгласно ДНК проучване, извършено от представители на Световния фонд за дивата природа, числеността на популацията на амурския леопард е ниска, но стабилна. Генетичният анализ дава възможност индивидуално да се определят 18 мъжки и 19 женски екземпляра (данните от анализа са събирани от 2000 до 2008 г., поради което числеността на популацията може да се различава).Генетики сообщили новые данные о популяции дальневосточного леопарда (wwf.ru, публикация от 3 април 2009, посетен на 27 декември 2009) Данните през 2007 г. показват леко повишаване на броя им в сравнение с последното преброяване, при което популацията е наброявала под 35 екземпляра.ДНК-изследване дава надежда за почти изчезналия амурски леопард (Дневник, публикация от 13 август 2009, посетен на 27 декември 2009) През 2013 г. WWF съобщава, че популацията в Приморския край наброява до 50 индивида, вкл. малките. С фотокапан са установени 23 индивида, но по косвени следи се предполага, че популацията е два пъти по-голяма. Вероятното увеличение на числеността се дължи на връзки с популацията в Китай, а като цяло числеността на подвида се оценява към 70 – 100 индивида.
+ Структура на популацията на амурския леопард в Приморския край в периода 2000 – 2007 г.Amur Leopards Near Extinction 2000 2003 2007 2013 Мъжки екземпляри в разплодна възраст (самци) 4 – 5 9 7 – 9 ? Женски леопарди с малки 1 – 2 4 – 5 4 ? Женски леопарди без малки (самки) 8 – 9 7 3 – 7 ? Малки живеещи с майка 1 – 3 4 – 5 5 – 6 4 – 5 Неразпознати 8 – 9 4 6 – 7 ? Общо 22 – 28 28 – 30 25 – 34 48 – 50
Поведение
Социален живот Амурският леопард е териториално животно. Той обитава една и съща територия в продължение на много години и използва едни и същи маршрути за обхождането ѝ при търсене на плячка. Често използва пътеките и черните пътища, създадени от хората, но се бои от човека. Не напада хора и обикновено се крие, за да избегне срещите с тях. Не понася постоянно човешко присъствие и за това напуска завинаги райони, където се заселват хора.
Леопардите живеят обикновено поединично. В периода на разгонване образуват за кратко двойки, а след раждането майката живее в семейство със своите малки. Териториите на екземпляри от един и същи пол не се припокриват, но обикновено територията на един мъжки се припокрива с тази на няколко самки. Обхватът на обитаваните от женските територии е около 60 – 100 km². Територията на мъжките екземпляри е от 4 до 6 пъти по-голяма от тази на женските. Тя се обхожда редовно, като границите се маркират посредством следи от нокти по дърветата или чрез разравяне на земята, уриниране и дефекация. За разлика от сладникавата миризма на урината на тигъра, при леопарда тя е остра и много напомня на тази от домашна котка. Подобно на повечето видове котки, амурските леопарди не обичат водата и дъжда. Умеят да спят по дърветата и добре да се скриват в клоните им.Дальневосточный (Амурский) леопард (Удмуртски зоопарк, посетен на 27 декември 2009)
Амурският леопард е изключително потайно животно. За разлика от африканските си роднини, той трудно би могъл да бъде забелязан. Той е едно от най-слабо приспособените към дебела снежна покривка далекоизточни животни. Особено трудно е придвижването в снега на млади котки и майки с техните малки. Поради това те използват следите и пътеките, прокарани от тревопасните животни в същия район.
Хранене