Търновската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите в град Търново, Османската империя.
История От 1858 година общината в Търново се реформира, пред членовете ѝ стоят проблемите на Женското дружество, читалището, театъра, от нейното управление отпадат членовете на гърчеещите се фамилии и управлението е поето от родолюбиви българи, излъчени от средата на търговци, занаятчии, учители, интелектуалци и духовници. Според Петко Славейков общината поема общото управление на училищата, закрива гръцкото училище и в зданието му се настанява българското училище, известно под името „Свети Кирил“ с пръв учител Георги Коджов.
Ценен източник на сведения за дейността на Градската община е Кондиката на училището за елински науки. В нея са описани подробно всички мероприятия, свързани със строеж, ремонти, функциониране на отделните училища, връзката им с църквите, техните приходи, разходи, получени дарения, списъци на учителите и получените от тях възнаграждения.
Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас Хаджиниколов, Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас Хаджийованов. През януари 1858 г. тези сметки са прегледани от градоначалниците и са одобрени от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.
Основните насоки на развитие, конкретните актове, чрез които Градската община се намесва и направлява публичния живот на търновската община като орган на самоуправление, целите и задачите, които си поставя са изразени в цитата:
Търновската градска община се ангажира със събиране на данъците в града, със съдбата на даренията и най-вече дарението на Михаил Кефалов за построяване на болница в града.
Влиза в контакт с основаното читалище „Надежда“, с учреденото женско дружество, застава зад нуждите на другите селища в епархията.
Първоначално ръководството на общината се осъществява от митрополит Григорий, а по-късно – от протосингела Теодосий. В ръководното тяло участие вземат най-изтъкнатите търновци – Евстати Хаджиниколов, Кръстьо Момчоолу, Евстати Селвели, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Георги Кабакчиев.
Градската община изпълнява своите функции до момента, в който са образувани нови институции от Временното руско управление.
Източници „Управлението в Търново преди Освобождението“, Общ.в-к „Велико търново“, 1928 г., бр.6 Юбилейна книга на Търновската гимназия „Свети Кирил“, 1993, с.100 и сл. Драганова Тодорка, „Градската община в Търново през XIX век“, Известия на ОИМ – В.Т., 1966, кн.3, стр. 73 – 96 Известия на ОИМ – В. Търново", 1966 г., кн.3, с.76 проф. Данова Надя, „Към историята на търновската градска община през Възраждането“, сп. „Исторически преглед“, 1980, кн.1, стр. 106 – 124 Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр. 632 – 635
Категория:Български православни общини в Османската империя Категория:Закрити организации във Велико Търново