Попово (, Мириофито, катаревуса: Μυριόφυτον, Мириофитон, до 1926 Πόποβο, Попово) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 200 m надморска височина, на 35 km северно от град Кукуш (Килкис), в близост до източния бряг на Дойранското езеро.
История В Османската империя В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища във вилаетите Малешево и Тиквеш от 11 ноември 1636 година селото е записано като Попова, със 100 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 42 (превод А. Велков и П. Груевски).
В XIX век Попово е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нопово (Nopovo) е посочено като село в Дойранска каза с 50 къщи и 30 жители мюсюлмани и 134 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Попово има 360 жители българи и 40 турци.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попово (Popovo) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.
По време на Балканската война 18 мъже от селото, заедно с местния свещеник, са взети за заложници от османската войска.Галев, Димитър. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Втора. Щип, 1991, с .139.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Още по време на войната цялото му население се изселва в България, а селото е запалено от гръцката армия. На негово място са настанени гърци бежанци. Първите бежанци в Попово са гъркомани от валандовското село Честево, което остава в Сърбия, прогонени от войната през 1913 година. След скитане около границата, в 1918 година те се установяват в Попово. По-късно в селището се заселват няколко понтийски семейства, както и източнотракийски гърци. След войната гъркоманите от Честево се връщат в селото си, а още 25 българи се изселват в България.
През 1927 година селото е прекръстено на Мириофитон. В 1928 година селото е бежанско с 91 семейства и 429 жители бежанци.
Първоначално бежанците използва българската църква „Възнесение Господне“, която вече не съществува. В 1950 година в центъра на селото построяват църквата „Възнесение Господне“.
Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш