Падмасамбха́ва или още Падма Самбхава (санскрит: पद्मसंभव; тибетски: པདྨ་འབྱུང་གནས།, уайли транслитерация: пад+ма 'бюнг гнас; монг. Бадамжунай; кит.: 蓮花生大士), което означава Роденият в Лотус) e индийски будистки учител, пренесъл Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VIII век. В тези страни той е по-известен като Гуру Ринпоче („Скъпоценният Учител“), а също и като Гуру Падма, Лопон Ринпоче, Пема Джунгне, Падмакара, . В линията Нингма на тибетския будизъм, чийто основател е Падмасамбхава, той се разглежда като втори Буда на нашето време. Той казва: „Моят баща е присъщото осъзнаване Самантабхадра (девангари: समन्तभद्री; тибетски: ཀུན་ཏུ་བཟང་མོ, уайли: кун ту бзанг мо). Моята майка е най-висшата сфера на реалността Самантабхадри (санскрит; тиб. ཀུན་ཏུ་བཟང་མོ, Кунтузангмо). Аз принадлежа на кастата на недвойствеността на сферата на осъзнаване. Моето име е Славния роден от лотос. Аз съм от неродената сфера на всички явления. Аз консумирам понятията за дуалността като моя диета. Аз действам по начина на Будите на трите времена.“
Името на неговата чиста земя е Цангдок Палри (Медно-цветната планина).Дуджом Ринпоче: Той продължително отправял пожелания всички тези, които го видят, чуят, влязат в контакт с него или само си помислят за него да бъдат освободени от страдание. Предсказано е, че всички които приемат убежище в него или имат каквато и да е връзка с него ще бъдат преродени в чистата земя на Падмасамбхава – Цангдок Палри (Медно-цветната планина).
Той също така е считан за еманация на Буда АмитабаThe Emergence of Buddhism By Jacob N. Kinnard (стр. 89) и традиционно е почитан като „Втори Буда“.Holy People of the World By Phyllis G. Jestice (стр. 668) Той се ражда в семейство на брамини в Северозападна Индия. стр. 208 Essential Buddhism: A Comprehensive Guide to Belief and Practice By Diane Morgan
Живот и учения Съгласно традицията Падмасамбхава се въплъщава като осемгодишно дете, което се появява в лотосов цвят, плаващ в езерото Данакоша в кралство Удияна в древна Индия, обикновено определяно като долината Суат в днешен Пакистан в Южна Азия, докато някои автори предполагат, че това е в днешен Афганистан. Бездетния местен крал на Удияна разпознава неговите специални качества и го избира, за да управлява кралството, но той напуска Удияна и отива в северните части на Индия. В град Ревалсвар, познат като Тсо Пема на тибетски език, той тайно преподава тантрически учения на Мандарава, дъщерята на местния крал. Кралят разбира това и се опитва да го изгори на клада, но се казва, че когато пушека изчезнал той останал непокътнат и медитиращ. Кралят предложил на Падмасамбхава своето кралство и Мандарава за жена. Той напуснал кралството с Мандарава, а по-късно в Пещерата Маратика в Непал, след практикуване на тайни ритуали като тантрични партньори имат видение с Буда Амитаюс и двамата постигат безсмъртни тела, „Пхова тяло на дъга“ – което се постига от практикуващите Дзогчен на терма на Падмасамбхава. Техните последователи вярват, че Падмасамбхава и Мандарава все още са живи и дейни под формата на Пова Ченпо. Той и другата му главна съпруга Йеше Цогял, която е отговорна за скриването на безброй терма в Тибет по-късно постигат напълно просветление. Множество картини Тханка изобразяват Падмасамбхава между двете.
Славата му достига до Трисонг Децен (742 – 797), 38-и крал от династията Ярлунг и първи владетел на цял Тибет, чието кралство било нападнато от зловредни планински божества. Кралят кани Падмасамбхава в Тибет, където той използва тантричните си сили и подчинява всички зли божества, които среща по пътя си. Накрая той получава като дар любимата съпруга на краля Йеше Цогял. Всичко това било в съгласие с тантричните принципи да не се унищожават отрицателните сили, а да се превръщат в гориво за пътя към духовното пробуждане. Той основава първия в Тибет манастир Самйе и въвежда много ученици в пътя на Будистката Тантра.
Падмасамбхава има пет основни съпруги – тантрични партньорки, известни като петте дакини на мъдростта. В биографията му са описани като „петте жени, които имат достъп до сърцето на учителя“. Те практикували с него различни тантрични ритуали и превърнали демоните в защитници на Тибет. Те са: Мандарава от Захор – еманация на тялото на Ваджраварахи, Белонг Каласидхи от Североизточна Индия – еманация на качествата на Ваджраварахи, Белмо Сакя Деви от Непал – еманация на ума на Ваджраварахи, Йеше Цогял от Тибет – еманация на речта на Ваджраварахи и Мангала или Таши Кьерден от „Хималаите“ – еманация на активността на Ваджраварахи.
В Бутан името му се свързва с прочутия манастир Паро Такцанг или „Гнездото на Тигъра“, построен на стръмна скална стена на около 500 метра над долината Паро. Той е построен около пещерата „Такцанг Сенге Самдуб“, където се смята, че Падмасамбхава е медитирал. Казва се, че той долетял тук от Тибет на гърба на Йеше Цогял, която преди това превърнал в летяща тигрица. По-късно заминал за провинция Бумтанг за да покори могъщо божество, което безпокояло местния крал. Отпечатък от тялото на Падмасамбхава може да бъде открит върху стената на пещерата в близкия храм Курдже Лакханг.
Също така Падма Самбхава скрил голям брой духовни съкровища или Терми в Тибет и Хималайския регион, за да бъдат по-късно открити от Тертони или откривателите на духовните съкровища. Така например се смята, че Бардо Тьодол, популярна като Тибетската книга на мъртвите е терма, открита от тертона Карма Лингпа.
Впоследствие се оказва, че термите били единствения начин да се спаси приемствеността на Падмасамбхава, тъй като последвал период от около 250 години когато почти всичко било разрушено от шаманистите. Тантричните цикли свързани с Падмасамбхава се практикуват не само в Нингма, те дори дават издънки в Бон (старата религия на Тибет), които се появяват през 14 век като „новия Бон“. Изтъкнати представители на школите на Сарма (новите преводи) Кагю и Сакя практикуват и преподават тези цикли, а някои от най-великите тертони, разкриващи учения свързани с Падмасамбхава принадлежат на тези линии. Скритият зад двореца Потала езерен храм на Далай Ламите Лукханг е посветен на поученията от Дзогчен и има стенописи, показващи осемте проявления на Падмасамбхава.Ian A. Baker: The Lukhang: A hidden temple in Tibet Падмасамбхава установява Ваджраяна будизма и най-високите форми на Дзогчен (Мегагде) в Тибет и преобразява облика на целия тибетски народ.
За тантричната практика в обединение на Падмасамбхава с принцеса Шакя Деви от Непал е казано: „В състояние на интензивно блаженство, Падмасамбхава и Шакядеви осъзнали безграничната реалност на Изначалния Буда Ум, Облагодетелстващия всички господар (Самантабхадра), чиято абсолютна любов е безпрепятственото динамо на съществуването. Преживявайки редуването на четирите стадия на блаженството, общото им състояние на осъзнаване се издига все по-високо и по-високо. И така, медитирайки върху Върховния Ваджрасатва Херука като на полупрозрачно изображение на състрадателно гневна (могъща) активност, те заедно постигат Махамудра на Божествеността и достигат пълно Велико Просветление.“see section: 6. Attainment of Great Enlightenment Website of the Dharma Fellowship of His Holiness the Gyalwa Karmapa
Иконография
Катхвангата – е данда с три отрязани глави обозначава трите кая (трите тела на Буда: Дхармакая, Самбогакая и Нирманакая), коронясан с тришула и облечен с пояс от Хималайска дъга или Петте Чисти светлини на Махабхута е личен и съществен божествен атрибут на Падмасамбхава в неговото иконографско изобразяване. Този тип иконография се използва в различни тантрически цикли от йогите като символите в тях са със скрити значения в предаваните практики.
Джамянг Кхиенце Уангпо дава описание на иконографията на Падмасамхава така: „Двете му очи са широко отворени във втренчен поглед. Той носи върху тялото си бяла ваджра долна дреха и върху нея са слоеве: червена роба, тъмносиня мантраяна туника, червен монашески шал украсен с десен от златни цветя и кестеняво наметало от копринен брокат. Той има едно лице и две ръце. В своята дясна ръка, той държи пет-зъба ваджра до сърцето си; от лявата си страна, която почива в жест на духовно равновесие, той държи черепа-чаша в центъра на която е ваза на дълголетието пълна с нектара на безсмъртната мъдрост. Поставена до неговата дясна ръка е три-зъбата катхванга изобразяваща дъховната му съпруга Мандарава. Върху глава си той носи шапка-лотос с пет венчелистчета. Гневен и усмихнат, той свети величествено с големите и малките си отличителни черти.“
Патрул Ринпоче го описва така: „Със своята дясна ръка той държи пет-зъба ваджра до сърцето си. В лявата си ръка той държи череп-чаша препълнена с нектар, съдържаща вазата на дълголетието, която също е пълна с нектара на безсмъртната мъдрост и украсена отгоре с дървото, изпълняващо желания. Прегърнал в лявата си ръка, той държи три-зъба катхванга (тризъбец) изобразяващ духовната му съпруга – принцеса (Мандарава). Трите му върха изобразяват есенцията, природата и сътрадателната енергия (нгово, рангшийн и тукдже). Под тези три зъци има три отрязани глави: суха, сурова и гниеща, изобразяващи трите кая. Деветте железни пръстена са украсени със зъбци представляват деветте яна. Катхвангата е също така украсена с кичури коса от живи и мъртви мамо и дакини, като знак че Учителят ги е подчинил всички тях, когато е практикувал аскетизъм на Осемте Велики Земи на костите. Той носи върху глава си лотосова шапка и е облечен в копринен плащ, Дхарма роба и мантия. Двата му крака са заели кралска поза. Всичко около него е в мрежа от пет-цветна светлина, в която се появяват осемте видядхари на Индия, двадесет и петте ученика от Тибет, божествата на трите корена и океан от положилите клетва божества-защитници. Вашето видение трябва да е толкова ярко, че обикновеното ви възприятие автоматично да спре.“
Чокий Дракпа пише: „Неговото лице е бяло с червен оттенък и той има младолик вид на осем-годишно дете. Той е облечен в: тъмносиня мантия на мантра практикуващ, червен и жълт шал на монах, кестеняв кралски плащ, и червена роба на тайни бели орнаменти на бодхисатва. Той има едно лице и две ръце и е седнал в кралска поза. Той държи в дясната си ръка ваджра до сърцето си, а в лявата си ръка той държи чаша-череп, в центъра на която се намира вазата на безсмъртието пълна с нектара на безсмъртната мъдрост. Той носи върху главата си лотосова шапка с пет венчелистчета, която има три върха, изобразяващи трите кая; слънцето и луната изобразяват умелите средства и мъдрост, ваджрата в центъра изобразява непоклатимото самадхи, а перото от лешояд изобразява реализирането на най-висшия възглед. Той държи прегърнал в своята лява ръка „върховната духовна съпруга“ Мандарава, която се събужда от мъдростта на блаженството и пустотата, под формата на тризъбец катхванга. Трите зъбци изобразяват есенцията, природата и състрадателната енергия. Трите отрязани глави – суха, сурова и гниеща изобразяват Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Деветте железни пръстена изобразяват деветте яна, а пето-цветните шарки на коприната изобразяват петте мъдростти. Катхвангата съща така е украсена с кичури от коса от живи и мъртви мамо и дакини, като знак, че те са подчинени.“
Осем проявления Казано е, че Падмасамбхава приема осем форми на проявление (Тиб. Гуре Тсен Гие), изобразяващи различните изражения на своето същество – гняв, умиротворение, и т.н.:.The Eight Emanations Of Guru Padmasambhava Според Ригпа Шедра през различните периоди на живота си Гуру Ринпоче приема осем различни форми.Eight Manifestations of Guru Rinpoche Rigpa Shedra Осемте проявления на Падмасамбхава принадлежат на традицията за Откриване на духовни съкровища (Тиб.: тер ма).виж надолу: Гуру Дордже Дроло (изображение и описание)
Гуру Орджиен Дордже Чанг (Вили: гу ру У-ргиан рДо-рдже ‘чанг, Санскрит: Гуру Удияна Ваджрадхара) Държащият ваджра (Скт. Ваджрадхара), тъмносин на цвят с украшенията и атрибутите на Самбхогакая. Изобразен в съюз с духовната си съпруга.Изображение и описание