Илия Димов – Попадийски или Попадинчето е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Илия Попадийски е роден през 1861 година в леринското село Попадия, тогава в Османската империя, днес Гърция. Завършва II отделение. Влиза във ВМОРО през 1895 година. Става първоначално четник при Марко Лерински, след това при Георги Папанчев, а от 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание до 1912 година е самостоятелен войвода. На 22 октомври 1906 година заедно с войводата Найден Бъндев разгромяват една андартска чета в село Сетина.
Според андартския капитан Йоанис Каравитис Илия минава на гръцка страна и участва в гръцката въоръжена пропаганда в Македония, въпреки че не се ползва с голямо доверие.
Между 1915 и 1918 година по време на Първата световна война е кмет на община Старавина. Установява се в старите предели на България с отстъпването на българската войска и се заселва в Лом, където живее до 40-те години. На 18 март 1943 година, като жител на Живойно, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Хора от дем Лерин Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български имигранти от Македония в Лом Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия