Война на Третата коалиция

Войната на Третата коалиция (известна също и като Руско-австрийско-френска война от 1805 г.) е война между Франция, Бавария, Испания и Италия от една страна, и Третата антифренска коалиция, в която влизат Австрия, Русия, Великобритания, Швеция, Неаполитанското кралство и Португалия, от друга.

През 1805 г. между Русия и Великобритания е подписан Петербургският мирен договор, поставил основата на съюза. На същата година Австрия, Русия, Великобритания, Швеция, Неаполитанско кралство и Португалия сформират Третата коалиция против Франция и нейния съюзник – Испания. Докато флотът на коалицията успешно се сражава по море, сухопътните армии действат безуспешно и са разбити, поради което тя се разпада много бързо – още през декември.

Още от подписването на Амиенския мирен договор от Чарлз Корнуолис и Жозеф Бонапарт, Наполеон планира нахлуване в Англия. През 1805 г. 180-хилядна армия, която по-късно ще се нарече „Великата армия“, се готви в Булон за нашествие във Великобритания. Тази сухопътна армия е напълно достатъчна, но на Наполеон не достига военен флот за прикритие на десанта – ето защо британските кораби трябва да бъдат изтеглени по-далеч от Ламанша.

Военните действия по море Опитът да бъде отвлечено вниманието на британците, чрез заплаха за господството им в Западните Индии, претърпява неуспех: френско-испанския флот, под командването на френския адмирал Пиер-Шарл Вилньов, е разбит от английска ескадра край нос Финистер, по обратния път към Европа, и се оттегля в Испания, в пристанището на Кадис, където е блокиран.

Адмирал Вилньов, въпреки лошото състояние на флота, до което самия той го довежда, и узнавайки, че ще бъде заменен от адмирал Франсоа дьо Росили, в края на октомври излиза в открито море, съгласно указанията на Наполеон. Край нос Трафалгар френско-испанския флот приема сражението с английската ескадра на адмирал Хорацио Нелсън и е напълно разбит в битката при Трафалгар, въпреки това, че Нелсън е смъртно ранен в битката. Френският флот така и не успява да се възстанови след това поражение, отстъпвайки на англичаните господството по море.

Военните действия по суша За да се подсигури окончателно срещу френско нападение, Англия бързо организира поредната антифренска коалиция, която, за разлика от първата и втората, вече не е антирепубликанска, а антинаполеоновска.

Влизайки в коалицията, Австрия използва това, че голяма част от армията на Наполеон е концентрирана в Северна Франция и планира военни действия в Северна Италия и Бавария. В помощ на австрийците Русия придвижва две армии, под командването на генералите Михаил Кутузов и Фьодор Буксхевден.

Получил сведения за действията на силите на коалицията, Наполеон е принуден да отложи десанта на Британските острови за неопределен срок и да придвижи войските си в Германия. Именно тогава Наполеон казва: Ако до 15 дни не съм в Лондон, то ще съм във Виена до средата на ноември.Тарле Е.В. Наполеон. Москва. Госиздат. 1941 г. = Тарле, Е.В. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 150. ISBN 954-8440-72-5

В същото време 72-хилядна австрийска армия, под командването на барон Карл Мак, нахлува в Бавария, без да дочака руските войски, които още се придвижват към театъра на военните действия.

Наполеон напуска Булонския лагер и, извършвайки бърз марш на юг, в изключително кратък срок достига Бавария. Австрийската армия капитулира в битката при Улм. Да избегне плена се удава само на корпуса на генерал Йелачич, обаче впоследствие и той е настигнат от френския маршал Пиер Ожеро и капитулира.

Останал сам, Кутузов е принуден да отстъпи с ариергардни боеве (при Мерзбах и Шьонграберн), за да съедини с приближаващата се армия на Буксхевден.

Наполеон превзема Виена без сериозно съпротива. От цялата австрийска армия, във войната продължават да се сражават само съединенията на ерцхерцог Карл и ерцхерцог Йохан, както и малобройни части, успешно присъединили се към армията на Кутузов.

Руският император Александър I и австрийският император Франц II пристигат при армията. По настояване на Александър I, Кутузов прекратява отстъплението си и, без да дочака пристигането на войските на Буксхевден, влиза в битка с французите при Аустерлиц, в която претърпява тежко поражение и отстъпва в безпорядък.

Статистика Страни Население през 1805 г. Войски Убити, ранени и безследно изчезнали Пленени Руска империя 39 040 300 280 000От тях 180 000 взимат участие във войната 25 000 70 000 Австрийска империя 20 800 000 340 000От тях 250 000 взимат участие във войната 20 000 25 000 Общо 59 840 300 620 000 45 000 95 000 Франция 28 920 000 350 000 37 000 8000 убити и 29 000 ранени 5000 Общо 88 760 300 970 000 82 000 100 000

Последствия Скоро след поражението при Аустерлиц, Австрия сключва с Франция Пресбургския мирен договор, по който отстъпва редица територии и става съюзник на Франция. Русия, въпреки тежките загуби, продължава военните действия против Наполеон в състава на Четвъртата коалиция, отново организирана с активното участие на Англия. Континенталната част на Неаполитанското кралство, включително столицата Неапол, е завоювана от Наполеон. На тази територия е образувана сателитна на Франция държава, със старото си име. Островната част на кралството, тоест Сицилия, запазва независимостта си, но не взима активно участие във военни действия.

Бележки

Литература Тарле, Е.В. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 150. ISBN 954-8440-72-5

Категория:Наполеонови войни Категория:Войни на Австрийската империя Категория:Войни на Руската империя Категория:Войни на Великобритания Категория:Войни на Португалия Категория:Войни на Испания Категория:Войни на Швеция Категория:Войни на Италия Война на Третата коалиция Война на Третата коалиция Категория:1800-те в Европа