Драгомѝрово е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География Местоположение Село Драгомирово се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км южно от река Дунав, 13 – 14 км югозападно от общинския център град Свищов и около 57 км северозападно от областния център град Велико Търново.

Съседни на Драгомирово са селата: Морава – около 7 км на югозапад; Стежерово – около 8 км на запад; Българско Сливово – около 5 км на североизток; Козловец – около 9 км на изток-югоизток; Овча могила – около 9 км на юг.

Топография Драгомирово е разположено в обширна плитка долина с полегати склонове към околните полета, които се издигат над нея на 40 – 50 м откъм западната и на 60 – 70 м откъм източната ѝ страна. Долината е отворена от север и от юг. През нея тече на север малката река Барата, разделяща селото на две несиметрични части, от които източната е значително по-малка.

От изток непосредствено покрай селото, както и близо до него по източния склон на долината и в полето нататък, има ивици горски насаждения, една от тях дълга около 3 км и няколко по-къси, ориентирани в посоки югоизток – северозапад и изток – запад.

Дъното на долината, където основно е разположено селото, е сравнително равно, със съвсем леко снижаване – около 0,1%, от юг на север и повишение – 3 – 4% и повече, на запад и изток.

През селото преминават третокласният републикански път 302 и железопътната линия Свищов – Троян.

Климат Климатът е характерният за Северна България умерено континентален, с горещо и сухо лято и студена зима, с малко валежи, средно 537 л/кв.м за годината. В този район на Дунавската равнина, граничещ с източната ѝ част и с изключително равнинната Влашка низина северно от Дунав, са по-изразени зимните североизточни ветрове, пренасящи иззад планината Урал най-студените въздушни маси, нахлуващи в България. Разположението на селото в за̀вета на долината, както и горската растителност върху източния ѝ склон, смекчават в известна степен тяхното климатично влияние.Милан Георгиев – Физическа география на България – 1991 г.

Население Численост +Брой жители по данни на НСИНСИ Национален регистър на населените места в Царство България.НСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.Година18931900191019201926193419461956196519751985199220012011Брой119813101716201625122953309026052356184313571228989706

Етническа структура При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 706 лица, за 590 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 19 – към „турска“. 

Възрастов състав +Възрастов състав на населението на село Драгомирово към 01.02.2011 г. по данни на НСИНСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.ОбщоВъзрастови групи (в навършени години)0 – 45 – 1415 – 1920 – 3940 – 6465 – 7475 +706174614106218144161

Икономическа активност +Икономическа активност на населението на 15 и повече години към 01.02.2011 г. по данни от НСИНСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.На 15 и повече годиниИкономически активниИкономически неактивниОбщоЗаетиБезработни64318914247454

История Име на селото Селото – тогава с име Делѝ Сюлю̀ – е в България от 1878 г. Преименувано е на Драгомирово с Указ № 249 от 23 ноември 1884 г. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 273. – в чест на руския генерал Михаил Иванович Драгомиров, командващ 14 пехотна дивизия, първа форсирала река Дунав при Свищов през нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г. и установил за известно време щаба си на това място.

Предосвобожденски период До Руско-турската война от 1877 – 1878 г. село Дели Сюлю е мюсюлманско, основано през първата половина на 16 векКил, Махиел. Свищов и районът през ХV-ХІХ век. Поселищна история, историческа демография и последици от войните в една равнинна област в Дунавска България, – в: История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, София 2001, с. 563.Марко Лалев, Валентин Антонов – История на село Драгомирово 1972 г. и заселено с турци, а след Кримската война 1853 – 1856 г. турското правителство заселва на това място и кримски татари, както и черкези и абхазци от Кавказ.

Препитанието на новите заселници е от скотовъдство, най-вече отглеждане на коне, както и от грабежи. В началото на лятото на 1877 г., заради нарасналата заплаха руските войски да форсират Дунав и да започнат бойните действия на обявената война, мюсюлманите напускат селото, като разоряват при това с грабежите си малкото негови български жители, както пише очевидецът, руският писател – доброволец във войната Всеволод Гаршин.

Следосвобожденски период Селото е едно от петте села, заедно с Асеново, Брегаре, Бърдарски геран и Гостиля, в които се заселват банатски българи завърнали се след Освобождението 1878 г. от областта Банат на Австро – Унгария в земята на своите предциНягулов, Благовест. Банатските българи в България. // Банатските българи. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-13-0. с. 116 – 120, 132 – 133..

Според записките на първия банатски българин – заселник Иван Василчин, през 1879 г. в селото има 24 български къщи на православни българи от Пиринска Македония и балканджии, заселени преди и по време на войнатаМарко Лалев, Валентин Антонов – История на село Драгомирово 1972 г..

По съвет от кореспонденцията със своя родственик Фердинанд Дечев, също банатски българин, живеещ в тази част на България от 1866 г. и познаващ добре района на Свищов, през 1879 г. банатският българин Никола Василчин от Бешенов идва в България и оглежда запуснатото село Дели Сюлю и неговите околности. Намира мястото пригодно за живеене; освен това е само на час и половина път от павликянското католическо село Ореш, от където произхождат много банатски български родове. През 1881 г. неговият син Иван Василчин довежда в България семейството си и е оземлен в Дели Сюлю с акт № 1499 от 1 октомври 1881 г. През 1882 г. го последват и други фамилии от Бешенов. Междувременно от Румъния се преселват няколко десетки семейства от павликянските католически села край Букурещ и източно православни българи от северното крайбрежие на ДунавМарко Лалев, Валентин Антонов – История на село Драгомирово 1972 г..

В село Драгомирово, още с началото на населването му с българи след Освобождението, се обособяват три основни махали, две от които католически, наречени банатска – на банатските българи с енорийски храм „Пресветото сърце Исусово“ (построен през 1888 г.), букурещка – на българи-павликяни, завърнали се от селата Попещ Леордени и Чопля (впоследствие квартал на Букурещ) с енорийски храм „Свети Петър и Павел“ (построен през 1922 г.), и православна („влашка“) с енорийски храм „Св. Иван Рилски" – основана от православните българи – преселници от Влашко през 30-те години на 20 век. В православната махала освен българи от Влашко се заселват и балканджии, а през 1922 г. – и бежанци от Вардарска Македония. Между отделните махали и лидерите им започва борба за приоритет, достигаща на моменти до ръкопашни схватки. През 1934 г., Драгомирово има население от 1754 православни и 1204 католици. Вероизповедната картина допълнително се усложнява от макар и ограниченото влияние в селото на отделни протестантски църкви, каквито са назаренци, петдесятници и треперисти.

Население Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 706 100,00Българи 590 83,56Турци 19 2,69Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 92 13,03

Обществени институции Към 2019 г. село Драгомирово е център на кметство Драгомирово. Кметство ДрагомировоСправка за събитията за кметство Драгомирово, общ. Свищов

Читалище „Просвета – Драгомирово 1912“ към 2019 г. е действащо, регистрирано е под № 2263 в Министерство на културата на Република България. Детайлна информация за читалище „Просвета – Драгомирово 1912“Читалище „Просвета“, село ДрагомировоИнформационна карта за 2018 г. на читалище „Просвета – Драгомирово 1912“

Църквата „Свети апостоли Петър и Павел“ (Католицизъм – западен обредЗападен обред) е постоянно действаща. Църква „Свети апостоли Петър и Павел“, село Драгомирово

Църквата „Пресвето Сърце Исусово“ (Католицизъм – западен обред) е постоянно действаща. Църква „Пресвето Сърце Исусово“, село Драгомирово

Църквата „Свети Йоан Рилски“ (Православие) е действаща само на големи религиозни празници. Църква „Свети Йоан Рилски“, село Драгомирово

В селото има пощенска станция и железопътна гара по линията Свищов-Левски-Троян.

Редовни събития

Ежегодно в първата събота и неделя на месец ноември се провежда селският сбор.

На Тодоров ден има кушии – надбягване с каруци в центъра на селото по главната улица.

Личности В Драгомирово е роден през 1938 г. чл.-кор. на БАН, проф., д-р Йордан Йорданов, стоматолог, антрополог, създател и първи директор в периода 2007 – 2010 г. на Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Баща му бил директор на едно от трите училища в Драгомирово, а майка му – учителка.Навръх своя 80-годишен юбилей живата легенда на антропологията ваканцува в Страхилово

Източници

Външни препратки

Вижте също Дружество на банатските българи в България – Фалмис Основаването на село Драгомирово

Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Свищов Категория:Банатски българи