Прицкер () е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност. Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата, а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология. Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката. На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (). Надписът е вдъхновен от римския архитект от Античността – Витрувий.

Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Лауреати

Година Лауреат Националност Примерна творба (година на реализация)Място на церемонията 1979 Филип Джонсън САЩ Стъклената къща (1949) Дъмбартън Оукс 1980 Луис Бараган Мексико Torres de Satélite (1957) Дъмбартън Оукс 1981 Сър Джеймс Стърлинг Великобритания Seeley Historical Library (1968) Строителен музей, Вашингтон 1982 Кевин Рош САЩ Сграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969) Институт за изкуства, Чикаго 1983 Йау Минг Пей САЩ Източно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978) Метрополитън музей, Ню Йорк 1984 Ричард Майер САЩ Висш музей за изкуство, Атланта (1983) Национална художествена галерия, Вашингтон 1985 Ханс Холайн Австрия Абтайберг Мусеум, Мьонхенгладбах (1982) Библиотека Хънтингтън 1986 Готфрид Бьом Германия Църква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968) Worshipful Company of Goldsmiths 1987 Кензо Танге Япония Катедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964) Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“ 1988 Гордън Бъншафт САЩ Библиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963) Art Institute of Chicago 1988 Оскар Нимайер Бразилия Катедрала на Бразилия, Бразилия (1958) Art Institute of Chicago 1989 Франк Гери Канада САЩ Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003) Tōdai-ji 1990 Алдо Роси Италия Бонефантен Мусеум (1990) Палацо Граси, Венеция 1991 Робърт Вентури САЩ Национална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991) Palacio de Iturbide, Мексико 1992 Алваро Сиза Португалия Pavilion of Portugal in Expo'98 (1998) Библиотека „Харолд Уошингтън“ 1993 Фумихико Маки Япония Tokyo Metropolitan Gymnasium (1991) Пражки град 1994 Кристиан де Портзампарк Франция Посолство на Франция в Берлин (2003) The Commons, Кълъмбъс, Индиана 1995 Тадао Андо Япония Nagaragawa Convention Center (1995) Версайски дворец 1996 Рафаел Монео Испания Конгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999) Център „Гети“ 1997 Свере Фен Норвегия Норвежки музей на ледниците във Ферланд (1991) Музей Гугенхайм - Билбао 1998 Ренцо Пиано Италия Международно летище Кансай (1994) Белият дом, Вашингтон 1999 Сър Норман Фостър Великобритания Милениъм Бридж, Лондон (2000) Altes Museum 2000 Рем Куулхаас Холандия Посолство на Нидерландия в Берлин (2003) Йерусалимски археологически парк 2001 Херцог & де Мерон Швейцария Тейт Модърн (2000) Монтичело 2002 Глен Мъркът Австралия Berowra Waters Inn (1983) Капитолий, Рим 2003 Йорн Утсон Дания Опера на Сидни (1973) Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ 2004 Заха Хадид Ирак Великобритания Bridge Pavilion (2008) Ермитаж, Санкт Петербург 2005 Том Мейн САЩ San Francisco Federal Building (2007) Pritzker Pavilion, Millennium Park 2006 Паулу Мендес да Роша Бразилия Saint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987) Дворец Долмабахче, Истанбул 2007 Сър Ричард Роджърс Великобритания Седалище на „Лойд“ в Лондон (1986) Банкетна къща, Уайтхол 2008 Жан Нувел Франция Торе Агбар (2005) Библиотека на Конгреса, Вашингтон 2009 Петер Зумтор Швейцария Спа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996) Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес 2010 Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава Япония Музей за съвременно изкуство в Каназава (2003) Остров Елис, Ню Йорк 2011 Едуарду Соуто де Моура Португалия Общински стадион в Брага Аудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон 2012 Уонг Шу Музей на Нинбо, Нинбо Пекин 2013 Тойо Ито Sendai Mediatheque, (2001) Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън 2014 Шигеру Бан Център „Жорж Помпиду“ в Мец (2010) Държавен музей (Амстердам), Амстердам 2015 Фрай Ото Олимпийски стадион (Мюнхен) (1972) New World Center, Маями 2016 Алехандро Аравена Сиамските кули, Папски католически университет на Чили Седалище на ООН, Ню Йорк 2017 Рафаел Аранда, Карме Пигем & Рамон Вилалта (RCR Arquitectes) Библиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008) Дворец „Акасака“, Токио 2018 Балкришна Доши Индийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992) Музей „Ага Хан“, Торонто 2019 Арата Исодзаки Небостъргач „Мито“ в Мито (1990) Версайски дворец 2020 Ивон Фарел и Шели Макнамара Корпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007) онлайн 2021 Ан Лакатон и Жан-Филип Васал Небостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005) 2022 Диебедо Франсис Кере / Център за земна архитектура, Мопти, Мали (2010) 2023 Дейвид Алън Чипърфилд Neues Museum, Берлин (1997–2009) 2024 Рикен Ямамото Музей за изкуство в Йокосука, Канагава, Япония (2007) 2025 Лиу Дзякун West Village, Chengdu, Китай (2015) 2026 Смилян Радич Кларк Serpentine Gallery Pavilion, Лондон (2014)

Източници

Външни препратки Официален сайт на наградата „Прицкер“

Категория:Награди за архитектура Категория:Награди за изкуство на САЩ