Нèйково е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
География Село Нейково се намира на около 15 km север-североизточно от областния център град Сливен и около 11 km югозападно от общинския център град Котел. Разположено е край Нейковска река (десен приток на Котленска река), в Котленска планина, южно от рида Разбойна. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и кафяви планинско-горски почвиГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО.Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3059, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. Надморската височина в селото при църквата е около 519 m и нараства до около 600 m към южния край и около 560 – 580 m – към северния край.
Минаващият през Нейково общински път води на изток през село Катунище до връзка северно от село Градец с второкласния републикански път II-48 и с отбивка преди Катунище на север към село Жеравна, а на запад води през село Раково към Сливен.
Землището на село Нейково граничи със землищата на: град Котел на север; село Жеравна на изток; село Ичера на юг; град Сливен на югозапад; село Раково на югозапад; село Кипилово на северозапад.
Населението на село Нейково, наброявало 1580 души при преброяването към 1934 г. и 1671 към 1946 г., намалява до 886 към 1985 г. и 198 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 347 лица, за 339 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „ромска“, а за „турска“ етническа група и за „не се самоопределят“ не са посочени данните.
История В местността Осеница, която обхваща територията от около 2,5 km север-североизточно от центъра на Нейково до около 2 km на север по посока към Осенишки връх (1024 m), има няколко надгробни могили, следи от антично селище (намерени са каменни чукове, остриета за копия, монети), както и останки от няколко средновековни манастира.Енциклопедия "България", том 4, стр. 562, Издателство на БАН, София, 1984 г.
Нейково е едно от селата от Сливенския революционен окръг, което е въстанало по време на Априлското въстание. През селото е минала четата на Стоил войвода, чието знаме е осветено в църквата „Света Троица“. Не много далече от селото на 10 май 1876 г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и военният инструктор на окръга Георги Обретенов.
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия, присъединено е към България след Съединението 1885 г.
Църква Църквата в село Нейково е построена в 1863 г. от неизвестни майстори. Първи свещеник в църквата е бил Никола Генов от сливенското село Стара река. По запазени спомени за него, той е бил патриот и лично е подвел под клетва четниците от четата на Стоил войвода – 25 души, всички от село Нейково, за което е бил викан в Сливен и подложен на разпит и изтезания от сливенския каймакам. Иконите в храма са рисувани от зографа дядо Недко от село Жеравна по образеца на Византийската школа, с трайни бои. През 1947 г. при енорийския свещеник протойерей Ценко Дюлгеров църквата е основно ремонтирана и заздравена.
Училище Частно килийно училище в селото е имало в началото на 19 век; по-късно е построена едноетажна сграда към църквата. През 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище. Споменава се наличие на летописна книга на училището в Нейково от периода 1864 – 1949 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 360К „Групов фонд „Начални и основни училища в Сливенски окръг“ (1864 – 1977)“; Характеристика на документите
Прогимназия е открита през 1921/1922 учебна година. Първоначално учебните занятия се водят в частни къщи, а през 1926 г. сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназията. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище; тогава двете училища се сливат в основно училище.
Основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Нейково е закрито през 2003 г. поради намалелия под нормативния минимум брой на учениците в селото.
Читалище Читалище „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност: самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в основно ремонтираната стара сграда на училището. От 1 ноември 1997 г. читалището е самостоятелно юридическо лице.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 569 „Народно читалище „Изгрев“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
Потребителна кооперация Кооперацията е създадена през април 1939 г. под наименованието Всестранна кооперация „Бъдеще“. Създадена е от група селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев със задача да подпомага селяните при закупуване на стоки, като за целта тя открива магазин. След 9 септември 1944 г. към кооперацията се открива горски отдел, който добива дърва за огрев и строителен материал. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 г. до 30 юни 1991 г. кооперацията е обединена към Районна потребителна кооперация „Георги Сава Раковски“ – Котел, а от 1 юли 1991 г. кооперацията е самостоятелна единица.
На 28 януари 1999 г. е регистрирана фирмата Потребителна кооперация „Бъдеще“ К. Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 347 100,00Българи 339 97,69Турци 0 0,00Цигани 6 1,73Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 2 0,58
Обществени институции Село Нейково към 2023 г. е център на кметство Нейково.Справка за събитията за кметство Нейково, област СливенИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Нейково
В село Нейково към 2023 г. има: действащо читалище „Изгрев – 1928 г.“;Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област СливенИнформационна карта за 2021 г., читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен православна църква „Света Троица“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Нейково – храм „Св. Троица“ – 1863 г. пощенска станция.
Културни и природни забележителности В село Нейково се намира паметникът на хайдутина Дели Ради, който след като бива обезглавен от турците, прави няколко крачки без глава и пада и умира до един бук. Днес този бук се нарича Дели-Радевия бук. Тук се намира и църквата „Св. Троица“, в която е осветено знамето на Стоил войвода.
Източници
Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-041-4. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. Източна Стара планина. Географска карта Източна Румелия. Карта
Категория:Села в област Сливен Категория:Населени места в община Котел