Сокòл е село в Североизточна България, община Главиница, област Силистра.

География Село Сокол се намира на около 36 km запад-югозападно от областния център град Силистра, около 5 km север-североизточно от общинския център град Главиница и около 22 km изток-югоизточно от град Тутракан. Разположено е в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо черноземни.Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4112, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. Релефът в селото е равнинен, надморската височина в центъра при сградата на кметството е около 128 m.

Третокласният републикански път III-235, минаващ през село Сокол, води на юг към град Главиница, а на север – към връзка в източния край на село Зафирово с второкласния републикански път II-21, идващ от запад от град Русе покрай град Тутракан и водещ на изток до връзка при село Калипетрово с първокласния републикански път I-7.

Землището на село Сокол граничи със землищата на: село Зафирово на северозапад; село Дичево на север; село Суходол на североизток; село Бащино на изток; село Ножарево на югоизток; село Калугерене на юг; град Главиница на югозапад; село Косара на запад.

В землището на село Сокол има 3 микроязовираРечник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.: два в местността „Пътя Зафирово“ – 6,2 ha и 3,7 ha и един в местността „Юкя“ – 1,7 ha.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Главиница, село Сокол: язовири „ПИ 001076 (с. Сокол, местност «Пътя Зафирово»)“, „ПИ 001077 (с. Сокол, местност «Пътя Зафирово»)“ и „ПИ 001091 (с. Сокол, местност «Юкя»)“, към 2023 г. В яаовирите се развъждат сладководни риби, като най-разпространени са шаран, толстолоб и карас. В селото има две пълноводни чешми.

Населението на село Сокол, наброявало 824 души при преброяването към 1934 г. и 1097 към 1965 г., намалява до 762 към 1985 г. и 296 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Сокол, общ. Главиница, обл. Силистра

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 334 лица, за 268 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 20 – към „турска“, за 3 – към „други“ и за 43 – „не отговорили“.Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Сокол, община Главиница, област Силистра

Религии Основната религия е православно християнство.

История Селото е споменато в османотурски регистри от 1607 г. под името Ердоганлъ̀.

В списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. селото фигурира под името Татар Атмаджа с 623 жители.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество. – Статистическо бюро. Списък на населените места според преброяването на 1 януари 1881 г.; София, Държавна печатница, 1885, стр. 73. Татар Атмаджа с.; община Кемал кьой; околия Ак-Кадънлар; окръг Силистра; жители 623

По Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото е дадено на Румъния. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г. Носи името Татар Атмаджа до 1942 г., когато е преименувано на Сокол.

Жителите на селото са предимно потомци на българи, преселени от село Гърлица (Румъния) по Крайовската спогодба от 1940 г.

Църквата „Успение Богородично" в село Сокол е построена през 1932 г. от жителите, които са изселени в Румъния по силата на Крайовската спогодба.

Народно основно училище „Кирил и Методий“ в село Сокол е основано през 1941 г. като начално училище. През 1942 г. се открива първи прогимназиален клас, но поради малкия брой на учениците класовете са слети. През 1945 г. започва откриването на нови паралелки и отделяне на слетите класове и през 1949 г. се обособява пълно основно училище с всички паралелки от I до VII клас. В училището учат и деца от селата Дичево, Суходол, Бащино и Косара. През 1952 г. се открива общежитие в закупена частна къща, а през 1957 г. за общежитие са приспособени казармените помещения в края на селото. През 1965 г. е открита новата училищна сграда, а сградата на старото училище е пригодена за общежитие. От 1991 г. училището се нарича Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“. Поради трайна тенденция на намаляване броя на учениците, от 1 юли 2022 г. училището е закрито.

Народно читалище „Освобождение“ – село Сокол е основано през 1940 г. Към него има библиотека и самодейни състави. През 1982 г. читалището се настанява в специално построена сграда. През 2010 г. в съответствие със Закона за народните читалищаlex.bg. Закон за народните читалища е приет нов устав и читалището се преименува в Народно читалище „Освобождение - 1940“ – село Сокол.

Обществени институции Село Сокол към 2023 г. е център на кметство Сокол.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Сокол, общ. ГлавиницаИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Сокол

В село Сокол към 2023 г. има: действащо читалище „Освобождение - 1940 г.“;Детайлна информация за читалище „Освобождение - 1940 г.“, село Сокол, община Главиница, област СилистраИнформационна карта за 2022 г., читалище „Освобождение - 1940 г.“, село Сокол, община Главиница, област Силистра православна църква „Успение Богородично“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Русенска епархия, Храмове, Тутраканска духовна околия, „Успение Богородично" с. Сокол (1932 г.) пощенска станция.Български пощи, Пощенски станции, област Силистра, 7621 Сокол

Културни и природни забележителности На около 2 km север-северозападно от центъра на Сокол в местността „Могилата“ има селищна могила от халколита; открити са 150 праисторически бронзови предмета.

Редовни събития Всяка година на 7 ноември има традиционен събор.

Личности Невин Хасан (р. 1968), български политик; Стоян Маринов (Чаната) (р. 1941), български футболист – национален състезател.

Други Името на село Сокол носи Нос Сокол на Антарктическия полуостров, разположен в най-северната част на континента Антарктида в относителна близост с най-южния край на Южна Америка.Справочник на българските географски имена в Антарктика . Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.Sokol Point . SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Източници

Външни препратки bulmaps.bg. Карта на България Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-006 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-006-2. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.

Категория:Села в област Силистра Категория:Населени места в община Главиница