Секирци (; ) е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Секирче, с 31 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
Най-старите родове в Секирци са Пройковци, послед Дубревци, Петревци и Спасевци. Селото е раетско, но към края на XIX век албанците Асан, Амзо и Решид от съседното село Църнилище формират три чифлика, които обхващат половината от селската земя.
В XIX век Секирци е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1856 година. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Секирци (Sékirtzi) е посочено като село с 41 домакинства и 166 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирци е населявано от 480 жители българи християни и 12 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Секирци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирци (Sekirtzi) има 480 българи патриаршисти сърбомани.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Секирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1912 година земята от чифлиците е изкупена.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българо-циганско село.Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929.
В 2002 година Секирци има 302 жители – всички македонци.
Личности Родени в Секирци Петър Баджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина Петър Божинов, македоно-одрински опълченец, 22 (27)-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 8 февруари (26 януари) 1913 година Стефон Димитров , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаФонд 1095 ДАРМ Богоя Тренков, убит българин на 11 март 1903 година Атанас Мойсоф, убит българин на 11 март 1903 година Кръсте ?, убит българин на 11 март 1903 година Цветан Георев - син на Георе Треневски, убит през месец септември 1904 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов„Пелистерско ехо“, брой 92, 1943. Георе Треневски, убит през месец септември 1904 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов Никола Волчев, убит през месец септември 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов Ристе Голомадев, убит през месец септември 1904 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов Синът на Спирко Тренев, на 25 години, убит през месец септември 1904 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов
Бележки
Категория:Села в община Долнени