Георги Иванов Тодоров, с литературен севдоним Владимир Полянов, е български писател, театрален режисьор и културен деец.
Биография Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919 – 1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922 – 1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и „Режисура“ във Варшава (1939).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.
Тодоров е директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1941 – 1944), режисьор в театрите в Бургас (1946 – 1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947 – 1951), театрите в Пловдив (1951 – 1957), Перник (1961 – 1963), Сливен (1961 – 1963), Разград (1963 – 1965) и Смолян (1965 – 1970).
Георги Тодоров е сред основателите и секретар (1926 – 1932) на българския ПЕН клуб.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юли 2026 г.
Виден представител е на българския експресионизъм (наричан от критиката „диаболизъм“) – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ Тодор Павлов. Превежда „Най-хубавите произведения, приспособени за деца и юноши / Уилям Шекспир“ (1937).Miryana Dimitrova. A Survey of Vladimir Polyanov’s Translation of Edith Nesbit’s Shakespearean Tales in the Context of Shakespearean Adaptations for Children in Bulgaria (1878–1944). Publisher, 2024, vol. XXVI, № 2, 33–41. ISSN: 1310-4624 (Print). ISSN: 2367-9158 (Online).
Произведения Смърт. Разкази. 1922 Комедия на куклите. Разкази. 1923 Момичето и тримата. Разкази. 1927 Рицари. Разкази. 1927 Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931) Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934) Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: „Кралица Маб“, 1995). ISBN 954-533-003-15 Четири разказа. 1928 (1933) Вик. Роман. (1933) Черните не стават бели. Роман. 1932 Звезди в прозореца. Разкази. 1935 Гладният вълк. Роман. 1936 Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962) Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937 От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948) Ероика. Драма. 1940 Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948 Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978 Хроника на узряването. Роман. 1979 Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984 Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986 Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989 Диаболични повести и разкази. 1990 Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905 – 1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и „Кралица Маб“, 1997. ISBN 954-07-1061-8
Източници Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988 Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. „АБВ“, год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3 Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70 – 81 Николай Аретов. След заник слънце. Първите „постдиаболистични“ романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2 – 4, 2000, с. 48 – 53 Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа „Слънцето угаснало“ от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1 – 2
Бележки
Категория:Български театрални режисьори Категория:Български автори на разкази Категория:Български драматурзи Категория:Български мемоаристи Категория:Български романисти Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив