Никола Сарафов, известен като Кольо Сарафчето, е български революционер, куриер на ВМОРО.
Биография Сарафов е роден през 1865 година в кочанското село Саса, Османската империя. През пролетта на 1903 година край Радомир се образуват пет чети с войводи – Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Байчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев. По време на Илинденското въстание Сарафчето е куриер на посочените чети и се сражава в Кочанско. Става войвода на първата организирана чета в Кочанско.
Чета на Никола Сарафов, 20 февруари 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Коле Сарафчето Саса Кочанска върнал се 2. Алекса Трифунов Зърновци Кочанска върнал се по болест 3. Яне Георгиев Пантелей Кочанска предал се 4. Божин Максимов Прибачево Кочанска по болест и предал се 5. Дамян Стоимилов Пантелей Кочанска предал се 6. Стоимен Стоилов Саса Кочанска върнал се 7. Стоица Манев Саса Кочанска по негодност 8. Симеон Георгиев Клинчарски Витоша Кочанска върнал се 9. Марко Апостолов Речани Кочанска върнал се 10. Филип Лазаров Зърновци Кочанска не мина от страх 11. Костадин Георгиев Липец Кочанска върнал се 12. Павле Монев Кратово Кратовска върнал се 13. Стефан Аризанов Кошиново Прилепска по негодност 14. Христо Стамболиски Кацарев Владимирово Малешевска 15. Масо Димитриев Саравски Саса Кочанска предал се вътре 16. Димитър Кърстев Слокощица Кюстендилска върнал се 17. Блаже Стефанов Тресонче Дебърско върнал се 18. Христо Петрушов Отуне Тетовско„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
След Илинденско-Преображенското въстание продължава да работи като куриер към пункта на организацията в Кюстендил, където се занимава с организиране на пренасянето на оръжие, материали и други към вътрешността. На Скопския конгрес на ВМОРО от 1905 година е решено Мише Развигоров да разследва Никола Сарафов за парични злоупотреби, в случай на констатирани нарушения да бъде наказан със смърт, а в противен случай да бъде изолиран от организацията.Протокол от Скопския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.437-441
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 9-а велешка дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
След Първата световна война, през 1921 година е пребит до смърт от сръбската администрация във Вардарската бановина. Умира със строшен гръбнак в болницата в Щип.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Хора от община Каменица Категория:Починали в Щип Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Жертви на режима в Кралство Югославия