Ташко Арсов, наречен Неофит, е български революционер, крушевски и демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Арсов е роден в 1882 година в Охрид, Османската империя, днес в Северна Македония. По произход е влах. Учи в румънското начално училище в Охрид.Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр. 188. Работи като бакалин и кръчмар.

От 1900 година е член на ВМОРО. През март 1901 година след предателство е арестуван заедно с Климе Велянов от Злести. По пътя към затвора в Охрид успяват да избягат и Арсов става нелегален четник на Никола Русински. През май четата се разделя на две, като едната половина получава войвода Деян Димитров, на когото Арсов на 6 май става секретар. Тъй като Димитров е неграмотен, Арсов върши и агитацията и организаторската дейност. На 15 март 1903 година четата се сражава цял ден при Ърбино. През юни или юли 1903 година Деян войвода е изпратен в друг район, а на негово място е назначен Смиле Войданов, като Арсов остава негов секретар и с него участва в Илинденско-Преображенското въстание. Сражава се на 20 и 21 юли с обсадения гарнизон в Издеглаве, на 26 и 30 юли на Ърбинския рид, на 2 август при Сливовски ханове, на 7 и 10 август при Волчеа дупка и Турянско, на 13 август при Мирчев купол, Мраморечко, на 15 август при Турски камен.

По време на въстанието губи двата си дюкяна във Велмей и Злести, които са изгорени от турците, заедно с цялата си покъщнина. След въстанието заминава за България и на Никулден пристига с Войданов и Андон Кьосето в Кюстендил.

След въстанието през лятото на следната 1904 година участва в голямото сражение при село Горно Гюгянци на четите на Климент Групчев, Славейко Арсов и Стоян Донски, като се завръща обратно в Свободна България заедно с Групчев.През август 1904 година пристига в Битолско с Костурската чета на Кузо Блацки и се поставя на разположение на Битолския окръжен комитет, който го назначава за помощник на Алексо Стефанов в Демир Хисар. След смъртта на Ванчо Сърбака става войвода в Крушевско, а от юли 1905 година Арсов е назначен за войвода в Демир Хисар – 26 села. В края на февруари 1907 година напуска района и с чужд паспорт заминава за София за почивка. Оттам заминава при брат си в Канада, но след Младотурската революция в 1908 година се връща в Охрид при родителите си.

След изпаряването на Хуриета, през април 1909 година заедно с учителя Никола Янев от Брежани предприема обиколка на Демир Хисар. Посещават селата Големо Църско, Цер, Простране, Велмевци, Големо Илино, Бабино, Слоещица, Сопотница и Брезово, като училщни инспектори. Арсов готви селяните за ново въстание. Предадени от поп Костадин от Зашле, са арестувани в Брезово и затворени в старата катилана в Битоля, където лежат 33 дена. След като селяните свидетелстват, че не е имало никаква противодържавна дейност и под натиск от Българския клуб в Битоля начело с доктор Георги Николов, са освободени от затвора.

След освобождението си отваря в Битоля плетачна работилница, но продължава да се занимава с революционна дейност до Балканската война в 1912 година. През 1911 година се жени, раждат му се две момичета, и същата година заедно с Кадри ефенди от Битоля и поп Васил от Кукуречани устройват в това село мелница с газов мотор. Мелницата е срината от артилерийски снаряд през 1916 година по време на Първата световна война. Ташко Арсов се прехвърля в Крушево и работи като архивар в българското околийско управление, а от август 1917 година до края на войната е общински кмет в Сопотница. След войната работи като прошенописец и търговски представител, докато през 1930 година става чиновник в Битолската община.

През 1926 година Ташко Арсов е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно със Симеон Сагриев и Никола Долинчанец.

След освобождението на Вардарска Македония по време на Втората световна война е избран в местното охридско настоятелство на Илинденска организация през 1941 година, а през 1942 година е председател на Жванското дружество на организацията.

Александър Джиков пише за Ташко Арсов за срещата им в Охрид през 1943 година:

На 27 март 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.

На 10 февруари 1946 година, като жител на Охрид подава молба за югославска илинденска пенсия. На 9 декември 1946 година отново подава молба за илинденска пенсия.

Умира в 1950 година в Охрид.

Външни препратки "Забравени мъченици", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година "Удостоверение от Илинденската организация", "Молба", "Малко обйаснениа", публикувано в "Илинденски сведоштва, том 1, дел I", Скопjе, 2016 година "Г-жа Мария Дякон Ив. Младенова"; "Васил Янев Зимба", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV и XV, книга 10 (140) и 3 (143), София, декември 1942 година и март 1943 година "Пенсия №1973; животописна бележка на Ташко Арсов", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Рег. на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили бълг. народна пенсия през 1943 г.", T.1, Д.4, София, 2025 година "Иван Ристов Киселинов; Антон Велянов Шибаков", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, кн. 2 (132), София, февруари 1942 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход Категория:Македонски власи Категория:Родени в Охрид Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Починали в Охрид Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия