История на Дупница

Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.

Древност и Средновековие Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и древността. В околностите на града в древността се намира тракийският град Германея.

През Средновековието името на града е Тобиница, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Селището се споменава често заради намиращия се в околността Рилски манастир. Местността Разметаница е близо до Дупница, където според Йоан СкилицаПавлов, Пламен, Иван Владислав срещу Гаврил Радомир през 1915 година и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.Георги Георгиев: Името на местността Разметаница се свързва с убийството на Арон от брат му Самуил, Агенция Фокус Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността Кръста) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до Ловния дом).

През Средновековието Дупница е част от Първото и второто български царства и за кратко от Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя.

Османска империя През 70-те години на ХVI век Дупница е център на нахия в състава на Кюстендилския санджак (лива), която включва още един град (Джума Базари) и 161 села и мезри.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 335-341, 360-365.

През 1806 година френския пътешественик Луи Дьо Заманя в своя „Дневник за пътуването ми до Константинопол“ за Дупница пише:

Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“:

В 1838 година Ами Буе посещава също Дупница и пише в „La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle (1840)“:

На 8 февруари 1878 година по време на Руско-турската война (1877 – 1878) руски войски освобождават Дупница, а след Берлинския договор града попада в границите на Княжество България.

Независима България След освобождението на България Дупнишка околия е гранична зона с Османската империя, като граничният пункт за преминаване е бил на моста в село Бараково. Първият кмет е Величко Хаджиангелов. Константин Иречек посещава града и отбелязва:

Гоце Делчев прави пограничен пункт в Дупница за въоръжените чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за време на революционните борби на македонските българи, дълго време ръководен от Никола Малешевски. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в града се установяват много бежанци от Македония.Георгиев, Георги, „Македонските бежанци в Дупнишка околия (1902 – 1903 г.)“ През 1904 г. в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България.

При избухването на Балканската война през 1912 година седемдесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. като дупнишкият окръг е именуван Седма пехотна рилска дивизия. След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница на 3 октомври 1920 г. се печелят от БРСДП (т.с.) за кмет е избран Коста Петров. Управлението на БКП налага подоходни данъци, въвежда необлагаем минимум, започва строеж на сиропиталище и болница, открива общински работилници. Правителството се опитва да противодейства на тези мерки. На изборите на 11 февруари 1923 всички останали партии се обединяват срещу БКП и тя губи изборите.Кратък списък на Градоначалниците на официалия сайт на община Дупница На 21 февруари 1923 година кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 година градът се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет.

По време на Втората световна война Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 година партизани нападат местния полицейски участък и в последвалата престрелка се стига до жертви и от двете страни.

През 1948 година градът е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 – на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров.

След 1989 година града си връща старото име Дупница. Между 29 януари – 4 февруари 1997 година чрез Дупнишките барикади, част от протестите срещу правителството на БСП и Жан Виденов, са блокирани всички пътища от и за Югозападна България, което допринася за скорошното падане от власт на правителството.13 години след барикадите – Дупница забрави , www.e-79.com, 4.02.2010 г. В следващите години градът печели лоша слава като един от мафиотските центрове в България.

Бележки