Хуа́н Доми́нго Перо́н () е аржентински военен и политически деец, два пъти президент на страната, 29-и и 40-и президент на Аржентина.
На 19 септември 1955 г. аржентинският президент Хуан Перон е свален от власт с военен преврат. Популистката му политика ражда нов термин в сферата на политическата демагогия – перонизъм, а наследниците му в левия спектър често го използват, за да обясняват позициите си в социалната сфера.
Той е роден през 1895 г. в малко градче в провинция Буенос Айрес. Постъпва във военно училище на 16-годишна възраст и постепенно се издига в кариерата. През 1930-те години е изпратен като военен наблюдател в Италия, а през 1943 г. играе важна роля във военния преврат срещу цивилното управление на Рамон Кастийо. През следващите години заема различни министерски постове в рамките на установения военен режим, но през 1945 г. изпада в немилост и дори за кратко е арестуван. През 1946 г. печели президентските избори и започва да провежда социална политика в полза на бедните слоеве на обществото.
Макар и да нарича действията си „Третият път“ между капитализма и комунизма, Перон е антиамерикански и антибритански настроен. За ореола на Перон принос има и втората му съпруга, Ева Дуарте, по-известна като Евита, за която той се жени през 1945 г.
Перон е преизбран през 1951 г., но постепенно страната навлиза в период на икономическа криза, а конфликтът с католическата църква и всепроникващата корупция предизвикват поредния преврат, който сваля Перон от власт. През следващите години той живее в изгнание последователно в Парагвай, Панама и Испания. Връща се в Аржентина в залеза на живота си – през октомври 1973 г., и отново опитва да спечели президентските избори, а по-малко от година по-късно – през юли 1974 г. умира.
Третата му съпруга Исабел Мартинес де Перон, която го наследява, е първата жена в световната история станала президент на държава.
Ранни години
Хуан Доминго Перон е роден на 8 октомври 1895 г. в Лобос, провинция Буенос Айрес. Той е син на Хуана Соса Толеда и Марио Томас Перон. Бащината му фамилия е с испанско потекло, но се заселва в Сардиния, откъде емигрира прадядо му през 1830-те години. По-късно в живота си Перон публично изразява гордостта си от сардинските си корени. Освен това той има и британски и френско-баски корени.
Прадядото на Перон става успешен търговец на обувки в Буенос Айрес, а дядо му е проспериращ лекар. Смъртта му през 1889 г., обаче, остава семейството почти без пари, което карата бащата на Перон да се премести в селския град Лобос, където се занимава с администрация на земеделска земя и среща бъдещата си съпруга. Двойката се сдобива с двете си деца, преди да сключат брак през 1901 г.
Баща му се премества в Патагония същата година, където закупува ранчо за овцевъдство, а Хуан е изпратен през 1904 г. в пансион в Буенос Айрес, където е отгледан по католически модел. Начинанието на баща му в крайна сметка се проваля и той умира в Буенос Айрес през 1928 г. Хуан е приет в Националния военен колеж през 1911 г. и го завършва през 1913 г. Той се справя по-добре в атлетическите дисциплини (най-вече бокс и фехтовка), отколкото в учението.
Военна кариера
Перон започва военната си кариера на пехотен пост в град Парана. Впоследствие той поема командването на поста и в това си качество посредничи по време на дълъг трудов конфликт през 1920 г. в една от водещите дървообработващи компании в Аржентина по това време. След това придобива квалификация за преподавател от Висшето военно училище, а през 1929 г. е назначен на служба в генералния щаб на армията. Перон се жени за първата си жена, Аурелиа Тисон на 5 януари 1929 г.
Перон е вербуван от поддръжници на директора на Военната академия, генерал Хосе Феликс Урибуру, да сътрудничи на плановете му за военен преврат срещу президента Иполито Иригойен. Перон, който вместо това подкрепя генерал Аугустин Педро Хусто, е заточен в отдалечен пост в северозападната част на страната, след като превратът срещу Урибуру успява през септември 1930 г. На следващата година е повишен на майор и назначен за преподавател във Висшето военно училище. Там той преподава военна история и публикува поредица от трактати по темата. Служи като военно аташе в посолството на Аржентина в Чили в периода 1936 – 1938 г., след което се връща на преподавателската си позиция. Жена му е диагностицирана с рак на уретрата и умира на 10 септември 1938 г. Двамата нямат деца.
През 1939 г. Перон е назначен от Военното министерство да изучава планински бойни действия в Италианските Алпи. Той посещава Торинския университет за един семестър и служи като военен наблюдател в страни из Европа. Изучава италианския фашизъм, германския нацизъм и други европейски правителства по това време, като обобщава в свой труд, че социалната демокрация не може да е практична алтернатива на либералната демокрация (която счита за завоалирана плутокрация) или тоталитарните режими (които счита за репресивни). Завръща се в Аржентина през 1941 г. и служи като инструктор на армията си в провинция Мендоса.
Военно правителство (1943 – 1946)
През 1943 г. е извършен държавен преврат от генерал Артуро Росон срещу консервативния президент Рамон Кастийо, който е бил избран чрез измама. Въоръжените сили се противопоставят и на избрания за негов наследник губернатор Робустиано Патрон Костас, който е главният земевладелец в провинция Салта и главен акционер в захарната ѝ промишленост.
В качеството си на полковник, Перон играе значителна роля във военния преврат срещу консервативното цивилно правителство на Кастийо. След като първо служи като военен секретар на генерал Еделмиро Фарел, той по-късно става ръководител на тогава незначителния Департамент по труда. Там той става свидетел на приемането на широк набор от прогресивни социални реформи, проектирани да подобрят работните условия, които водят до съюзяването му със социалистическите и синдикалистическите движения в страната, което допълнително увеличава властта и влиянието му във военното правителство.
След преврата, социалисти от Генералната конфедерация на труда установяват връзка с Перон и полковник Доминго Мерканте. Те създават съюз за поощряване на трудовите закони, които отдавна се изискват от работническото движение, целящи заздравяване на профсъюзите и трансформиране на Департамента по труда в по-значителна правителствена служба. Департаментът на Перон е повишен на секретариат през ноември 1943 г.
След опустошителното земетресение в западната част на страната от януари 1944 г., в което загиват над души, а град Сан Хуан е сринат, Перон добива национална известност със своите усилия по овладяване на последиците от бедствието. Водачът на хунтата Педро Пабло Рамирес поверява усилията за набиране на помощни средства на Перон. Успехът на кампанията и помощта на жертвите на земетресението печелят на Перон широко обществено одобрение. По това време той се запознава с малката звезда от радиото Ева Дуарте.
След като президентът Рамирес прекратява дипломатическите отношения със силите на Оста през януари 1944 г. (на които през март 1945 г. хунтата обявява война), хунтата го сваля от власт и го заменя с генерал Еделмиро Фарел. За приноса си към успеха му, Перон е назначен за вицепрезидент и министър на войната, докато си запазва ръководната позиция в секретариата по труда. Той въвежда първата национална система за обществено осигуряване в Аржентина, урежда промишлени спорове в полза на профсъюзите (стига лидерите им да го подкрепят политически) и въвежда широк набор от социални помощи за работници в профсъюзите.
Работодателите са принудени да подобряват работните си условия и да плащат компенсации в случай на неправомерно прекратяване на договора или трудова злополука. От друга страна, условията, при които работниците могат да бъдат освободени от служба, са ограничени, основана е система от трудови съдилища, които да се занимават с недоволствата на работниците, работният ден е намален в редица индустрии, а платените отпуски са направени еднакви за всички. Освен това Перон прокарва закон, определящ минималната работна заплата, максималните работни часове и полагаемата отпуска за селските работници и спомага на работниците в дърводобивната, винарската и захарната промишлености да се организират.
На 18 септември 1945 г. той изнася реч, наречена „от работа вкъщи и от вкъщи на работа“. Речта, въведена с критики към консервативната опозиция, предизвиква овациите на народа. Този ход, обаче, увеличава политическата съпротива срещу Перон и на 9 октомври 1945 г. той е принуден да подаде оставка. Четири дни по-късно той е арестуван, но е освободен след масови демонстрации от поддръжниците му. Любовницата му, Ева Дуарте, става много популярна, след като помага за организирането на демонстрациите. Подвизавайки се с прозвището Евита, то помага на Перон да спечели подкрепата сред женските групировки. Тя и Перон сключват брак на 22 октомври същата година.
Първи мандат (1946 – 1952)
Вътрешна политика Перон и Ортенсио Кихано получава народната подкрепа и печелят президентските избори през февруари 1946 г., на които са изправени срещу Радикалния граждански съюз. Кандидатурата на Перон от името на Работническата партия, обявена на 17 октомври 1945 г., среща необичайно разнообразна опозиция. Радикалният граждански съюз, Социалистическата партия, Комунистическата партия и по-голямата част от консервативната Национална автономистка партия (на власт през по-голямата част от периода 1874 – 1916 г.) вече са се обединили през юни чрез финансовите и търговските си интереси с единствената цел да държат Перон настрана от Каса Росада (президентската резиденция на Аржентина). Организирайки голям митинг в Конгреса на Аржентина на 8 декември, Демократичният съюз номинира Хора Тамборини и Енрике Моса, които са видни конгресмени. Те, обаче, не успяват да спечелят подкрепата на няколко видни законодатели, като например Рикардо Балин и Артуро Фрондиси, както и бившия началник на провинция Кордоба Амадео Сабатини, всичките от които не одобряват връзката на Демократичния съюз с консервативните интереси. В опит да подкрепи кампанията им, американският посланик в Аржентина Спрюъл Брейдън публикува бяла книга, в която обвинява Перон и Фарел във фашизъм. Ходът му, обаче, има обратен ефект, когато Перон обобщава президентската кампания като избор между „Перон и Брейдън“. Освен това Перон отговаря като публикува своя „синя и бяла книга“ (игра на думи със знамето на Аржентина), в която се фокусира върху антагонизма на американския империализъм. Той убеждава президента да подпише национализацията на Централната банка и удължаването на задължителните коледни бонуси – действия, които допринасят за решителната му победа.
Когато Перон встъпва в длъжност като президент на 4 юни 1946 г., той обявява, че двете му основни цели са социална справедливост и икономическа независимост. Тези две цели избягват въвличането на страната в Студената война, макар Перон да няма конкретни методи за постигането им. Той инструктира икономическите си съветници да разработят петилетен план, като работниците трябва да получават повече пари и да се постигне пълна заетост, стимулирайки промишления растеж с над 40%, докато секторът се разнообразява (по това време доминиран от хранително-вкусовата промишленост) и се подобрява транспорта и комуникациите, енергетиката.
Планът на Перон има и политически съображения. Неговият колега полковник Доминго Мерканте е назначен за управител на най-важната провинция Буенос Айрес и става известен с жилищната си програма. Тъй като е спомогнала за издигането му на власт, Генералната конфедерация на труда получава голяма подкрепа от новата администрация, която назначава нейни служители за различни министри. Така Генералната конфедерация на труда окуражава организирането на стачки срещу работодателите. Тези стачки спомагат за прокарването на трудовите реформи, но завинаги настройват големите работодатели срещу перонистите. Членството на профсъюзите нараства от около души до 2 милиона души към 1950 г.