Луций Вергиний Руф (; * 14 г. при Комум; † 97 г.) е политик и генерал на Римската империя и три пъти консул (63, 69 и 97 г.).
Той е син на италикийски конник и е първият от фамилията му, който е приет в Сената.
През 63 г. по времето на император Нерон от януари до юни той е консул заедно с Гай Мемий Регул. 65 г. Нерон го прави легат (управител) на провинция Горна Германия, където са стационирани три легиона. През 68 г. разбива бунта на Гай Юлий Виндекс в битка край Везонцио (дн. Безансон).Дион Касий, 63,23,1 – 63,24,4.
През 69 г. e суфектконсул и откланя императорската власт, която му предлагат войниците. Плутарх, Galba 10; Тацит, Historien 1,52,4. Той се оттегля за почти тридесет години в Алсиум, където пише стихотворения и поддържа литературен салон. Той приема при себе си Плиний Млади след ранната смърт на баща му.
През 97 г. император Нерва успява да го върне обратно към политиката и става с него консул. Когато иска да държи въвеждащата си реч като консул, той пада и си счупва таза. Руф умира след няколко месеца и получава държавно погребение. Надгробната реч държи историкът Тацит. Къщата му в Алсиум получава Плиний Млади.Плиний Млади, Писма 2,1.
Литература Rudolf Engel, Verginius II. 1. Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Band 5, München 1975, Sp. 1205f.
Източници
Външни препратки Луций Вергиний Руф при Livius.org (англ.)
Категория:Имперски римски консули Категория:Римски военачалници Категория:Римски управители (Горна Германия) Категория:Вергинии