Свободà е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.

География Село Свобода се намира на около 27 km югозападно от областния център Стара Загора и 8 km изток-североизточно от общинския център Чирпан. Разположено е в южните разклонения на Чирпанските възвишенияБългарска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3949, Свобода. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. в прехода им към Горнотракийската низина. Югозападно покрай селото тече Старата река, ляв приток на река Марица. Надморската височина в центъра на селото е около 201 m.

Климатът е преходно-континентален, с изразено горещо лято и студена зима. Температурите в своя максимум стигат до 43 °C през юли, а минимумът им е през януари (– 28 °C). Валежите имат максимуми през месеците май и ноември.

Почвите в землището на селото са предимно канелени, смолници и рендзини (Rendzic Leptosols).Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов.

Село Свобода е бедно на течащи води; Старата река, която е главно с дъждовно подхранване, достига своя максимум през периода януари-май. Селото е богато на подпочвени води, но те са на голяма дълбочина. Север-северозападно от селото е богатата на питейна вода местност Сарлъка.

Железопътната линия Пловдив – Бургас заобикаля селото от север и има спиркаДоскорошна гара; към 18 февруари 2025 г. не фигурира в списъка „ЖП бюра и гари в страната“ на БДЖ. на около километър север-североизточно от него. Общинският път през село Свобода води: на север покрай жп спирка „Свобода“ и през село Малко Тръново до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на североизток към Стара Загора, а на югозапад – към Чирпан; на северозапад общинският път води също към връзка с път II-66.

Землището на село Свобода граничи със землищата на: село Винарово на север; село Малко Тръново на север; село Гита на изток и югоизток; село Държава на юг; град Чирпан на югозапад; село Рупките на северозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

В землището на село Свобода има 2 микроязовираРечник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нуждиДържавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър. Община Чирпан. Свобода. Язовири „Свобода ПИ 000340“ и „Свобода ПИ 000258“, село Свобода. Справка към 18.02.2025 г. – южно от село Воловарово и източно от Свобода („Арпаджиков трап“).

Растителността и животинският свят са от централно-европейски тип. Преобладават дървесни видове като дъб, акация, топола, ясен, различни видове храсти, силно разпространена е шипката, изобилилна е тревната растителност. Дивите животни са представени от зайци, пъдпъдъци, яребици, сови, гугутки, таралежи. В местността „Хайкъна“ се срещат диви прасета и чакали. От влечугите са най-разпространени смоковете: мишелов, по-рядко стрелец; срещат се водни змии, гущери. От отровните най-разпространени са пепелянката и усойницата.

В село Свобода е силно развит селскостопанският отрасъл. В земеделието е традиционно производството на зърнени и технически култури: пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед от зърнените, а от от техническите памук, лавандула и салвия. Чирпанският край се слави с лозарството и винопроизводството. В село Свобода се отглеждат предимно винени сортове грозде: каберне, памид, ркацители, които се обработват в двете местни изби и личните стопанства. Добри условия намират и овощните видове дървета: ябълка, круша, слива, орех. Животновъдството в миналото е било много добре развито – най-силно говедовъдството и овцевъдството, а в домашни условия свиневъдството и птицевъдството.

Числеността на населението на село Свобода по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара Загора. Справка към 18.02.2025.

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1131 100Българи 422 37,31Турци 8 0.71Цигани 688 60,83Други ... ...Не се самоопределят ... ...Не отговорили 8 0,71

История Старото име на селото е Алипашиново. То съществува поне от 1726 г.

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия. Присъединено е към България след Съединението от 1885 година. Село Али Пашиново е преименувано на Свобода през 1906 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. СВОБОДА (Али Пашиново). (Справка към 18 февруари 2025.)

Училище в село Али Пашиново (Свобода) – килийно (вероятно обществено), е открито към 1840 г.; преместено е през 1864 г. в малка сграда в двора на новопостроената църква – с учител поп Мина. През 1884 г. е построена сграда за училище – вероятно начално. Прогимназия е открита около 1900 г. и се помещава в сградата на началното училище до 1913 – 1914 г., когато се премества в новопостроена сграда за училище. В него учат и деца от селата Малко Шивачево (Гита), Държава, Малко Тръново, Винарово и Воденичарово.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 271К „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Свобода (Алипашиново), Старозагорско (1900-1944)“; История на фондообразувателя Училището е с наименование Народна прогимназия през периода 1944 – 1963 г. През 1958 г. в него се влива училището в село Воловарево (Воловарово). През учебната 1958 – 1959 г. началната степен на училището се отделя от прогимназията. През учебната 1968 – 1969 г. е открита нова база на училището.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 314 „Народна смесена прогимназия – с. Свобода, Старозагорско (1944 - )“; История на фондообразувателя

Църквата „Свети пророк Илия“ в село Али Пашиново (Свобода) е построена през 1864 г. Разрушена е от земетресение през 1928 г. и през същата година е построена нова църква.

Читалището в село Свобода с името „Селска пробуда“ е смятано за основано през 1928 г. То е ползвало една стая в началното училище в селото. През есента на 1938 г. е открита нова двуетажна сграда на читалището със салон и сцена. Първото представление на новата сцена е пиеса по разказа „Албена“ на Йордан Йовков.. Впоследствие читалището е преименувано на „Петко Стоянов“, а времето на основаването му е уточнено на 1927 г. и след като през 2009 г. на законово основаниеЗакон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.) към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване, то става „Петко Стоянов 1927“.

Обществени институции Село Свобода към 2025 г. е център на кметство Свобода.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Свобода.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Свобода

В село Свобода към 2025 г. има: читалище „Петко Стоянов 1927“;Детайлна информация за читалище „Петко Стоянов 1927“, село Свобода, община Чирпан, област Стара ЗагораИнформационна карта за 2023 г., читалище „Петко Стоянов 1927“, село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора Справка към 20.02.2025. действащо общинско основно училище „Кирил и Методий“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Кирил и Методий", село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора православна църква „Свети пророк Илия“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия, храм "Св. пророк Илия" – с. Свобода. пощенска станция.

Културни и природни забележителности В местността Сарлъка при археологични разкопки са намерени останки от римско селище. Някога през землището на селото е минавал стар римски път.

Село Свобода е в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитаниятаДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7) „Чирпански възвишения“.Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Чирпански възвишения (Код в регистъра: BG0000628). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 21.02.2025 г.

Редовни събития От 20 април 2008 г. в село Свобода се издава вестник „Бинокъл“, който е ежемесечен. Той е обзорен, пише за събития от селото и региона, както и рубрики за история, география, политика, здраве, свободно време и др.По данни към 15 септември 2009 г.

Литература „История на село Свобода“ – автор Д. Стоянов; книга „Обикновен живот“ – автор Ил. Шмилев; „Етнографско изследване на село Свобода (Алипашиново), Чирпанско“ – автор Иванка Кънчева Мурджева (Панчева).

Личности Родени в Свобода Неделчо Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 д-р Тодор Иванов Дедов (1866 – 1942) – математик, роден на 15 март 1866 г. През 1892 г. завършва Висшето училище в София, а през 1895 г. защитава в Цюрих докторска дисертация на тема „Изследвания върху квадратните форми“ и получава докторска степен. Най-напред работи като учител в I софийска мъжка гимназия, а след това за известно време – като преподавател в Софийския университет. Той е един от основателите на Физико-математическото дружество в София. Съвместно с Благой Димитров е автор на следните учебници: 1. Аналитична геометрия на равнината със задачи и решения. Пловдив, 1904. 2. Алгебра за VI и VII класове на мъжките и девическите гимназии и класните училища София, 1908. 3. Сборник от упражнения и задачи по алгебра за I клас. София, 1910. 4. Алгебра и сборник за III клас на мъжките и девическите пълни и непълни средни учебни заведения. София. 1911. акад. Петко Радев (1933 – 2017) – кларинетист и педагог; Пешко Д. Бойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 проф. Желю Желев – професор по атомна спектроскопия; д-р Илия Тонев Шмилев (1923 – 2003) – детски лекар; Димо Узунов – баща на актьора Николай Узунов; доц. д.и.н. Димитър Стоянов – историк; проф. д-р инж. Георги Иванов Вълчев – ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Тошо Желев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 Ради Петков Дедов (1904-1971) - самоук народен музикант (кларинет), баща на кларинетиста Петко Радев

Източници

Външни препратки Етнографско изследване на Иванка Кънчева Мурджева–Панчева Горнотракийска низина. Географска карта Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г. Източна Румелия. Карта

Категория:Села в област Стара Загора Категория:Населени места в община Чирпан